От 18-ия конгрес на Китайската комунистическа партия през 2012 г. насам, Китай осъществи всеобхватни, дълбоки и основополагащи реформи, постигайки исторически, революционни и новаторски успехи. Икономическата и научно-технологичната мощ на страната, както и нейната цялостна национална сила, достигнаха ново ниво. Научните и технологичните иновации постигнаха значителни пробиви в редица области.
През последните години международната обстановка се усложни, с нарастващи геополитически конфликти и засилваща се тенденция на „отделяне и прекъсване на веригите“, а външните промени оказаха по-силен неблагоприятен ефект върху китайската икономика. Вътрешно страната също се изправи пред редица предизвикателства, като недостатъчно търсене, затруднения в дейността на някои предприятия и известен натиск върху заетостта и доходите на населението. Въпреки тези трудности, китайското правителство предприе решителни действия и множество мерки за стабилизиране на ситуацията. През 2024 г. икономиката на страната демонстрира обща стабилност и устойчив напредък, постигайки годишен икономически растеж от 5%, което я нареди сред водещите икономики в света. Обемът на външната търговия със стоки достигна исторически връх, икономическата структура продължи да се оптимизира, качеството на растежа да се повишава и вътрешните двигатели на развитие да се укрепват.
Ключът към напредъка на китайската икономика, въпреки предизвикателствата, се крие в това, че Централният комитет на Комунистическата партия на Китай, начело с другаря Си Дзинпин, умело преценява общата ситуация, взема научно обосновани решения, действа решително и преодолява трудностите. По този начин ръководи икономиката на страната към стабилност и дългосрочно развитие.
Третият пленум на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия определи насоката за развитие на китайската икономика: по-нататъшно цялостно задълбочаване на реформите, разширяване на отварянето към света и насърчаване на модернизацията по китайски модел.
През юли 2024 г. успешно се проведе Третият пленум на 20-ия конгрес на Китайската комунистическа партия, на който беше поставена целта в рамките на пет години да бъдат реализирани над 300 важни реформи. Бяха начертани мащабни стратегически планове и изразена решимост за задълбочаване на реформите. Пленумът подчерта необходимостта от усъвършенстване на механизмите за стимулиране на висококачественото развитие, както и от адаптиране на нови производствени мощности според местните условия, с цел значително повишаване на общата производителност на факторите. Освен това бе акцентирано върху по-нататъшното разширяване на отварянето към света, интегрирането с международните стандарти за търговия и икономическо сътрудничество, както и създаването на пазарна, правова и международно конкурентна бизнес среда от най-висок клас.
От 2024 г. насам Китай премахна всички ограничения за достъп на чуждестранен капитал в сектора на производството, предостави 100% безмитен режим за всички категории продукти от най-слабо развитите държави, с които има дипломатически отношения, и за първи път въведе на национално ниво система за управление на трансграничната търговия с услуги чрез негативен списък. Страната организира Международното изложение за внос за седма поредна година, като продължава да отваря своя пазар към света и активно насърчава задълбочаването и устойчивото развитие на инициативата „Един пояс, един път“ с високо качество.
Централната икономическа работна конференция определи насоката за развитието на китайската икономика през тази година с акцент върху по-активен и целенасочен подход.
В рамките на значителна промяна в макроикономическата политика на Китай, тази година за първи път ще бъде въведена „по-активна фискална политика“. Това включва увеличаване на бюджетния дефицит, емитиране на дългосрочни специални държавни облигации и целеви облигации на местните власти, както и засилване на бюджетните разходи с цел осигуряване на силен стимул за икономическия растеж. Същевременно политиката на „умерена парична стабилност“, прилагана в продължение на 14 години, ще бъде заменена с „умерено разхлабена парична политика“. Ще се използва пълноценно двойната функция на паричните инструменти – както количествена, така и структурна – за да се ускори и увеличи потокът на финансови ресурси към реалната икономика.
В конкретен план политиките ще бъдат насочени към засилено стимулиране на потреблението, всеобхватно разширяване на вътрешното търсене, регулирано развитие на цифровата икономика и активно справяне с рисковете в сектора на недвижимите имоти и дълговете на местните власти. След съответните мерки, предприети през септември 2024 г., пазарът на недвижими имоти вече показва признаци на стабилизация и овладяване на спада. В момента държавният дълг на Китай е около 70% от БВП, което е сравнително ниско ниво в международен план и рисковете остават под контрол. Новите политики за намаляване на скрития дълг успешно облекчават дълговия риск на местните власти.
