Доктрината на американския президент "сбогом на радикалния либерализъм" ще удари и мигрантите, и левичарите
За близо 250-годишното си съществуване Америка винаги се е стремила да бъде начело на човешкия прогрес - "Да бъде първа" ("America First"), както се пее в една от най-известните патриотични песни отвъд океана. И наистина в голяма част от историята си тя сякаш успява да осъществи този идеал, залегнал още в първите документи на нейните основатели - жадните за повече морал пуритани, намерили в Новия свят убежище от деспотизма в Европа.
В същото време много събития през последните години сериозно оспориха тези най-съкровени американски въжделения и дадоха повод за сериозни съмнения относно
водещата роля
на САЩ в света
Външните причини са ясни - главоломното израстване на икономически конкуренти като Китай, изплъзващи се от контрол кървави конфликти в Украйна, Близкия изток, Азия и Африка, изтеглянето от горещи точки като Афганистан, Ирак и Сирия, повсеместно несъобразяване с американските интереси са само някои от най-важните отстъпления на международната сцена.
По-сложно е с вътрешните проблеми от последните десетилетия, особено тези, свързани с идеите на крайния либерализъм. Някак неусетно от "страна на свободните и дом на смелите" САЩ все повече се превръщат във флагман на ЛГБТ-движението и легитимирането на "нова полова идентичност", а също и на прогонването на класиците от университетите, събарянето на паметници на велики личности и изграждането на нови монументи на герои и "жертви на системата".
Но следването на тази политика на свръхтолерантност доведе и до много абсурди в ежедневието на американците, възмущението от които в крайна сметка отстрани Демократическата партия от властта. Ето и един пресен пример, който получи широк отзвук: По време на ужасяващите пожари в Лос Анджелис този месец се оказа, че пожарната служба в рисковия район е била сериозно отслабена. Непосредствено преди бедствието лично Карън Бас, чернокожата кметица на "Града на ангелите", избрана от демократите,
съкрати 17,6 млн. долара
от парите на пожарната, позовавайки се на "тежки времена". В същото време критиците й отбелязват, че тя не е жалила пари за създаването на "Институт на международните гей и лесбийски архиви", заведението "Midnight Stroll Transgender Cafe", предназначено за незащитени транссексуални лица, "Програми за месеца на наследството на лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални", за "Хор на гей мъжете от Лос Анджелис" и др. А преди скандално да посъветва жертвите на горски пожари "да потърсят помощ на уебсайт", се оказа, че докато кварталът "Палисейдс" вече е догарял, тя е била на коктейл в чуждо посолство...
За някои може да е учудващо, но самата Бас произхожда от крайната левица. В средата на 70-те години тя е организатор на бригадата "Венсеремос", прокубинска група, която е инспирирана от кубински емисари и оспорва политиката на САЩ, като организира
протести срещу
наложеното ембарго
на комунистическата страна и изпраща доброволци да помагат на социалистическото стопанство. Самата тя е посетила "Острова на свободата" 8 пъти и през 2016 г. нарече "голяма загуба за народа" смъртта на кубинския лидер Фидел Кастро.
Градоначалници като Бас в днешна Америка не са изключение. До неотдавна Лори Лайтфут, емблематична фигура на радикалната левица и черна лесбийка, беше кмет на друг голям град в САЩ - Чикаго. За първи път от 40 години тя беше освободена само след един мандат заради многобройните скандали, породени от нейните методи на остракизъм (в случая изключване на бели мъже журналисти от интервюта), а и от липсата на интерес към конкретни въпроси като икономиката и сигурността, които ускориха поражението .
А при встъпването си в длъжност лично Джо Байдън демонстративно номинира за зам.-министър на здравеопазването облечения като жена Рейчъл Ливайн.
През 2021 г. Байдън отмени и забраната за служба на транссексуални във въоръжените сили на САЩ. Освен това до момента в щати като Калифорния и Ню Йорк действаше законодателство, което позволява хората да променят пола си в официални документи, без да се изисква операция или медицинска диагноза. Признаваше се и съществуването на неутрален пол ("X") като опция. В някои училища, като тези във Вирджиния и Орегон, учениците дори можеха да избират собствени местоимения и полова идентичност,
без родителите им
да бъдат уведомявани
Нещо повече - в някои щати беше разрешено непълнолетни да започват хормонална терапия с родителско съгласие и макар и в редки случаи - операции за смяна на пола. На всичкото отгоре в много държавни документи бяха отменени термините "майка" и "баща" и заместени с "раждащ родител" и "нераждащ родител".
Насърчаваха се и политики, които позволяват на транссексуални жени (биологични мъже, идентифициращи се като жени)
да участват в женски
спортни състезания
Така например преди време Лия Томас, транссексуална плувкиня от Университета на Пенсилвания, която спечели национални титли, предизвика значителен дебат. От своя страна NCAA (Националната атлетическа асоциация) въведе правила, позволяващи участие на транссексуални атлети, ако те отговарят на определени хормонални нива.
