Имаме заявки за изграждане на батерийна система за съхранение на енергия в съседна Турция и в Обединените арабски емирства, казва зам.-председателят на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база
- Г-н Желязков, в началото на лятото имаше големи притеснения за нулеви и отрицателни цени заради бума на фотоволтаици, сега пък се наложи бизнесът да получава компенсации заради скъп ток. Как през тази игра на цените се виждат проблемите в енергетиката ни?
- Високата цена на електроенергията на борсата е заради големия обем на трансграничната търговия, а и заради увеличеното потребление през лятото на 2024 г. Но проблемите в българската енергетика един път са от системен характер, втори път - заради принципите на управление. Има няколко страни, участници в електроенергетиката - производство на електроенергия, пренос и трансформация, разпределение, снабдяване и потребление. В този целия процес всички - от производители до потребители, имат своите интереси. Тук има въпроси, които са отдавна за решаване. Трябва да се работи и по законодателството по управлението по технологичната верига и по самите услуги. Не е малка и ролята на КЕВР, във всеки регулаторен период мрежовите услуги имат все по-голяма цена. Отдавна в родната енергетика говорим за умни мрежи, но нямаме дори пилотен проект. Заинтересованите страни - предприемачи, държавни институции и енергийни компании, можем да направим национална дискусия, за да се види къде са проблемите и да се стартира сериозно.
- Големият проблем при соларите и бурното им развитие са излишъците на електроенергия, нали?
- Излишъците могат да се решават по два начина. Единият са системите за съхранение. Проведоха се процедури за ВЕИ с батерии. Можеше да са класирани 1000 компании, а не 383. Тогавашното правителство и тогавашното Министерство на иновациите и растежа така са преценили, но има голямо недоволство сред бизнеса. Вторият момент, който дава голям тласък към независимо енергийно развитие, са енергийните общности. Засега обаче повече от една-две в страната няма.
- Има една в Габрово, прави се в Бургас, има и нещо като малка семейна общност в Пловдивско, доколкото зная. Може ли да се очаква този пример да е заразителен?
- В Габрово общината е предприемчива, иновативна. Общините имат водеща роля в създаването на енергийни общности, и то в облекчаването на процеса, а не в създаването на нови бюрократични тежести. Целта на такива общности е да произвеждат, съхраняват, преразпределят и управляват тази енергия, и то не само електрическа, но и топлинна, това може да стане и с ВиК услугите. В даден момент може да бъде създаден енергиен остров, който да не е зависим от мрежовия оператор на ниско и средно напрежение. Енергийните общности позволяват на битовите и стопанските потребители да произвеждат достатъчно енергия, за да може да си помагат. При излишък на енергия тя може да бъде ползвана от други клиенти, това е така наречената споделена енергия. Затова тези общности са перспективни и икономически привлекателни. Затова институциите не трябва да пречат с въвеждането на нови лицензионни или разрешителни режими за тях, но все пак им е нужна регистрация.
- Миналата година Централна енергоремонтна база получи златен медал на панаира в Пловдив за батерийна система за съхранение на енергия. Една година по-късно какво се случва с нея?
- Малко закъсняхме по обективни причини, на нашата площадка изграждаме такава система, имаме заявки и ще строим в съседна Турция и в Обединените арабски емирства. Други държави също проявяват интерес. Българският предприемачески дух като че е скован, че трябва да плати по-висока цена. Но възвръщаемостта на инвестицията е от 3 до 6 г. в зависимост от модела на финансиране.
- А тази година какви проекти подготвяте?
- В пловдивското изложение ще участваме с 4 проекта. Ще представим мобилна платформа с помпени инвертори за напояване. Агро-фотоволтаиката изобщо не е развита в България, но перспективата е голяма. Продължаваме и с мобилните зарядни станции с фотоволтаични централи и батерии. Тъй като ЦЕРБ Груп е водеща компания в България и на Балканите в сервизни и ремонтни дейности в електроенергетиката, ние продължаваме с класическите си дейности - ремонт на генератори, двигатели, трансформатори. Затова ще предложим два варианта на трансформатори - сеизмична квалификация на трансформатор и още една - за закрепване. Те са специални видове трансформатори, които при неблагоприятни сеизмични ситуации биха отговорили на потребностите, с оглед на непрекъснатото трансформиране на електрическата енергия.
- А с основната дейност как ще се развива бизнесът ви?
- Непрекъснато участваме в обществени поръчки в България и извън страната. Бих казал, че сме динамично ангажирани и натоварени в осигуряване на сервиз за енергийното оборудване. Имаме и изключително модерен лабораторен комплекс, който отговаря на съвременните европейски и световни стандарти. Всяко енергийно оборудване подлежи на тестови и лабораторни изпитания, при които освидетелстваме неговата годност. Нашите лаборатории са претоварени. Те са високоволтова изпитателна лаборатория, за анализ на масла, лаборатория за контрол и мониторинг на вибрациите на въртящи машини до 10 тона. Имаме и орган за контрол на металите, остатъчният ресурс на метала е изключително важен показател за по-нататъшна експлоатация на съоръжението.
- Какво смятате за възможностите на София за развитието на възобновяеми източници?
- В Столичната община има много програми, разгръщат се много фотоволтаични проекти, имаме и столичната топлофикация. Това е много добре, София има много възможности. Само че няма координация на тези възможности между публичния и частния сектор. Би могло да се направи една сериозна кръгла маса с водещата роля на общината, като на първо място се оцени ресурсът както на възобновяемите енергийни източници, така и на конвенционалните.
Могат да се възложат сериозни предпроектни проучвания на тази оценка и на ресурса, както и няколко сравнителни технико-икономически анализа заслужава ли си да се започне инвестиция в определена посока. И започвайки инвестицията, бихме могли да сложим срок на възвръщаемост.
Така, с квалифицирани кадри и с нужното управление в технологичен и в софтуерен план, бихме могли да направим много пилотни проекти в София - и със слънчевите централи, и с вятърните, и с когенерациите на биомаса и на природен газ. И това под шапката на умни мрежи, интелигентно управление, така София ще има друг блясък. Говорим за едновременно управление на топлинната енергия, на електрическата, на възобновяемите енергийни източници и на ВиК услугите. Смисълът на соларните централи и на веитата е да се използват възможностите не толкова на терена - на плодородни и неплодородни площи, а да използваме покривите и фасадите на сградния фонд. Това е неоползотворен ресурс.
CV
Д-р инж. Иван Желязков е зам.-председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и управител на "ЦЕРБ Солар". Бил е зам.-председател на Съвета на директорите на НЕК и член на Съвета на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2". Доктор по икономика, с докторантура по специалността "Енергийна сигурност".
Магистър по електроенергетика от Техническия университет и магистър по международни икономически отношения от УНСС.
Специализира банки и банков мениджмънт в Института за следдипломна квалификация при УНСС.
