Българка, изследвала начина, по който разказваме за комунистическото си минало, е сред тримата номинирани за годишната награда за завършилите магистратура в Университета на Утрехт. Биляна Манолова разказва как е попаднала в селекцията, какво по-точно представлява изследването ѝ и какви въпроси си задават връстниците ѝ в България за миналото и за това как мислим за него.
Тя е от София, учила е в Испанската гимназия (164 гимназия с преподаване на испански език "Мигел де Сервантес"), завършила е културология в Лондон и след 2 години работа в консултантска компания ("докато се чудех накъде отивам и къде искам да отида") се заема с магистратурата по сравнително литературознание в Нидерландия. Тезата, която защитава, е "Формирането на постсоциалистическата субективност в житейските наративи от България, Русия и Украйна".
"Не съм историк и никога не съм била", подчертава тя. "Аз съм литератор, културолог, интересувам се от естетика, култура, не от "Истината", а как точно хората изграждат наративи около това, което смятат за истина, от от чувствата им за "преживяната истина". Гледам на автобиографичното разказване като тип изкуство, а не като исторически документ. Не претендирам да изследвам конкретния, историческия човек зад една биография, а се занимавам със самата културна практика - как хората разсъждават за себе си, с тяхната наративизирана версия."
Любопитен е самият факт, че подобна тема стига до финалните три номинации за "Най-добра магистърска теза за 2024 г.":
- Единият конкурент е Фемке Лендеринк, проучвала как поведението на родителите се отразява на функционирането на сърцето и белия дроб при деца с вроден сърдечен недостатък и в частност как е свързано това, което родителите правят, с участието на такива деца в организирани спортове и с физическа активност по принцип.
- Другият е Мариен Рат (описан от журито като "гений в своята област"), твърдящ, че благодарение на квантовата механика и съвременното познание може да се преодолеят ограниченията в изчислителната сила на компютрите така, че те да разрешават по-трудни и досега неразрешими проблеми. Което би опровергало теза, формирана преди десетилетия от Алън Тюринг.
В Университета на Утрехт има почти 40 хил. студенти, магистри и докторанти, като Хуманитарният факултет, където е била магистратурата на Биляна Манолова (тезата е защитена миналата година - бел. ред.), е с около 7200 обучавани, преподаватели и персонал и 32 магистърски програми.
Биляна Манолова не знае как номинацията ѝ е стигнала до този етап, но споделя, че на Запад има растящ интерес към изследване на посткомунистическото пространство и общества, най-вероятно предизвикан от агресията на Владимир Путин срещу Украйна през февруари 2022 г. "Бях пред петото си интервю за стипендия за докторантура (спечелила е правителственото финансиране за 4 години за Университета на Амстердам - бел. ред.), когато ми се обадиха да изпратя бързо нужните документи. Направих го и почти забравих, защото фокусът ми в момента беше съвсем друг", сподели пред "Дневник".
За най-добрата магистърска работа има и финансова награда от хиляда евро. За студент в Утрехт това може да покрие месечния наем и да останат по стотина евро на седмица за всичко останало.
Биляна Манолова говори с подчертан респект за научните си ръководители и ментори като Ана Полети и Сюзан Нител. Те са специалисти по т.нар. Life Writing (най-вече изследване на автобиографии, но и на други форми, чрез които хората описват не само преживяното, но и как се самооценяват, самопредставят и търсят мястото си в обществото) и по това как обществата помнят диктатури, политическо насилие и жестокости, как се справят с чувството за вина и отговорност (холокостът е особено ярък и широки изследван в това отношение) и какви литературни и културни форми играят роля в тези процеси.
Според Биляна Манолова това е и новото в тезата ѝ - комбинирането на Life Writing теорията с изследванията на постсоциалистическата реалност и паметта в изследването на литература, естетика, култура. Това ще продължи да изследва и в докторантурата си в Амстердам - изграждането на постсъветска субективност (и типична ли е тя за всяка отделна страна, или пресича границите), постсоциалистическо себеусещане в автобиографичното разказване като основна естетическа и културна практика, чрез която хората разсъждават върху миналото си. Както и върху това кои са в момента, как се справят с разпада на историята, с дълбок обществен и личностен преход.
"Историята на комунистическото минало не е една, затова и историята на всеки отделен човек е толкова интересна", уточнява тя.
Идва от семейство на издател, израства сред книги и първите ѝ приятели са децата на работещите в издателството. Питаме я какво знаят днес връстниците ѝ за времето преди 1989 г. и изобщо интересуват ли се от него. "Да, темата се върти в нашите поколение, говоря за това, което изследвах в Утрехт, с много от приятелите си. Изключително им е интересно, но и също така им е изключително трудно да сглобят смисъл от случилото се, от историята ни, от сегашното ни време... Вероятно и затова обичат да си говорят с мен. Аз им помагам да задават във всекидневието си въпросите, които аз задавам: "Кои сме, след като вече не сме "комунистите" [в Европа]?"
Но младите българи си задават и други въпроси. "Дали сме европейци, или не сме?", "Какви можем да бъдем?"... Търсят отговорите в семействата си, от контактите с институциите, политическия живот, идеологиите, пропагандата, наративите за "завръщането в Европа", описва Биляна Манолова.
Сред мотивите на връстниците ѝ тя изброява опита да се отърсят от етикети, които се лепят на България и българите, от огорчението на хора, търсещи признание от Европа, хора със самочувствие, но непризнати.
Както и желанието "да не бъдеш смачкан културно в Европа, идвайки от периферията на Балканите". Как се комбинира това с нещо, което тя нарича самоколонизиране? Откъде да се черпи енергия за промяна във време, когато е трудно млад човек да си представи светло бъдеще, а големите идеологии претърпяват огромен срив? Възможна ли е идентичност, която се отнася към историята по нюансиран начин?
Европеец ли се чувства Биляна Манолова? "Чувствам се комфортно в международна среда, но и много свързана с Източна Европа, където клишираното описание какво е да си европеец е доста проблематично. Затова по-скоро бих избегнала да се нарека така."
Сегашните ѝ приятели са от Испания, Гърция и "други национални пространства, от които научавам изключително много. Много повече, отколкото ако се бях затворила в една конкретна културна среда".