Още с първите си актове Доналд Тръмп не остави и капка съмнение, че е решил напълно да промени тези радикални социални тенденции в САЩ. Така с думите "само мъж и жена!" той забрани възможността американците да се регистрират под различен пол. Според The New York Times Доналд Тръмп е издал и изпълнителна заповед, изискваща осъдените транссексуални жени да бъдат настанени в мъжки затвори. Той също така разпореди прекратяване на предоставянето на медицински услуги, свързани със смяна на пола, в местата за лишаване от свобода.
Но радикалният либерализъм в САЩ атакува и с други фундаментални промени. Една от емблематичните акции призоваваше за отворена миграционна политика. В тази връзка някои прогресивни активисти настояваха за намаляване на имиграционните ограничения и премахване на агенции като ICE (Immigration and Customs Enforcement). Същевременно имаше предложения за предоставяне на гражданство на милиони незаконни имигранти (т.нар. Dreamers) чрез програми като DACA, както и призиви за премахване на задържанията в имиграционните центрове.
Тръмп веднага се зае да даде отпор на всичко това, като не само изпрати морски пехотинци
да спират нелегалния
поток от мигранти
на мексиканската граница и продължи изграждането на стената, а и се зае решително с депортацията на тези, които вече са проникнали в САЩ.
Друга либерална инициатива, която предизвика дебати, беше "Defund the Police" (Пренасочване на финанси от полицията към социални програми). Тя набра скорост след протестите на Black Lives Matter през 2020 г. и призовава за намаляване на финансирането на полицейските управления и инвестиране в социални услуги като образование, жилища и психично здраве.
Така например в Минеаполис беше предложено полицията да бъде заменена със система за обществена безопасност, а някои градове като Портланд и Сиатъл сериозно намалиха бюджетите на правоохранителните органи. Движението се засили особено след убийството на Джордж Флойд, предизвикало вълна от протести.
Засега не е известно какви мерки ще предприеме русият републиканец срещу други инициативи на прогресивните либерали, които също достигат до крайности. С оправданието, че целят изкореняване на историческа несправедливост и различни форми на дискриминация,
те създадоха критичната
расова теория
(Critical Race Theory) и в някои училища и организации беше въведено обучение, което подчертава как расизмът е структурно вграден в американското общество. Противниците на тези промени често ги наричат част от "cancel culture" (култура на отмяната), твърдейки, че вместо да се води диалог за историята, се заличава ценно наследство.
В този смисъл през 2022 г. радикалите принудиха Харвард да създаде фонд от 100 милиона долара за "компенсиране на ролята на университета в робството и експлоатацията на хора". От своя страна Йейлският университет трябваше да преименува колежа, кръстен на Джон К. Калхун (вицепрезидент на САЩ), след натиск от страна на студенти, защото бил "поддръжник на робството". Активисти призоваха и за "деколонизация" на учебните програми, което включва намаляване на класически произведения и замяната им с текстове от други култури.
По този повод в Принстънския университет беше предложено да се премахне задължителното изучаване на гръцки и латински в специалността "Класически науки", за да се направи програмата "по-инклузивна". Така от учебните програми бяха изхвърлени фундаментални творби. През 2020 г. се водиха дебати дали класически произведения като "Одисея" и
драмите на
Шекспир трябва
да останат
в учебните програми, тъй като съдържали... сексистки, колониални и патриархални теми и „не представляват разнообразието на днешното общество". В този процес не бяха пожалени дори и прочути американски автори. "Приключенията на Хъкълбери Фин" на Марк Твен също беше оспорвана заради използването на расистки термини, въпреки че тя също критикува расизма, и в някои случаи беше заменена с произведения, които са считани за „по-малко проблематични". Някои училища в САЩ временно премахнаха и "Да убиеш присмехулник" на Харпър Ли, защото романът съдържал „расистки език", въпреки че критикува расизма.
Пак с такива мотиви неолибералите се нахвърлиха с настървение
да премахват
и паметници
на исторически фигури, като по време на протестите за Джордж Флойд посегнаха дори на основателите на САЩ - Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън, защото били "притежавали роби". Стигна се и до куриози – под натиск от „движението за деколонизация" през 2021 г. в Ню Йорк не само беше премахната статуя на Томас Джеферсън от сградата на Градския съвет, а протестиращи в Портланд, Орегон, дори събориха монумент на Ейбрахам Линкълн, президентът, известен с прякора си "Великият освободител" точно заради премахването на робството. По време на протестите през 2020 г. вандализирането и премахването на статуи на Колумб също беше широко разпространено в градове като Бостън, Минеаполис и Ричмънд, а оттогава в много щати празникът, посветен на откривателя на Америка, беше заменен с Ден на коренните народи.
На този фон, ако първият мандат на Тръмп беше белязан като "разрушителен", вторият му мандат изглежда по-скоро като потвърждение на исторически тенденции. Още повече че в повечето западни демокрации лявоцентристките партии
се оттеглят
или имат
намаляваща
подкрепа
По този повод може да се доверим напълно и на в. "Вашингтон Пост", който наскоро цитира статия на известния наш политически анализатор Иван Кръстев. В нея между другото се казва: "Следвоенната политическа идентичност на САЩ изчезна в бездната на избирателните урни. Тази администрация на Тръмп може да успее или да се провали според собствените си условия, но старият свят няма да се върне."
