БСП бе пример за масова демократична и стройна политическа организация, което за съжаление не е валидно в настоящия момент, призна временният председател на партията
Временният председател на БСП Атанас Зафиров представи доклад за работата на Националния съвет, в който призна, че политическата криза в последните години се е отразила и на БСП. Той направи преглед на случилото се в страната от 2020 г. насам.
БСП гарантираше правата на българите, каза той. Появата на нови политически сили със силно популистки идеи допълнително постави под въпрос възможността на системните партии да овладеят протестните настроения, каза още вицепремиерът.
Претенциите за самостоятелно управление без необходимата парламентарна подкрепа доведе до разрушаване на границата между опозиция и управляващи. Общата цел на новите партии бе радикална реформа на политическата система", каза още Зафиров.
Първото коалиционно правителство се трансформира в атлантическо такова, бяха предприети резки стъпки във външната политика на България, каза той, уточнявайки, че става въпрос за решенията, свързани със Северна Македония. Този рязък завой постави на изпитание коалицията, пред остри несъгласия в нея. Македонското предателство на Кирил Петков бе придружено с изгонване на руски дипломати и прекъсване на дипломатическите отношения. След това коалицията стана практически невъзможна", обобщи той края на кабинета "Петков", част от който бе и БСП.
Зафиров посочи, че след първите избори през 2021 г. БСП е изгубила статута си на основна опозиционна сила. Той й даваше възможност да привлича и сериозна електорална периферия. От 2016 г БСП е изгубила около 770 хил. избиратели, обобщи той. Около 470 хил. от тях БСП е загубила от парламентарните избори през април 2021 г. Около 60% от загубените гласове от периода 2017-2024 са били на изборите през април 2021. Тогава БСП загуби цялата си периферия, която не се върна повече в нашата партия, каза временният председател.
Според него поведението на БСП на протестите срещу ГЕРБ имат значение. Основна политическа грешка е опитът на БСП да следва програмата на "либералната градска десница", така започнали да я третират като партия на статуквото.
Отчетена бе и войната с президентската институция. Лозунгът за връщане на държавата на гражданите не получи политически изменения и не бе превърнат в конкретни законодателни решения, призна Зафиров. Той отчете нарушаване на колективните принципи на управление в партията след 2021 г, макар сам да бе част от ръководството на БСП.
Превръщането на БСП в лидерска партия доведе до скъсване на връзката с партийните структури и загуби привлекателност за демократични настроените граждани, призна си бившият заместник на Корнелия Нинова.
Участието в правителството "Петков" бе опит партията да се впише в редиците на партиите на промяната , но те бяха твърде разнородни, а и правителството на Петков нямаше цялостна реформистка програма, обясни той. Съжали, че е изглеждало, че ПП е реализирало по-ефективно политиките на социалистите.
Участието в кабинета "Петков" не повлия положително на изборните резултати на партията, даде оценката си той.
"БСП бе пример за масова демократична и стройна политическа организация, което за съжаление не е валидно в настоящия момент. Идейното състояние се влошава, научните центрове на БСП не са приоритетни. Политическите обучения на младите кадри бяха прекратени през отчетения период", докладва и.д. председателят.
"БСП стигна до пета политическа сила и електорална подкрепа под 200 хил. гласа, а допреди 10 г бяхме основна политическа сила и разчитахме на почти милион гласа. Имали сме по 80 народни представители, намалява представителството в местната власт", гласят друга част от изводите.
Той настоя за укрепване организационното и идейно състояние на партията. Дългият престой в опозиция ни лиши да реализираме собствена политика и собствени кадри, каза Зафиров.
Сегашното решение на БСП да влезе в управлението обусловено от изход от политическата криза, укрепване на парламентарната демокрация, укрепване на институциите и възстановяване държавността. Надявам се това да благоприятства за БСП и Обединена левица в политическия живот и стартирането на оздравителните процеси в нашата партия, каза Зафиров.
Той посочи и какви са първостепенните задачи на министрите, които БСП прати в управлението - да отстояват влизането на максимален обем от предизборните идеи на БСП и да не допускат политиките на финансови ограничения да бъде за сметка на българските граждани и хората в с трудно социално положение.
"Еврозоната е логично следствие от развитието ни през последните 20 г. Но нашата позиция тази промяна не трябва да е за сметка на нови ограничения за българите. И тази като всяка валутна система зависи от пазарни фактори", каза Зафиров. И изтъкна, че влизането ни в еврозоната като приоритетна политическа цел, без да се отчете реалното състояние на икономиката, крие много опасности. Като част от правителството ще се отнасяме с изключително внимание по въпроса за еврото, увери Зафиров.
"Това съвместно управление съдържа много рискови моменти, но подписаното управленско споразумение създава рамка за взаимодействие в една обща посока. Ще се стремим твърдо и аргументирано да отстояваме нашите цели. Ще участваме отговорно и компетентно, обеща вицепремиерът.
Да свалим бариерите помежду си, да възстановим доверието помежду си и да убедим хората в силата на социалната идея. Да си подадем ръка, за да успеем, завърши речта си временният председател на БСП, който е сред кандидатите за постоянен титуляр.