Фундаменталната причина за стабилното и устойчиво развитие на китайската икономика, описано като „уникален пейзаж“, е в последователното придържане към ръководството на Комунистическата партия на Китай, следването на пътя на социализма с китайска специфика и непоколебимата ориентация към реформи в рамките на социалистическата пазарна икономика. Китай продължава да съчетава реформите и отварянето към света, като ги развива паралелно. В момента икономиката на страната има стабилна основа, висока устойчивост и значителен потенциал за растеж, а условията и основните фактори, подкрепящи дългосрочното положително развитие, остават непроменени.
Въпреки това, през годините песимистичните прогнози за китайската икономика многократно са се появявали в различни форми, но са били опровергани от реалността. Китайската икономика не е достигнала върха си, нито е изпаднала в стагнация; напротив, тя постига качествени подобрения, като преодолява различни трудности и препятствия. Според изчисления на редица изследователски институции, потенциалният икономически растеж на Китай може да се запази на ниво около 5% за дълъг период от време.
2025 година е ключова за Китай, тъй като страната продължава да задълбочава всеобхватните реформи. Същевременно тя отбелязва 50-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Китай и Европейския съюз. Човечеството отново се намира на исторически кръстопът – дали ще избере пътя на единството или на разделението, на сътрудничеството или на конфликта. Решенията, които различните държави ще вземат, ще определят посоката на развитие на нашата епоха и ще окажат влияние върху глобалния ред.
Китай подкрепя европейската интеграция и стратегическата автономия на Европейския съюз. Между Китай и Европа няма основни конфликти на интереси; консенсусът между двете страни значително надвишава различията, а сътрудничеството е много по-силно от конкуренцията. Китай и Европа са партньори, а не противници. Дневният обем на търговията между Китай и ЕС достига 2,3 милиарда евро, като 20% от вноса на Европейския съюз идва от Китай. Икономиките на двете страни са дълбоко интегрирани, а политиката на Европейската комисия за „намаляване на рисковете“ няма да направи Европа по-сигурна.
Някои западни политици многократно раздухват т.нар. теория за „свръхкапацитет“ на Китай. През изминалата година Европейският съюз започна антисубсидийни и антидъмпингови разследвания срещу повече от десет категории китайски продукти, включително електромобили и вятърни турбини. Тази теория за „свръхкапацитет“ обаче не съответства на реалностите в сектора на зелената икономика, нито на основните икономически принципи. В световен мащаб производственият капацитет в зелените технологии все още е далеч от това да бъде достатъчен, а още по-малко може да се говори за „излишък“.
През 2023 г. износът на нови енергийни превозни средства от Китай представляваше едва около 12.7% от общото производство. Ако се счита за нормално развитите страни да изнасят своите конкурентни продукти, но когато Китай и други нововъзникващи икономики го правят, това се нарича „свръхкапацитет“, това очевидно е класически пример за противоречие и двойни стандарти.
Освен това, китайският търговски излишък е естествен резултат от международната търговия, основан на принципа на сравнителните предимства. Китай никога не е преследвал целенасочено търговски излишък. Напротив, страната ще продължи активно да разширява своя внос и да споделя възможностите, произтичащи от икономическото ѝ развитие, с останалия свят.
Китай винаги се е противопоставял на политизирането на икономическите и търговските въпроси. Историята и реалността многократно са доказали, че протекционизмът вреди на всички и при него няма победители. Китай е твърдо решен да защитава законните права и интереси на своите предприятия, но също така запазва най-голямо желание за разрешаване на проблемите чрез преговори и диалог.
Китай и Европейският съюз могат да укрепят своя консенсус относно многостранния подход, да обединят усилия за насърчаване на прехода към зелена енергия, да задълбочат сътрудничеството в областта на търговията и инвестициите и да продължат с прилагането на Споразумението за инвестиции между Китай и ЕС. Именно тези направления трябва да се превърнат в основни стълбове на икономическото и търговското партньорство между двете страни.
Китай и България се радват на дълбоко традиционно приятелство и стабилно развиващо се стратегическо партньорство. Тази година България успешно постигна пълноправно членство в Шенгенското пространство, а следващата стъпка е присъединяването към еврозоната и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В този контекст сътрудничеството между Китай и България в сферата на икономиката и търговията има огромен потенциал за растеж.
Миналата година двете страни заедно отбелязаха 75 години от установяването на дипломатическите си отношения, което задълбочи традиционното приятелство и разшири прагматичното сътрудничество. Тази година се навършват 10 години от съвместното участие на Китай и България в инициативата „Един пояс, един път“. Китай изразява готовност да работи заедно с България, използвайки предимствата на своето икономическо развитие, за да насърчи всестранното сътрудничество в области като Китайско-европейските товарни влакове, търговията и инвестициите, електронната търговия и туризма. По този начин ще бъде положена още по-здрава основа за задълбочаване на приятелските отношения между двете страни.