За пръв път ще обявят имената на всички съдени от Народния съд

За първи път у нас ще стане ясно кои са били всички хора съдени от Народния съд в периода 1944-1945 г. Това разказа доц. Мартин Иванов в интервю за "Фактор", който е един от изследователите в екипа от учени, който ще работят по този проект.

Държавна агенция "Архиви" публикува преди години поредица за Народния съд, която обаче включваше документацията само на 13-те софийски състава, през които минават най-известните жертви на органа. Те обаче са едва една десета от целия процес. За останалите съдебни състави в страната и за хилядите българи, които минават през тях, няма почти никаква информация.

След спечелен проект по фонд "Научни изследвания" екип от историци, млади учени, докторанти и студенти започва работа по събирането на всички имена на съдени от Народния съд. За целта трябва да се прегледат над 1500 папки, в които са запазени присъдите на близо 11 хил. българи. В края на проекта цялата събрана информация ще стане достъпна на специален интернет сайт, а ще има и издание на хартия. За проекта е създадена "Фейсбук" страница, в която се публикуват документи още сега.

Народния съд официално е бил предназначен да търси отговорност за управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 г., довели страната до участие във Втората световна война на страната на Тристранния пакт. Процесите обаче се превръщат в гонение на истински или набедени врагове на комунистите. От декември 1944 до април 1945 г.са проведени 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 11 122 души са повдигнати обвинения, съдбата на много от другите арестувани е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9155 присъди, с които са осъдени на смърт 2730 души, 1305 души получават доживотен затвор, а останалите – затвор от 1 до 20 години.

"Централните софийски състави издават сурови присъди срещу политическия, културния, стопанския и военния елит на Третото българско царство. През тези тринадесет столични процеса обаче преминават едва малко над десет процента от всички осъдени. Оказва се, че за мнозинството българи, изправени пред „Народния съд" не знаем почти нищо", казва пред Factor.bg доц. Иванов. Според него, несигурни са дори данните за точния брой на провинциалните състави, да не говорим за числото на осъдените. Не е съвсем ясно например имало ли е процеси в Перник, Никопол и Кнежа.

Доц. Иванов разделя процесите на две категории. 13-те софийски състава, както и онези, които заседават в големите български градове – Пловдив, Русе, Варна, имат за цел да ликвидират политическите конкуренти на БРП (к) и са насочени срещу различни групи от елита на Третото българско царство. "Втората група са процеси за отмъщение на висшия и среден военен и полицейски кадър по места, голямата част от който е бил активно ангажиран с борбата срещу т.нар. „комунистическа опасност". Например процесите в Ботевград, Пирдоп, Радомир и пр. В тях, наред с мнозинството офицери, полицаи и жандармеристи, немалко от които са доста „окървавени", винаги има пришити обикновени хора, жертви на стари междуличностни вражди и лични вендети", разказва историкът.

Изследователят потвърждава и че в тези процеси за "съдии" са били определяни съвсем неграмотни хора. "Натъкнах се на съдия, Евтим Пандурски, подписал присъдите на Първи и Втори горноджумайски състав с отпечатък от палеца си. В двата процеса, от този неграмотен „съдия" са осъдени 227 души, от които 99 на смърт", разказва той. Друг „любопитен" факт е, че почти всеки състав съди лица, които не са включени в обвинителния акт. Рекордьор в това отношение е Първи радомирски състав, при който 10 от всички осъдени 81 са паднали буквално „от небето" и са включени в последния момент в делото.