Интензивното земеделие и обезлесяването застрашават способността на планетата ни да посреща нуждите на човешките общества, предупреди ООН в навечерието на международните преговори за деградацията на почвата и обезлесяването на сесията на КОП16 в Рияд, Саудитска Арабия, предаде АФП, цитирани от БТА.
Почти 200 държави се събират от понеделник в Саудитска Арабия, а според оценките на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD) до края на десетилетието ще трябва да бъдат възстановени 1,5 млрд. хектара деградирали земи.
"Ако не признаем съществената роля на почвата и не предприемем подходящи действия, последиците ще се разпространят" и "ще засилят трудностите за бъдещите поколения", каза Ибрахим Тиау, изпълнителен секретар на Конвенцията.
Този нов доклад, публикуван от учени и UNCCD, подчертава тежкото бреме, което земеделието налага на планетата, и призовава за промяна на курса.
Селското стопанство е свързано с 23 процента от емисиите на парникови газове, 80 процента от обезлесяването и 70 процента от използването на прясна вода.
"Намираме се на ръба на пропаст и трябва да решим дали да отстъпим назад и да предприемем трансформиращи действия, или да продължим по пътя на необратимите промени в околната среда", подчертават Ибрахим Тиау и Йохан Рокстром, директор на Института за изследване на климата в Потсдам, в предговора на доклада.
"Разширяването на обработваемата земя може да осигури прехрана на повече хора в краткосрочен план, но може да ускори деградацията на почвата, загубата на биоразнообразие и съответно на сигурността на храните в дългосрочен план", добавят те.
Освен че допринася за намаляването на горите, индустриалното земеделие използва химикали, торове и пестициди, които създават мъртви зони във водните течения, увреждат биоразнообразието и увеличават парниковите газове.
Лошото управление на водите също води до нарушаване на сладководните ресурси.
Въз основа на 350 научноизследователски източника в доклада се използва концепцията за планетарните граници, т.е. "безопасното работно пространство", в което светът остава обитаем за повечето видове.
Шест от деветте планетарни граници - изменението на климата, обезлесяването, загубата на биоразнообразие, количеството на синтетичните химикали (включително пластмасите), изчерпването на сладководните ресурси и балансът на азотния цикъл - вече са в червено.
Две от останалите три - подкисляването на океаните и замърсяването на атмосферата са на границата, като само озоновият слой е под прага на тревога.
Докладът предупреждава, че трябва да се внимава за каскадни ефекти. Например обезлесяването води до въглеродни емисии, които засилват глобалното затопляне, а загубата на гори намалява и капацитета на екосистемите да рециклират водата и да се справят със сушите.
Препоръчителните решения включват борба с корупцията, подобряване на управлението на водите и реформиране на селското стопанство. В доклада се препоръчва също така селскостопанските субсидии да бъдат насочвани към по-устойчиви земеделски практики.
