Ако ви се струва, че центърът на София е най-горещото (в буквален смисъл) място в столицата вероятно сте прави. Температурата в сърцето на града и в плътно застроени комплекси често е по-висока с 3 градуса от съседните квартали и дори с 4 от крайградските зони. Разликата не е спрямо Витоша, а със Софийското поле и е установена от изследване на Столичната община, както и от "Екипът на София".
Тези зони, наречени "градски топлинни острови", са причинени не са само от процесите на климатичните промени, но върху тях влияят и особености на градското планиране и строителство - като напр. високите сгради, които спират вятъра, пише "Дневник".
Освен централните части на града, ж.к. "Люлин" и ж.к. "Надежда" са посочени като едни от най-уязвимите в изследването на общината, правено съвместно със Софийския университет и започнало през 2019 г. Негативният ефект "топлинен остров" едва ли е по-слаб и в новите по-южни квартали, където отстоянията между сградите са доста по-малки, а строителството основно на жилищни сгради не спира, но за тях все още няма данни.
"В тези зони температурите са значително по-високи от околните жилищни и зелени пространства - особено в области с висока плътност на застрояването и запечатани повърхности (с асфалт и бетон - б.а.). Повишените температури, свързани с топлинните острови, имат потенциал да влошат здравословното състояние на най-уязвимите групи като възрастни хора (над 65 г. или около 17.5% от населението по официални данни) и тези с хронични заболявания", е изводът от изследването, части от което бяха предоставени от Столичната община след запитване на "Дневник".
Конкретни стъпки срещу проблемните топлинни острови все още не са започнали, но общината ще търси решения първо през модел, разработен за най-големия жилищен комплекс в България (по официални данни с население почти 119 хиляди към 2023г.) - "Люлин".
За "Люлин" Столичната община е разработила "План за адаптация към климатичните промени на базата на цифров двойник и природно-базирани решения". Зам.-кметът по екологията Надежда Бобчева обясни пред "Дневник", че цифровият двойник ще служи за симулации при определяне на климатичните характеристики и за картографиране на степента на уязвимост на района към горещите точки. Ще бъдат разработени модели за смекчаване на негативното влияние на очакваните климатични промени с хоризонт до 2050 г.
"Локалният план на база цифров двойник на най-големия жилищен комплекс в София обхваща мерки и стратегии за промяна в цялостния облик на територията и начина за адаптация към климатичните промени", каза Бобчева. Целта е да се създаде прототип за решение, който след това може да бъде мултиплициран и за други райони на града.
За смекчаване на въздействието от топлинните острови експертите, изготвили проучването, дават следните предложения:
- изграждане на зелени стени;
- покривни градини, зелени тераси и фасади;
- увеличаване на високата растителност около сградите;
- водопропускливи настилки, които позволяват обмен на топлина, вода и въздух с почвата в зоните за паркиране;
- "охладени" покриви на сградите.
Бившият министър на околната среда Юлиян Попов в разработка за справяне с климатичните промени, наречена "136 идеи за София", обяснява: "Зелен" е покривът, който е затревен, покрит със соларни панели или соларни колектори. Или комбинация от две неща, или от трите. Всички нови сгради ще са със зелени покриви."
"Охладени" се наричат покривите, които са боядисани със светли и отразяващи бои, с които е изчислено, че се спестява до 15% от разхода на енергия за охлаждане на сградата. В софийския "План за действие за устойчива енергия и климат на СО 2021-2030" е заложено и изработване на пътна карта за "използването на площите на покривите на сградите за дейности, свързани с климата", която би трябвало да бъде завършена през тази година.
Изредени са потенциалните възможности за трансформация на покривите, свързана с топлинните острови като "изграждане на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, за оформяне на зелени площи, или да бъдат покрити със специално рефлекторно покритие с цел увеличаване на албедото (отразителната способност - бел.ред.) и намаляване на топлоабсорбиращата способност".
"В съответствие с изследванията посветени на този ефект и след проучване на строителните характеристики на покривите следва да се определят райони в града, в които да се приоритизира прилагането на конкретен тип технология или комбинация от технологии", пише в климатичния план на столицата.
Столичната община дава приоритет на дейностите по озеленяване и предприема мерки за справяне с ефекта на градските топлинни острови и подобряване на градския микроклимат, като ще увеличи броя на засадените дървета и храсти, особено в уязвимите зони, обещава още зам.-кметът Бобчева.
Като иновативни решения са изброени използването на торби за бавно напояване на дървета и иновативни паркоустойчиви настилки, както и изграждане на нови зелени зони в междублоковите пространства. Предвиждат се и образователни проекти като "създаване на споделени зелени пространства (климатични хъбове) в училища и детски градини за повишаване на осведомеността и ангажираността на учениците и гражданите".
Предвижда се подобно на плана за адаптация на район "Люлин" да бъдат направени проучвания за всички райони в Столичната община, по думите на Бобчева.
