НПМ констатира: Системни проблеми в местата за задържане – погазване на права, кошмарни условия, липса на медицинска помощ, лекарства и пари
Институцията на омбудсмана публикува Дванадесетия годишен доклад от проверките в местата за лишаване от свобода през 2024 г., извършени от Националния превантивен механизъм (НПМ).
Б.р. НПМ е специализирана дирекция към омбудсмана, която следи, проверява и оценява спазването на правата на човека в затворите и затворническите общежития, следствените арести, държавните психиатрични болници, центровете за настаняване на бежанци и специалните домове за временно настаняване на чужденци, в арестите за 24-часово задържане към Районните полицейски управления и в центровете за настаняване от семеен тип за деца и възрастни.
Данните в доклада отчитат резултатите от 53 проверки, 8 от които непланирани – по конкретни жалби и след самосезиране, като обхванатите лица от тези проверки са общо 16 220.
Направените проверки са със засилен фокус върху правата на хората с психични заболявания, настанени в държавни психиатрични болници, центрове за психично здраве и социални заведения за лица с психични разстройства. За поредна година в доклада се прави констатация за липса на някаква, дори и минимална, позитивна промяна в отношението на държавата по отношение на дължимата грижата за психично болните хора у нас. Препоръките са по отношение на унизителните, кошмарни, на моменти зловещи условия за пребиваване, лечение и работа в психиатриите, които са извън всякакви европейски стандарти.
Сред най-важните препоръки на НПМ, е тази към здравното министерство, за преразглеждане на наредбата за реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства. Експертите на институцията на омбудсмана са категорични, че е задължително изготвянето на протокол (алгоритъм) за прилагане на принудителните мерки „имобилизация" (връзване) и „изолация", в който ясно да се отбелязва с каква продължителност и колко често могат да бъдат изолирани и фиксирани пациентите за период от 24 часа, както и да се конкретизират основанията, при които се прилагат тези мерки, така че да няма съмнения и обосновани предположения за злоупотреба с тях.
Важна са и препоръките към органите на държавата за редовен и ефективен контрол; приоритетно повишаване на качеството на живот на болните с психични заболявания и тяхната социализация, чрез изграждане на подходящи услуги в общността; инсталиране на пожароизвестителни системи с централна сигнализация във всички психиатрични структури и др.
Специално внимание в доклада е обърнато на поредния трагичен случай от август м.г., когато НПМ се самосезира и прави внезапна проверка на психиатричната клиника към УМБАЛ „Св. Марина" в гр. Варна. Поводът бе изгорял пациент, с наложена мярка за временно физическо ограничаване „имобилизация", т.е. „връзване", „фиксиране".
И при тази проверка са констатирани съществени нарушения на изискванията на Наредба № 1 от 28 юни 2005 г. на реда за прилагане на мерки за временно физическо ограничаване при пациенти с установени психични разстройства, както и неспазване на предписания от контролните органи. Най-значимите от тях са липса на постоянно наблюдение на пациента, нерегистриране (вписване) на мерките за временно физическо ограничаване, както и липса на изградена система за пожароизвестяване с централна сигнализация.
„Според разпоредбите на чл. 11 на Наредбата – съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба, пациент, по отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване, се наблюдава непрекъснато от определените от лекаря медицински сестри, които се сменят на всеки час. Наблюдението от медицинските сестри се осъществява чрез пряк визуален контрол или дистанционни средства при временно изолиране и край леглото на пациента при временно имобилизиране. Нерегистриране на мерките за временно физическо ограничаване чрез изолация е предпоставка за прилагане на тази мярка без медицински основания и без да е изпълнен определеният за това ред, с което се нарушават права на пациентите. Липса на изградена система за пожароизвестяване с централна сигнализация, въпреки отправени предписания от контролните органи, също е сред причините за късното откриване на пожара. Още от 2019 г. институцията на омбудсмана алармира министъра на здравеопазването за необходимостта да се регламентира изискване за инсталиране на противопожарни детектори за дим, като критерий за качество на здравната грижа, с оглед подобряване сигурността на пациентите с психични заболявания", подчертава екипът на НПМ.
Друг акцент в дейността на омбудсмана като НПМ за 2024 г. е защита правата на хората, търсещи закрила у нас поради това, че България се явява външна граница на Европейския съюз, където традиционно миграционният натиск е засилен.
