"Единият възможен прочит е, че кодексът не е достатъчно добър и това дава възможност за отклоняване от резултатите такива, каквито българските граждани са ги реализирали. Другият е, че проблемът е извън изборната секция и резултатът, който виждаме, е в следствие на проблеми извън изборното помещение. Може би проблемите са микс от това каква е компетентността на членовете на секционните комисии, но и на влиянието на различни субекти върху вота на гражданите", каза Киселова.
"Според мен проблемите са няколко. Онова, което може да се промени в Изборния кодекс, разбира се, публичната среда е също фактор, но кодексът не ѝ влияе толкова, за мен има два поставени проблема през приетите на първо четене законопроекти", каза още Киселова.
Между парламентарните групи е имало разговор за формиране на работна група към конституционната комисия в парламента след като изтече срокът за предложения между двете четения.
"Първият и най-сериозен проблем е с качеството на членовете на секционните комисии като представители на парламентарно представените партии и коалиции, чиито представители, които веднъж избрани, могат да бъдат сменени, но това зависи и от районните комисии. При повишения хонорар, който получават членовете на СИК, мисля, че можем да завишим и изискванията. Не само за обучения преди съответния избор, но един по-сериозен критерий. Не говоря за образователен ценз, а за предварително обучение на членовете на СИК.
На второ място - избирателните списъци и твърденията, че в него има повече хора отколкото живеят на територията на страната. Тук идва въпросът как формираме избирателните списъци. Въпросът с мъртвите души е въпрос как определяме кой къде гласува, което поставя въпроса имаме ли район "Чужбина".
"Технологията е последица. Тя не може да реши основния проблем, а той е, че българските граждани не искат да участват в изборите - просто не ходят. Имах среща с граждани миналата седмица и те казаха, че е време да се налагат глоби, защото гласуването е задължително. Решението на Конституционния съд е за конкретна разпоредба за изключване от избирателния списък, но то не е обявило задължителното гласуване за противоконституционно. Аз съм против задължителността в политическите права, но това е частно мнение", каза Наталия Киселова и предупреди, че резките промени в изборното законодателство може да доведат до още отдръпване на избиратели.
"Намесата на хората в изборния процес чрез броене на тези разписки за пореден път показа разминаване в работата на машините по отношение на тяхната памет, така и по отношение на качеството на бюлетините, които машините отпечатваха. Общественият съвет към ЦИК в своите анализи нееднократно алармира, че се увеличава броят на т.нар недобре отпечатани, наречени от нас бели бюлетини, които не показваха вота на избирателя. Анализи на организации показват последните избори и увеличаване на разминаването между записите на резултатите във флашпаметите на машините и това, което записват комисиите. В този ред на мисли ще бъде много интересно какво ще бъде решението на Конституционния съд и какво ще е мнението на експертите", каза Цветелина Пенева от Сдружение "Демокрация и законност". Според нея именно тези негативи на машинното гласуване в сегашния му вид е довело до предложенията на партиите за промени в изборния закон. Три политически сили предлагат въвеждане на преброителни центрове, в които да се броят бюлетините. Има и идея за въвеждане на оптични скенери, които да го правят автоматично.
"Те също имат позитивите на машинното отчитане на резултатите - бързина, достоверност и липса на човешки фактор, но не трябва да забравяме, че оптичните скенери не са ползвани на територията на нашата страна. Ако тръгнем да въвеждаме нова технология в България, това непременно трябва да премине през експериментално гласуване, тестове в изборна среда и чак тогава да се мисли за повсеместното им прилагане", каза Пенева. Тя изреди и негативите на тези скенери - възможно е грешно отчитане, ако бюлетините са поставени неправилно, зацапани са или избирателят е сложил неправилно знаците V или Х при гласуване. Пенева обърна внимание, че това ще доведе до оскъпяване на изборния процес - първо за купуване на новите машини, после за поддръжка и транспорт.
Според Пенева машините са показали повече позитиви отколкото негативи. "Резултатът се отчиташе с достатъчно висока степен на достоверност, елиминираше се възможността от човешки грешки както по отношение на преброяване на резултатите, така и по отношение на манипулации от недобросъвестни членове на секционни комисии. Негативите, които показва този вид машинно гласуване, могат да бъдат управлявани от една добре обучена изборна администрация, която първо да създаде звено за управление на машинното гласуване, да не разчита само на външни организации, да работи с Министерството на електронното управление", каза тя.
Ваня Нушева, програмен директор на "Прозрачност без граници", припомни за експерименталната преброителна комисия, тествана през 2011 г. в община Бобошево, Кюстендил, избрана чрез жребий. Организирани бяха 11 секции в 10 населени места за местни избори (бюлетините бяха отчетени в преброителните центрове), както и за президентски избори (бюлетините бяха отчетени в секционните комисии). След края на изборния ден в 20,00 часа членовете на СИК преброяват бюлетините за президентските избори, попълват протокола, после запечатват урните с другите бюлетини и потеглят към преброителния център.
"Със съдействието на МВР и в присъствието на членове на СИК и наблюдатели те бяха транспортирани и на този етап се видя, че нямаше никакви проблеми и пробиви в съдържанието на изборните книжа", каза Нушева.
"Силни дисциплиниращ ефект върху работата на секционните комисии. Те знаеха, че вечерта резултатът от тяхната работа ще стане видим пред очите на всички, които са в изборното помещение. В случая това беше салона на читалището. Двата други големи позитива - премахване на възможността за технически грешки, защото не са обучени членовете на СИК, и на възможността за манипулации при броенето. На следващо място обезсмислят част от практиките за купуване на гласове и за натиск върху избирателите, защото правят невъзможно проследяването на вота на ниво малка секция", разказа още Нушева. Според нея читалищата и салоните в училищата са подходящо място за разполагане на преброителните центрове. Тя предложи да се намали заплащането на членовете на СИК, защото вече няма да броят бюлетини до късно нощем, или да се намали броят на секционните комисии, защото за партиите е трудно да си набавят членове навсякъде.
"Към каквато и технология да преминем трябва да имаме политически консенсус, че няма да създаваме конспиративни теории за тези устройства. Няма устройства, за които не може, ако има достатъчно политическо мнозинство за създаване на конспиративни теории, те да не бъдат омаскарени и превърнати в символ на нечестност, т.е когато тръгнем да въвеждаме каквито и да е било технологии в изборния процес, политическите сили да седнем и да кажем: "Няма да говорим глупости", каза Божидар Божанов от ДБ.
На 8 януари без спорове парламентът прие на първо четене пет законопроекта на ПП, ДБ, "Възраждане", БСП и ИТН. ПП предлагат бюлетините да се броят от сканиращи машини, а ДБ - в преброителни центрове. "Възраждане" искат премахване на хартиената бюлетина, а опцията за видеонаблюдение в секционните избирателни комисии вече да не е онлайн. Предлагат още промени в състава на ЦИК, така че той да се обновява след всички парламентарни избори. ИТН са разписали също създаване на преброителни комисии и отлагане на създаването на избирателен район "Чужбина".
БСП иска активна регистрация и публичен регистър на избирателите. Така избирателните списъци ще включват само хора, гласували на предишните избори, като може да се добавят хора, поискали да участват до 5 дни преди изборния ден, а по изключение - и в самия изборен ден.
