Колко е задлъжняла държавата към министерства, агенции и общини, а те - към фирми. Тази информация събира спешно финансовата министърка Теменужка Петкова, преди да изготви бюджета за 2025 г. Данните бяха поискани от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в събота на среща с кметове и председатели на общински съвети във Велико Търново.
“Искаме стабилни финанси, еврозона, общински и държавни обекти да се строят, ръст на доходи, да не се пипат данъците. Но 2024 г. не се направиха разходите, които трябваше, а се оставиха за 2025 г. само и само да им излезе сметката. Години наред казвах до какво ще доведат заемите, които всяка седмица се теглеха - по 500 млн. лв. Сега цялата тежест пада върху нас”, заяви лидерът на ГЕРБ и поиска финансовото министерство да провери и да каже какви и в какъв размер плащания, дължими за 2024 г., са прехвърлени за 2025 г.
Борисов се закани, че като лидер на най-голямата партия и мандатоносител няма да позволи пред европейските партньори на България да се докладват неверни данни за финансовото състояние на държавата. И постави срок за отговор от Петкова - преди заседанието на коалиционния съвет за бюджета в началото на тази седмица.
Още в неделя сутринта министър Петкова се е обърнала към министерства, агенции, НОИ, НЗОК и общините да ѝ предоставят информация за всичките си задължения по дейности, които са били изпълнени, но не са изплатени до края на 2024 г. Става въпрос за начислени задължения към доставчици в страната и чужбина за капиталови и текущи разходи, включително за просрочени задължения и натрупани лихви, за поети ангажименти за капиталови и текущи разходи, които са документирани, но не са фактурирани, както и за поети ангажименти на проектен принцип.
Освен това министърката е поискала от НАП данни за общия размер на невъзстановения данъчен кредит към 31 декември 2023, към 31 март 2024 (последния месец на Асен Василев като финансов министър - б.а.) и към 31 декември 2024 г. В съобщението на МФ не е посочено какъв срок е дала Петкова на институциите, но заседанието на коалиционния съвет се очаква да е във вторник.
След като през седмицата Бойко Борисов предупреди бившите си партньори от ПП-ДБ и конкретно Асен Василев да не разпространяват невярна информация за състоянието на държавните финанси, през уикенда той отправи и второ предупреждение. Този път към настоящите си партньори, без да назовава директно дали визира ИТН, или БСП. Да спрат упражненията на гърба на бюджета с цел партийни интереси и да не обещават на хората “социално изобилие”, тъй като няма достатъчно пари, поиска лидерът на ГЕРБ. През последните дни социалният министър Борислав Гуцанов от БСП обеща първо в Пловдив, а после и в Кюстендил, че социалните придобивки няма да се пипат и финансите на неговото министерство са гарантирани.
ГЕРБ пак заговори за “дупка” от 18 млрд. лева заради поети ангажименти за вдигане на заплати и други разходи, които обаче няма откъде да дойдат, а и са в разрез с условието за 3% дефицит. Според Асен Василев обаче това не е вярно и проблемът е, че от ГЕРБ са обещали повишаване на заплатите в МВР, както и твърде големи увеличения на възнагражденията в службите и администрацията. Междувременно обаче стана ясно, че има плащания за 2024 г., които се прехвърлят за догодина, за да може бюджетът да излезе касово на 3% дефицит и да изглежда, че България изпълнява условията.
“За 2024 дефицитът е 3%, става въпрос за единната сметка в БНБ и няма как да се промени, слава богу, въпреки натиска на Борисов. Единствените политики, заложени от Народното събрание, са пенсии, социални разходи, повишаване на доходи, а общата стойност по данни на Теменужка Петкова е 5,5 млрд. лв. Само от ръста на икономиката ще има ръст от 6 млрд. лв. Тоест наследството на Асен Василев е плюс 500 млн. лв., а не минус 18 млрд. лв. Всичко друго са разнообразни искания, които правителството е решило да удовлетворява”, обясни Василев пред БНР в неделя. Той посочи две грешки (според него) на Борисов и готвения бюджет за догодина - предвиден 30% ръст на заплатите в Министерския съвет при инфлация 2,2% и 9% ДДС на ресторантьорите, като второто би довело до 300 млн. лева по-малко в хазната през 2025 г. Бившият премиер акад. Николай Денков пък обвини Борисов, че така отдалечава България от еврозоната.
“Ако някой ни отдалечава от еврозоната, това е Асен Василев. Ние ясно заявихме, че еврозоната остава наш приоритет. Въпросът е обаче, че и Европейската комисия иска от нас да получи точните числа, истинското състояние на бюджета, а не непрекъснато шикалкавене между касова основа и начислена основа. Асен Василев много умело жонглира с тези термини и когато му е изгодно, цитира на касова основа, когато не му е изгодно - цитира обратното”, отговори Деница Сачева от ГЕРБ, която гостува в БНР веднага след Василев.
От ГЕРБ отдавна предупреждават, че държавата е в лошо финансово състояние, но сега министърката им Теменужка Петкова ще трябва да напише бюджет, без да се вдигат данъците и без да се режат социалните плащания. Около тези две мерки коалиционните партньори се обединиха, но остава отворен въпросът за дефицита - от ГЕРБ винаги настояват той да е до 3%, а от БСП искат да е повече, стига да не се режат социалните плащания.
Въпреки че ще се внесе по-голяма яснота за състоянието на публичните финанси, ходът на Теменужка Петкова обаче не се хареса на “Продължаваме промяната” - според Кирил Петков Бойко Борисов иззема функциите на премиера Росен Желязков.
С какво право Борисов дава указания на финансовия министър? Росен Желязков трябва да вземе нещата в свои ръце и да изземе инициативата от Борисов. Еврозоната е прекалено важна, за да бъде жертва на PR полудяването на бившия премиер, чиято ревност към настоящия министър-председател е очевидна, написа Петков във фейсбук в неделя и отново настоя за 3% дефицит и правителството да поиска конвергентен доклад за еврото.
От празника на виното в село Делчево, Гоцеделчевско, вицепрезидентът Илияна Йотова пък коментира, че извън споровете на партиите по бюджета няма яснота какви приоритети ще залегнат в него и какво ще се предвиди за развиването на регионите и успокояването на инфлацията и доходите.
Бюджетът се очаква да бъде внесен в Министерския съвет до 14 февруари, след това да се гласува на две четения от комисиите и парламента. Борисов настоява чак след това да се пристъпи към назначаване на областни управители и заместник-министри.
