Има интерес от чужди компании към такива проучвания
Инж. Красимир Гаврилов е минен инженер с дългогодишен трудов стаж. Трудовият му път е преминал през много позиции, като е работил в големия рудодобивен комплекс „Елаците Мед" в село Мирково, Софийска област
- Като минен инженер с дългогодишен трудов стаж можете ли да ни дадете пример за това какъв е най-добрият начин да бъдат трансформирани въглищните мини след тяхното окончателно затваряне, кнж. Красимир Гаврилов?
- Нека уточним, че в много случаи не се препоръчва използване на рекултивираните участъци за земеделие. Най-разпространено е превръщането на затворените въглищни мини във фотоволтаични паркове. Процес, който вече виждаме и в България. Той е подходящ и широко приложим, тъй като затворените мини осигуряват широки свободни пространства, каквито се търсят именно за изграждането на соларни стопанства.
Друг непопулярен за момента вариант, осигуряващ бъдещето на закритите мини, който българската държава би могла да разгледа, е проучването на възможностите за добив на редкоземни елементи от въглищата.
В световен мащаб интересът към разширяването на добива на редкоземни елементи става все по-голям. Според прогнози на световни експерти проучванията ще се удвоят до 2030 година. В много международни анализи има прогнози, че глобалният пазар на редкоземни елементи ще надхвърли 16 милиарда долара до следващата година.
Добивът на редки метали може да се окаже важна стъпка в енергийния преход поради използването им при много нови и зелени технологии, при развитието на космонавтиката и авиацията. Защо и България да не се включи в разработването на подобни находища. Като минен инженер, ако някой ми поиска съвет, бих го насочил да проучи именно тази сфера.
- Това е рядко изказвана теза. Какви метали могат да бъдат открити в нашите въглищни мини? Има ли проучвания за това?
- Смятам, че България има огромен потенциал в тази посока. При част от въглищните находища се срещат някои от редкоземните елементи. Сред тях са скандий, итрий, лантан, церий и други.
Според проучвания от 90-те години, с които лично съм се запознавал, в Бобовдолския въглищен басейн се намират концентрации на 8 от тях, а в Пернишкия на 3 от тях. Подобони изследвания са извършвани и в Маришкия басейн, но поне на мен не са ми известни резултатите.
- Скъп ли би бил процесът по развитие на научна и развойна дейност в тази посока? Какво точно трябва да бъде извършено?
- Процесът по намиране и последващо извличане на редкоземни елементи от въглища е не толкова скъп, колкото така да се каже неизследван и непознат. Първенец в добива на редкоземни елементи е една от най-развитите световни икономики - Китай. Той притежава над 70% от световното производство. Други водещи държави са Русия, Бразилия и Виетнам.
Проучвателните дейности са много обширен процес и със сигурност не могат да бъдат извършени за месец или два. Те включват създаване на геоложки и геофизични карти, проучвания, запознаване с готови и съставяне на нови доклади и публикации, събиране на исторически данни, събиране и анализиране на проби. Накрая се прави оценка на всички получени данни за наличието, концентрацията и начина на асоцииране на редките земни елементи във въглищата и прослойките от глини. Разбира се, това е само малка част от всички дейности, които трябва да бъдат извършени при едно такова мащабно проучване.
Освен в проучвателни дейности, за да се завърши целият процес, ще е необходима икономическа оценка на възможностите за прилагане на съответната технология за добив. Необходим ще е и значителен финансов ресурс и експертен човешки капацитет за да се доведат нещата до краен продукт, съответно даден редкоземен елемент.
Поради ключовата важност на редкоземните метали за развитието на индустрията и зелените технологии по света има сериозен инвеститорски интерес от световни компании към развитието на подобни проекти.
- Възможно ли е да се намери инвеститор, който да иска да инвестира в тази дейност в България?
- САЩ в момента проявяват значителен интерес към инвестиции в проучвания и добив на редкоземни метали. Основната причина е намаляването на търговската зависимост от Китай. Защо някоя американска компания да не инвестира в развитие на находища на редкоземни елементи в български мини? Все пак те са наш важен партньор. В момента интересът на чуждестранните инвеститори към държавите на Балканите е доста голям.
Но не бива да забравяме, че успешната реализация на проекти за извличане на редкоземни метали е въпрос и на избор на правилна технология.
- Екологична ли е технологията за извличането на тези нови елементи от въглищата?
- Технологията е иновативна, щадяща и пречистваща, околната среда.
- Какъв ще е ефектът за България при успешното развитие на подобни проекти?
- На първо място ще посоча социалния фактор. Ако успешно бъдат приложени подобни проекти, ще бъде възможно да се запазят работните места на много миньори, защото чрез осигуряване на преквалификация те биха могли да се върнат на работа на същите места.
Едно е да накараш миньор да се преквалифицира в сервитьор или счетоводител, много по-лесно ще бъде да остане миньор, но да се занимава с добива на други земни елементи. Със сигурност преходът за тези хора би бил много по-лесен и не толкова труден психически.
Успешното развитие на подобен проект ще окаже сериозно положително въздействие за икономиката и ще спомогне за подобряване на конкурентоспособността на България на международната сцена.
