Средногодишната заетост на почти половината от хотелите в България е между 50 и 70 процента. Малко под една четвърт от тях са с над 70 процента заетост, а около една трета - с под 50 на сто.
Това сочат резултатите от ежегодното национално допитване за бизнес климата в хотелския бранш, което Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) организира за четвърта поредна година.
Допитването представя състоянието на сектора през 2024 г., както и нагласите и очакванията на хотелиерите за развитието на бизнеса им през 2025 г., съобщават от асоциацията. Тя определя данните от проучването като положителни "предвид факта, че над 50 процента от туризма у нас е с ясно изразена сезонност - морски и планински".
Обобщените данни сочат, че хотелите, при което е отчетен ръст на заетостта през 2024 г., съставляват малко над половината от представените в проучването.
Почти изравнен е делът на тези с ръст до 10 процента и на тези с отчетен ръст между 10 и 20 процента. При една четвърт заетостта е била на нивата от 2023 г., а при 20 процента са регистрирани различни нива на спад.
През миналата година цените на нощувките в българските хотели са се повишили средно с около 10 процента. Въпреки това хотелското настаняване в България остава сред най-бюджетните в цяла Европа, сочат още данните от проучването.
При 40 процента от хотелите цените за нощувка се движат в диапазона 100 - 200 лв. на вечер, а при една трета те са дори под 100 лв. на вечер. Едва една четвърт от хотелите могат да се похвалят със средни цени между 200 и 300 лв., а около 10 процента от тях успяват да достигнат диапазона 300-500 лв., посочва асоциацията.
Очакванията и през тази година са за минимална промяна на цените, най-често в рамките на до 10 процента. Една пета от хотелиерите въобще не предвиждат увеличение на нощувките през 2025 г., а при малка част от тях (15 процента) то се очаква да бъде в диапазона 10 - 20 процента.
При две трети от хотелите приходите през 2024 г. растат на годишна база в рамките на до 20 процента, а при една пета от тях те са без промяна спрямо 2023 година.
Данните от проучването сочат още, че при близо 80 процента от хотелите в България е регистриран ръст на разходите с над 10 процента. Най-висок е делът на разходите за заплати и осигуровки на служителите - 60 процента. Следват разходите за комунални услуги (20 процента) и тези за стоки и услуги на доставчици, включително храни и напитки (15 процента).
Половината от хотелиерите очакват да постигнат през тази година минимален (до 10 процента) ръст на приходите, а 30 процента не очакват приходите им да нараснат.
Недостигът на персонал продължава да се очертава като най-сериозното предизвикателство пред хотелиерския бизнес в България.
Следващите две най-съществени предизвикателства за хотелиерския бизнеса са инфлацията и ръстът на цените на стоките и услугите (20 процента), както и невъзможността за дългосрочно планиране на дейността (16 процента).
Преобладаващо, при 33 процента от отговорите, хотелиерите посочват, че недостигът на персонал може да бъде решен с развитие на собствени кадри, като се работи по-сериозно със студенти и ученици от горните класове.
Малко по-нисък е делът на тези, които виждат решение в повишаването на възнагражденията, така че да бъдат конкурентни на други сектори (31 процента).
Едва на трето място като решение се нарежда вносът на работници от трети страни (25 процента).
"Въпреки сериозния и продължаващ ръст на възнагражденията, те не могат да растат безкрайно, защото са пряко свързани с повишаването на цените на нощувките, а хотелиерите са доста скептично настроени към подобно решение, най-вече заради силната вътрешна и външна конкуренция" обясняват в съобщението си от организацията.
Недостатъчният административен капацитет на консулските ни служби в много от държавите, които се явяват "износители" на работна сила и нарасналите ангажименти на България по отношение на контрола на границите на шенгенското пространство ограничават възможностите за наемане на чуждестранните служители, сочат данните от проучването.
"При тези обстоятелства, работата със студенти и ученици от горните класове остава една от малкото опции за справяне с кризата с персонала. За да се оптимизира тази работа обаче е необходимо да бъдат направени някои нормативни промени, които биха позволили по-тясна връзка между бизнеса и образователната система", посочва асоциацията.
Проучването предоставя и данни за националността на гостите на българските хотели през миналата година.
За втора поредна година расте делът на българските туристи - 44,7 процента спрямо 41 процента през 2023 г. и 35 процента през 2022 г.
При чуждите пазари, румънският твърдо води класацията (60 процента), следван от британския (28 процента), немския (24 процента), гръцкия (23 процента), турския (21 процента), полския (18 процента), израелския (16 процента), македонския (11 процента), испанския (8 процента) и други. Процентите надхвърлят 100, тъй като се допускат няколко отговора, уточняват от ВАНЕ.
В националното допитване на BAHE се включиха хотелиери, които управляват леглова база от около 19 хил. стаи, разпределена в места за настаняване с по над 15 стаи, (за да бъдат изключени къщите за гости и "Еърбиенби" (Airbnb)-апартаментите) и категории две, три, четири и пет звезди.
Легловата база е разпределена основно в морски (36 процента), следвани от градски (26 процента), спа (17 процента) и планински (11 процента) хотели. Около 60 процента от хотелите са с капацитет до 100 стаи, една четвърт са с между 100 и 200, а 15 процента са с над 200 стаи.
Сред участниците в проучването най-голям е делът (близо 50 процента) на собствениците и управителите на четиризвездни хотели. Около една трета са представители на хотели с три звезди, а 13 процента - на петзвездни хотели.
Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) е една от най-големите и авторитетни браншови организации в туризма у нас. Тя обединява мениджъри и собственици на хотели и хотелски групи от цялата страна. Членовете на организацията притежават и управляват градски, ваканционни и спа хотели с общо над 20 хиляди хотелски стаи.