От данните в доклада става ясно, че общият брой подадени молби за закрила през 2024 г. към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) е 12 250, от тях 56 кандидати са получили статут на бежанец, 4 895 - хуманитарен статут, 3 140 лица - отказ, а общо 7 301 производства са били прекратени.
„Тревожен остава ръстът на непридружените малолетни и непълнолетни лица в страната. Според статистически данни на ДАБ при МС, за периода 1 януари - 31 декември 2024 г., подадените молби за закрила от непридружени малолетни и непълнолетни са общо 2 601, от които 234 са малолетни, 717 деца са на възраст между 14-15 години, 1 650 деца са на възраст между 16-17 години. Най-много молби за закрила са подали гражданите на държави, в които се водят военни конфликти и са установени авторитарни политически режими като Сирия, Афганистан, Мароко, Египет и Ирак", пише в доклада.
Институцията на омбудсмана отчита напредък в областта на защитата правата на непридружените деца с изпълнението на многократно отправяната от НПМ през годините препоръка – да бъде създадена сигурна зона за тези деца, която на 16 май м.г. става факт в най-големия регистрационно-приемателен център в гр. Харманли, капацитетът й за настаняване е 98 места, но с възможност за увеличаване при криза.
Въпреки отбелязания напредък обаче проблемите остават – с хигиенно-санитарните условия, с достъпа на лицата до специализирана здравна помощ, с необходимостта от осигуряване на по-добра охрана.
В Годишния доклад на омбудсмана като НПМ традиционно се поставя фокус и върху местата за лишаване от свобода и за задържане към правосъдното министерство. През 2024 г. са проверени 5 затвора, 7 затворнически общежития и 8 следствени ареста. Именно в тези проверки е обхванат най-големият контингент от инспектирани лица – общо 1 409 лишени от свобода и задържани, настанени в обектите към момента на инспектиране. НПМ установява, че в пенитенциарната система продължава съществуването на редица проблеми, сред които най-значими остават лошите материално-битови условия с амортизиран сграден фонд, наличието на хлебарки, дървеници и други вредители, затруднен достъп до медицинско обслужване и дефицит на лекарствените продукти, оплаквания от лошо отношение, насилие и липса на съдействие от страна на затворническата администрация, както и липса на бюджетно финансиране за социални дейности, което значително затруднява ресоциализацията и реинтеграцията на лишените от свобода.
Снимки от столовата на Затвор Пазарджик Снимки на лице с ухапвания от
дървеници в ареста в
гр. София, бул. „Д-р Г. М. Димитров"
Друг акцент в дейността на НПМ и през 2024 г. е защита правата на лицата, настанени в арестните помещения за 24-часово задържане към МВР. Миналата година екипи на институцията на омбудсмана извършват проверки в помещенията за задържане на 5 районни полицейски управления. Установяват, че материално-битовите условия в местата за задържане продължават да бъдат незадоволителни, със слаб достъп до естествена дневна светлина и амортизирана материална база. Също така помещенията за настаняване се нуждаят от основен ремонт, както и разширяване на капацитета им поради голямата натовареност в тези обекти.
В доклада се отбелязва, че Министерството на вътрешните работи е изпълнило препоръката на омбудсмана, когато задържан е непълнолетен, задължително да бъде представляван от адвокат.
През 2024 г. НПМ отчита, че се самосезира 4 пъти по случаи на полицейско насилие, опити за самоубийство и бягство от помещенията за задържане към МВР, както и че се обръща с конкретни препоръки към министъра на вътрешните работи.
„Изключително притеснителен случай от началото на годината бе във връзка с настъпила смърт при задържане на лице от служители на ОДМВР - Стара Загора, в следствие на прекомерна употреба на физическа сила. В изпратено писмо до тогавашния служебен министър на вътрешните работи омбудсманът подчерта, че използването на физическа сила и помощни средства от полицейски служители е крайна мярка, към която се прибягва само когато това е абсолютно необходимо и настоя за пълна, всестранна и обективна проверка по случая. В отговор до институцията на омбудсмана от Министерство на вътрешните работи посочват, че са установени редица слабости и пропуски, допуснати от служители на МВР при преследването и задържането на лицето. За установените извършени нарушения по повод изпълнение на служебните задължения е наложено наказание „уволнение" на двама служители", пише още в доклада на НПМ.
