Не може да има решение на конфликта между Израел и Хизбула с военни средства. Това заяви в "Денят започва" по БНТ журналистът и арабист Георги Милков.
Израел и Хизбула са на прага на пълномащабна война, предупреди вчера първия дипломат на ЕС Жозеп Борел. Точно седмица след първата вълна експлозии в Ливан, израелските сили и шиитската групировка продължават с интензивния взаимен обстрел. По обяд Израел обяви началото на нова вълна удари срещу ливанската територия, включително срещу столицата Бейрут. Десетки хиляди ливанци се опитват да се евакуират. Над 550 са вече жертвите от ливанска страна - 50 от тях деца. Броят на разселените ливанци вече доближава половин милион, съобщи ливанското външно министерство.
"В този конфликт не може да има победа, няма как да има победа. Може да има такива моменти на тактически достижения - и от едната, и от другата страна, защото, за съжаление, и от двете страни има жертви. Северен Израел е безлюден. Там падат бомби, умират хора. Да, евакуиран, както се евакуират и ливанците от Южен Ливан. Поради това, което очаква да се случи. То не е нещо невиждано. Или поне това, което до момента наблюдаваме, не е нещо невиждано, защото конфликтът там е доста по-стар. Помните 2006 година беше последната, всъщност, така наречена от нас Израело-Ливанска война, която на практика не завърши с победа за едната или за другата страна. Нямаше победа. Но умряха много хора, сред които, за съжаление, и цивилни. Южен Бейрут беше унищожен, цялата логистика - магистрали, пътища в Южен Ливан беше унищожена. Това, разбира се, спечели едно преимущество на Израел за 10 години, което, разбира се, след 10 години, ето, виждаме отново какво се случва. А ако върнем лентата по-назад, до 1978 година, когато всъщност израелците влизат за първи път до река Литани, това е за да се справят с бойците на Организацията за освобождение на Палестина, които пак обстрелват северните райони на Израел. И цялата тази офанзива, която доведе и до влизането на израелците в Западен Бейрут, 1882 година, точно, за да се бият с Организацията за освобождение на Палестина, които бяха тогава техният голям проблем, на практика доведе след това до създаването на Хизбула. През 1992 г. когато завърши гражданската война в Ливан и в 1993 г. започна политически процес Хизбула създаде свои политически структури, влезе в парламента със седем или осем депутати от 128-местния парламент, за да стигнем до днешния ден, когато има половината, почти", каза журналистът Георги Милков.
Той обаче подчерта, че Ливан не е само Хизбула.
"Не знам как го разглеждат израелците, но Ливан не е Хизбула, само. Но Хизбула е толкова инкорпорирана, толкова много нива и слоеве в ливанското общество вече и това е и заради процесите, които много набързо маркирах, че е трудно да се направи тази разлика. Но всъщност Ливан не е Хизбула и няма как да бъде, защото там живеят много други общности. Цялата тази дефрагментация и етническа, и религиозна, и политическа на Ливан, на практика прави тази страна толкова уязвима. Но факт е, че Хизбула, както казах, има почти половината от депутатите в ливанския парламент и със сигурност нищо, което се случва в тази страна, не може да се случи без много активното или пасивно съдействие на Хизбула."
Според думите на журналиста от това, че Израел и Хизбула отново са на прага на пълномащабна война и конфликтът се задълбочава, дори и едната страна да вземе превес - не следва нищо добро.
"Именно това е изводът, която си правим всеки път, виждайки такива кадри. След това, идва нещо по-лошо. И ако предположим, че тази офанзива, която Израел е започнал в Ливан, цели и нещо друго - да отклони вниманието от това, което продължава да се случва в Ивицата Газа. И в Ивицата Газа, дори да бъде убит последният войник на Хамас, там няма да дойде нищо добро, защото това, самите израелски военни експерти, хора, които са воювали с военен и оперативен потенциал на терен, го казват. Не си го измисляме ние журналистите - "Ще убием всички от Хамас. И следващия ден, някое дете, на което майка му и баща му са убити, ще вземе един нож и първите израелци, които види, ще се опита да ги убие." Тоест няма решение с военни средства. Не може да има решение с военни средства. И военните в Израел много добре знаят това. За съжаление, политиците в Израел и политиците в страните съюзници на Израел никога или много рядко им се е случвало да участват във военни и бойни действия. И за разлика от израелските военни, които много добре си дават сметка за това,уви, не е така положението с политиците, особено с едно крайно крило в израелското правителство и разбира се начело с този премиер. Лимитите на военните решения са ясни за повечето хора, уви, не и за политиците. Но е ясно също така и, че без дипломация и някакъв политически процес, който - да, отнема години, не може да има никакво светло бъдеще", подчерта журналистът.
