Южното Черноморие е по-атрактивно, тъй като има повече потънали кораби, докато Северното е по-сурово, твърди зам.-председателката на Българската национална асоциация по подводна дейност Дарина Иванова
Между 150 и 220 души всяка година завършват курсове за водолази у нас. Това съобщава БТА, позовавайки се на Илия Кръстев, завеждащ учебната дейност в Българската национална асоциация по подводна дейност (БНАПД). Заметник-председателят на организацията Дарина Иванова добавя, че интересът на чуждестранните туристи към възможностите за гмуркане в Черно море непрекъснато расте.
Двамата експерти днес бяха сред участниците в юбилейната конференция на БНАПД. По случай 25-ата годишнина от основаването на асоциацията бяха връчени възпоменателни плакети на заслужили дейци за развитието на водолазната дейност в България.
Южното Черноморие е по-атрактивно, тъй като има повече потънали кораби, докато Северното е по-сурово, посочи Иванова. Според нея за много от чуждестранните водолази Черно море все още е екзотична дестинация. По думите ѝ, ги привлича това, че акваторията е по-особена, като основното предизвикателство е по-ниската видимост.
Интересните места в нашите води са на дълбочина до 40 метра, посочи Илия Кръстев. Според него ниската видимост прави акваторията дори по-интересна за гмуркачите. Има водолази, „разглезени" от моретата с по-бистри води, и когато дойдат, им е много интересно, каза още той. Двамата експерти допълниха, че атрактивни за гмуркачите са флората и фауната в Черно море, тъй като са различни от останалите морета. През всеки сезон нашето море „предлага" нещо различно като изживяване, освен това има и много потънали обекти, които също привличат вниманието на водолазите, каза Дарина Иванова.
Като проблем пред водолазната дейност у нас Кръстев посочи липсата на законови разпоредби за нейната безопасност. По думите му, членовете на БНАПД работят по наредбите на международните организации, най-вече на Световната конфедерация по подводна дейност. Според Кръстев у нас липсва и нормативна уредба за устройството на водолазните центрове и клубове. Той отбеляза, че допреди 10 години асоциацията е полагала усилия да бъдат въведени национални правила, но държавните органи не са обърнали внимание на темата. Вече се отказахме и работим с международните документи, посочи Кръстев.
Иванова допълни, че на национално ниво би трябвало да бъдат опростени процедурите с издаването на разрешителни за гмуркане до потънали кораби, каквито по българското крайбрежие има достатъчно. По думите ѝ, е нужно да се облекчат и правилата за потапяне на обекти в морето. Други държави използват всички възможности да потапят ненужни кораби, лодки, вагони, които стават туристически атракции, но с течение на времето се превръщат и в изкуствени рифове, обясни тя.
