На потребителите на Балканите им писна: Покачващите се цени в супермаркетите в региона свиват бюджетите им за ежедневни нужди. Техният отговор: Не пазарувайте. Поредица от бойкоти на търговски вериги се разпространиха от Хърватия до България, съобщи БТА.
Всичко започна в Хърватия в края на януари: през последните седмици страната стана свидетел на значителен брой бойкоти на супермаркети, тъй като гражданите изразяват разочарованието си от ескалиращите цени – разочарование, споделяно от купувачите в други държави членки на ЕС и в някои от тези, които искат да се присъединят към блока.
Бойкотът на магазините беше иницииран от група във Фейбсук, наречена „Здравей, инспекторе" („Halo, inspektore" на хърватски), движението получи подкрепа от групи за защита на потребителите, профсъюзи, политически партии и дори от министъра на икономиката.
„Днес отново ще бойкотираме всичко, от супермаркети до аптеки, пекарни, кафенета и ресторанти. Нека да не влизаме в магазини и да не ползваме никакви услуги."
Йосип Келемен, „Здравей, инспекторе"
Келемен каза това преди третия рунд от хърватски бойкоти на 7 февруари. Инициативата започна с циркулиращи съобщения в социалните мрежи, призоваващи гражданите да се въздържат от купуване на каквото и да било. Организаторите призоваха първо за бойкот на големи международни компании като германския „Лидл" или италианската дискаунт-верига „Еуроспин", а по-късно и за едноседмичен бойкот на хърватската търговска верига „Конзум", който приключва на 14 февруари.
Оттогава движението се разпространи в целия регион на Балканите до Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, България и Сърбия.
По-малко хляб в кошницата
Проблемът е двоен – от една страна високите цени затрудняват много потребители да свързват двата края, от друга - местните производители казват, че не могат да се конкурират с големите вериги поради по-евтиния внос и поради това, че цените, които им плащат, не покриват производствените разходи.
Икономистите обясняват новата вълна на ръст на цените в Хърватия със силния ръст на личното потребление и общото вътрешно търсене, а от друга страна с ограничения ръст на предлагането. Голяма част от търсенето се генерира от държавата поради големия приток на европейски средства, кохезионни фондове и средства за възстановяване от пандемията.
Разходите за живот се покачват в целия ЕС, тъй като заплатите не са в крак с нарастващите цени на храните. В хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) на Евростат средната стойност на цените на храните за ЕС възлиза на 145,2 пункта към декември 2024 г. спрямо изходното ниво от 100 през 2015 г. В Хърватия цените на храните са се повишили повече от средните за ЕС до 148,7 пункта, в Румъния – до 166,2 а в България – до впечатляващите 174,4 пункта.
В еврозоната Евростат изчисли годишна инфлация от 2,5 процента през януари. При хранителните стоки, алкохола и тютюна инфлацията е 2,3 на сто. В двете страни от Западните Балкани, които използват еврото – Словения и Хърватия – инфлацията беше съответно 2,3 процента и 5 процента, което прави инфлацията в Хърватия най-високата в еврозоната.
Разпространяващи се бойкоти
Потребителите в страните кандидатки за членство в ЕС Босна и Херцеговина (БиХ), Сърбия, Северна Македония и Черна гора също се заразиха с вируса на бойкота.
Гражданите в Босна и Херцеговина усещат все повече натиска от нарастващите цени – жизненият стандарт намалява, тъй като заплатите не успяват да догонват нарастващите разходи за живот. За да обърне тази тенденция, неформалната група „Бойкот в БиХ" (Bojkot u BiH) призова за бойкот на големите търговски вериги в социалните медии на 7 и 8 февруари. Бе отчетен спад на оборота и през двата дни.
На 31 януари и 7 февруари супермаркетите в Северна Македония бяха полупразни, като хората пазаруваха на зелени пазари и в квартални магазинчета или изобщо не пазаруваха. Гражданите подкрепят кампанията, но не са сигурни дали еднодневният бойкот може да реши проблемите, като твърдят, че цените трайно растат, а заплатите са в застой. Преди бойкота някои търговци на дребно обявиха отстъпки и предимства за потребителите, като същевременно обвиняваха доставчиците за покачващите се цени.
Сръбската потребителска организация „Ефектива" призова потребителите за еднодневен бойкот на търговските вериги на 31 януари, припомняйки, че миналия октомври Комисията за защита на конкуренцията е образувала процедури срещу четири търговски вериги по подозрение за договаряне на цени. Тя обяви и нов бойкот под мотото „Искате ли да ви ограбват или не?". От 10 февруари е обявен петдневен бойкот на пет големи търговски вериги – „Delhaize", „Mercator", „Univexport", „DIS" и „Lidl".
Бойкоти имаше и в съседна Черна гора на 31 януари, както и на 7-8 февруари.
„Всеки ден сме свидетели на безпрецедентно поскъпване на основните продукти, докато собствениците на големи вериги трупат печалби за сметка на хората. Време е да кажем: "Стига!", обявиха от организацията „Алтернатива Черна гора" в социалните мрежи.
Акцията беше подкрепена от черногорския премиер Милойко Спаич, някои неправителствени организации и синдикати, докато срещу нея се обявиха Търговската камара и Черногорската асоциация на потребителите.
