Писателят Михаил Тошков е починал тази събота, 30 ноември, съобщават от Съюза на българските писатели (СБП).
Михаил Тошков - поет, есеист, литературен изследовател и художник, е роден на 9 януари 1931 г. в Пловдив. Издал е книгите „Ръждивата брадва" (стихове, 1963), „Спирала" (стихове, 1967), „Протуберанси" (стихове, 1968), „Въоръжени с надежда" (есета за Априлското въстание, 1976), „Ламар" (разговори и беседи, 1977), „Знак и думи" (стихове и екслибриси, 1982), „Повярвай в моя Бог" (роман, 1984), „Гнездо на хищна птица" (стихове, 1993), „Поправка на фенера" (стихове, 1998), „Летателен апарат" (избрани стихове, 1998), „Триножник" (стихове, 2001), „Стъклено тяло – I" (мемоари, 2007), „Смъртта не е..." (документална повест, 2010), „Внимателни шаржове" (2010), „Отвесната греда на кръста" (2011), „Нов наръчник на Агитатора", (сатири, 2012) „Аквариум" (стихове, 2014), „Следи от Феникс в пепелта" (2015), „Стъклено тяло – II" (мемоари, 2018) „Графити" (2019), „Графити - 1" (памфлети), „Графити - 2" (2020), „Графити – 3" (2021), „Графити – 4" (2022), „Метареализъм. Синтез на „измите" (2023).
Автор е на публикации в областта на критиката, литературната история, изобразителното изкуство. Творбите му са преведени на английски, френски, руски, унгарски, финландски и румънски език.
Той беше хроникьор на противоречиво време в рамките седем десетилетия, разказват от СБП. По думите им авторът е умеел да разказва от първо лице, но не като говорител от трибуна, а като „ухо" от литературните кафенета – не само в София, но и в Пловдив, Стара Загора, Чирпан, Бургас, Трявна, Париж.
В книгата „Стъкленото тяло" Михаил Тошков публикува шаржовете на Дора Габе, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Ламар, Пеньо Пенев, Атанас Далчев, Радой Ралин, Александър Геров, Борис Делчев, Валери Петров, Мария Грубешлиева, Слав Хр. Караславов, Леда Милева, Николай Кънчев, Любомир Левчев, Константин Павлов, Христо Фотев, Иван Динков, Генко Генков, Владимир Свинтила, Чавдар Добрев, Първан Стефанов, Евтим Евтимов, Иван Здравков и др.
„Михаил Тошков постави жалоните на метареализма в нашата поезия. Именно той видя и пренесе пластичността на две и повече изкуства в поетическата канава, извършвайки мисловен и визуален синтез, сякаш е доловил през времето и пространството посланието на Юлия Кръстева, която в края на 90-те години на ХХ век написа: „Всяка живопис трябва да бъде чута". В книгите си той се опитваше да обедини религия, митология и модерност, сякаш в поезията би могло да бъде събрана епиката на цялата цивилизация...", разказват от Съюза на българските писатели.
Тошков е носител на наградите „Пеньо Пенев" – за поезия (1990), „Христо Ботев" – за публицистика (2007), наградата на СБП за публицистика (2010) и др. Като художник взима участие в десетки изложби на малката графика в България, Италия, Чехословакия, Белгия, Полша, САЩ. Представял е и самостоятелни изложби на екслибриси, портрети и пейзажи, пише БТА.
