- Работим за децентрализация, за да имат повече финанси районните кметове, казва зам.-кметът по финанси, строителство и здравеопазване
- Подготвяме регистър на всички общински имоти
Тази година бюджетът на София е над 2,63 млрд. лв. В него бяха заделени рекордните 500 млн. лв. за градски транспорт, повече пари за здравеопазване, образование и социални политики. 630 млн. пък е капиталовата програма. Освен това има и общоградски граждански бюджет, който разпределя общо до 500 000 лв. за финансиране на проекти, предложени и избрани от хората и техните идеи за кварталите им.
Гласът на хората в столицата е важен за общината, затова отделно има и районен граждански бюджет - до 200 000 лв. за финансиране на проекти за всеки от 24-те района на София.
Всички тези числа на пръв поглед изглеждат впечатляващи. Но през последните години Столична община спазваше консервативна данъчна политика и местните данъци не са вдигани. Това обаче доведе до-малки приходи и крайно недостатъчен бюджет, който не може да отговори на нуждите за рестартирането на града.
"Работим в посока за
търсене на различни източници на финансиране, за да започнем да решаваме проблемите,
с които се сблъскваме всеки ден. Един от тях са зелените облигации (дългов финансов инструмент, чието предназначение е да се набира паричен ресурс и финансира нови или съществуващи проекти, които имат позитивно въздействие върху околната среда и климатичните промени- б.а.). Другият е теглене на нови заеми. Работя с колегите от всички ресори и очаквам да ми представят конкретни идеи и проекти за финансиране. Търсим различните механизми, говоря с много банки и навсякъде виждам интерес и готовност да се финансират
по-смели и готови идеи за транспорт, зелени политики, инфраструктура
Това е нашата линия на мислене във финансите - да имаме готови проекти, а парите ще намерим. Решенията, които са правилни за София, са аполитични, но ние искаме градът ни да се развива, а не да пазим мандата си и да си седим със същите проблеми. Решенията имат политическата цена и тя плаща", казва зам.-кметът по финанси, строителство и здравеопазване Иван Василев.
Такъв пример е проектът за над 1 млрд. лв., с който през следващата година ще се закупят над 500 нови превозни средства за градския транспорт.
Друга важна тема за общината е финансовата децентрализация. Това предполага дял от приходите от данък недвижими имоти и данък МПС (например между 10 и 20%, или между 20 и 40 млн. лв. годишно) безусловно да се разпределя към районите на основата на постъпленията от всеки район. Тоест
част от парите, които общината събира от
хората, живеещи в даден район, да се връщат в него
и да се използват за проекти, които районният кмет предлага. Сега районите събират пари от услугите, които предоставят, както и от отдаването под наем на общинска собственост. Тези приходи обаче моментално отиват в общия бюджет, където след това се преразпределят, без да се взема предвид приносът на всеки район. Местните данъци и такси се събират от данъчната администрация на Столичната община и пак не остават в районите.
"Борим се по две направления за децентрализация. Първо е вътрешната - да дадем повече възможности на районните кметове да оперират с финансов ресурс. От друга страна, е борбата с държавата за финансова децентрализация на общините. Никой министър не иска да предприеме тази крачка, защото София ще получава малко повече пари от останалите общини", обясни зам.-кметът.
През първите 6 месеца на тази година събрахме над 60 млн. лв. повече от местни данъци и такси, но това е главно заради повишения брой сделки с публично имущество, съобщи той. Но през годините има неплатени над 300 млн. лв. за такса битови отпадъци и около 80 млн. за данък МПС. Дължат ги не само фирми и граждани, а и държавни инстутиции, университети, дипломатически служби. Една от идеите, върху които работи Иван Василев с екипа си, е ползването на общинските услуги да се обвърже с плащането на дължимите такси. Това бе направено с годишния технически преглед и данък МПС. Другата опиция е по-добра работа на местната администрация с НАП и частните съдебни изпълнители за събиране на натрупани вземания.
Обмисляме да направим регистър на общинската собственост, който ясно да каже кой имот чий е. В момента той е неясен. Започнали сме работа в тази посока с районните кметове и обновяваме информацията, но вървим с плахи стъпки, обясни още той. За него е важно да не се разпродава общинското имущество. Искаме и
да построим повече сгради за общински жилища,
които сега са крайно недостатъчни. В момента има 7900 общински жилища, запълнени са 99%. 6800 семейства чакат за настаняване, но реално те са много повече. Преди години е имало разпродаване на общинските жилища по една или друга причина, но на фона на нуждаещите се София им е длъжник. А те са и средство за водене на кадрова политика на общината. С колегите от общинския съвет си говорим къде и как могат да бъдат изградени, дали може да се партнира с частни обекти.
Общината да стане отворен и предвидим партньор за бизнеса и заедно да се решават проблемите на града, е амбицията на екипа. Василев е категоричен: "Искаме да отворим общината, за да може бизнесът да идентифицира нужди, които са обществени, и да сме им партньори.
Но бизнесът да е активен, да има публично-частно партньорство. Има нужда и от законови промени, но това е генералната посока, в която работим с кмета Васил Терзиев. В момента общината е малко капсулована, но вече направихме няколко бизнес съвета с големите бизнес организации и IT".