Идеята се разпространи и в България, където четири организации призоваха за бойкот на търговците на дребно и хранителните магазини на 13 февруари, по думите на Велизар Енчев, координатор на инициативата и бивш посланик на България в Хърватия.
Засега не са засегнати от движението Албания и Словения, докато румънците остават на изчаквателна позиция.
Румънските граждани бяха призовани от някои политици да бойкотират супермаркетите за един ден с аргумента, че те не продават румънски продукти. Досега потребителите не са предприели подобни действия. Вместо това министърът на земеделието Флорин-Йонуц Барбу каза, че вярва, че подобен бойкот би означавал „фалит на румънските преработватели", тъй като 70 процента от продуктите в магазините за търговия на дребно в Румъния са произведени от румънски компании за преработка на храни.
Не е имало бойкот на супермаркетите в Албания, въпреки спорадичните призиви в социалните мрежи. Миналата година правителството повиши заплатите на държавните служители, увеличи пенсиите, а тази година намали цените на тока. Увеличението на заплатите и пенсиите не беше съпроводено със значително покачване на цените в супермаркетите.
В Словения също не е имало организиран бойкот на магазините, въпреки че високите цени на храните са основен проблем в обществения дебат. Според националната статистическа служба цените на храните и безалкохолните напитки са се стабилизирали през 2024 г. след период на рязък растеж. Въпреки това търговските центрове в словенските градове по хърватската граница регистрират скок на посещенията по време на хърватския бойкот. Купувачите от Хърватия казват, че храните и почистващите препарати в Словения са много по-евтини. Междувременно словенските купувачи отново по-често се насочват към съседна Италия за по-евтини покупки.
Ограничаване на цените
Остава да се види дали бойкотите ще имат по-дългосрочен ефект от повишаването на осведомеността, но една от реакциите беше ходът на политиците да призовават за ограничаване на цените.
Правителството на Босна и Херцеговина обеща да замрази цените за 50 продукта, докато правителството на (населената предимно с босненски сърби полуавтономна област – бел. ред.) Република Сръбска обяви засилен инспекционен контрол и по-строги санкции за търговците на дребно, които неоснователно повишават цените.
В България лявоцентристкият съюз „БСП – Обединена левица" внесе законопроект за определяне на максимална надценка на основните храни, съобщи депутатът Нина Димитрова. Подобен законопроект внесе и „ДПС – Ново начало". Двете политически сили са притеснени, че стотици хиляди граждани не могат да си позволят най-основните хранителни продукти заради високата инфлация. Според Сдружението за модерна търговия на страната, от друга страна, такива тавани на цените са отговорни за покачването на инфлацията.
Хърватското правителство отговори на бойкотите, като разшири списъка с продукти, подлежащи на тавани на цените, с 40 нови продукта, включително брашно, мляко, месо, хляб, сладкиши, сокове и хигиенни продукти, наред с други.
Много шум за нищо?
В Северна Македония Службата за публични приходи съобщи, че оборотът в осемте най-големи търговски вериги на 31 януари е намалял с 46,59 процента в сравнение със същия ден предходната седмица. Данните обаче показват също, че оборотът е бил по-висок с 11,2 на сто в деня след бойкота.
Премиерът Християн Мицкоски изрази разбиране за бойкотите и призова за диалог с производителите, дистрибуторите, търговските вериги и потребителите, за да се избегне ескалация на ситуацията. Според него някои производители, доставчици и търговци използват трикове, за да повишат цените на продуктите, като оправдават хода с по-високите цени на борсите.
„Знаем, че това не е така", казва Мицкоски.
Министърът на икономиката и труда Бесар Дурмиши каза, че е право на потребителите да решат как и къде ще харчат парите си.
„Разбирам бойкота, защото определени субекти искат да генерират огромни печалби за сметка на хората."
Министърът на труда на Северна Македония Бесар Дурмиши
Данните на черногорската данъчна администрация показват, че бойкотът от 31 януари е бил успешен, тъй като петте най-големи търговски вериги регистрират 56,14 процента спад на приходите спрямо същия период седмица по-рано. Данните обаче също така разкриха, че тези пет вериги отбелязват увеличение на приходите от общо 1,1 милиона евро в деня преди и в деня след бойкота в сравнение със същите дни от предходната седмица.
По същия начин в Сърбия данъчната администрация съобщи, че на 31 януари общият оборот на петте целеви вериги е намалял с приблизително една трета в сравнение с предходния ден.
В Хърватия, където започна всичко, първият общонационален бойкот на 24 януари доведе до 44-процентен спад на трансакциите и 53-процентно намаление на стойността на продажбите. Вторият бойкот на 31 януари доведе до по-малък спад в продажбите и до още по-малък при третия, под надслов „Не купувай нищо", в петък на 7 февруари.
Остава под въпрос доколко бойкотът може да допринесе за забавяне на инфлацията. Във всеки случай хората се ядосват изключително много, когато видят, че някои продукти в Хърватия, която се присъедини към еврото през 2023 г., са по-скъпи, отколкото в някои по-развити страни-членки на ЕС.
