Българската телеграфна агенция (БТА) е единствената българска медия с пълна и постоянна кореспондентска мрежа. Това каза генералният директор на агенцията Кирил Вълчев по време на днешната дискусия в Съюза на българските журналисти (СБЖ) на тема „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България”.
„От 42 кореспондентски пункта, кореспондентски бюра, 32 са постоянни в България. Това е повече от областните градове, които са 26, а със София – 27. Всъщност, ние стъпваме на богата традиция. Тази мрежа се изгражда постепенно още от 50-те години на миналия век“, обясни Вълчев.
Пресклубове има както в областните градове, така и в Казанлък, Свищов, Самоков, Петрич и Троян. „Стои въпросът как да се развива оттук нататък тази мрежа. Моят първоначален план беше да вървим постепенно към постоянни кореспонденти във всички български градове с над 20-хилядно население. Но, за съжаление, след резултатите от националното преброяване на Националния статистически институт през 2021 г., се оказа, че това е твърде висок критерий и в момента планът е да се развиваме в градове с над 15-хилядно население“, разказа генералният директор на БТА.
Той посочи, че се надява до края на тази година агенцията да разполага с по двама кореспонденти във всички градове с пресклубове. Имаме вече регионални кореспонденти по теми в регионите за развитие, каза Кирил Вълчев. Допълни, че БТА има кореспонденти за икономика, култура, спорт, както и фоторепортери.
„Кодексът на труда в България, цялото трудово законодателство в България изобщо не е пригодено за работа на журналистите. Не е възможно да съчетаваш ненормирано със сумарно работно време. Изискванията за почивките са такива, че всъщност можеш да разчиташ по-често на сърцатостта на човека, който работи, отколкото на ясни правила, които да помагат на журналистиката. В този смисъл са необходими промени и това не е единствената професия, за която трябва да се помисли как да се променят правилата“, посочи Кирил Вълчев.
Той коментира, че кореспондентите на БТА не зависят по никакъв начин от местните власти и бизнес. „Това е един от водещите проблеми на българската регионална журналистика. Там, където има регионални медии, те са придатъци или на някакъв икономически интерес, или на политически интерес. Когато обаче цялото управление на тези екипи е от София, с нищо не могат да ни влияят местни власти и местен бизнес“, каза генералният директор на БТА.
Пресклубовете са място за пресконференции, каза Вълчев. „С голямо съжаление обаче на много места виждаме как няма пред кого да бъдат давани тези пресконференции, защото няма журналисти от други медии. И често пъти това се превръщат в места за изявления, което пак е една възможност изобщо да бъдат чувани гласове от различни региони на България“, отбеляза той. По думите му пресклубовете са места за срещи на журналисти и места за събития.
Според Кирил Вълчев темата за възнагражденията на журналистите също е важна. „Пиарите често са по-добре платени. Това е една от причините всъщност да няма частни регионални медии, а в обществените медии много трудно да се намират хора“, посочи той.
Дискусията „Предизвикателства и проблеми пред регионалната журналистика в България” бе открита от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. В нея се включиха още доц. Орлин Спасов, Николета Даскалова, Симона Велева, Габриела Наплатанова, Къдринка Къдринова и Пролет Велкова от Съвета за електронни медии (СЕМ) и др.
