Завземането на бизнеса на Явор Златанов и баща му Илия Златанов от кръга „Осемте джуджета" чрез промяната на собствеността и управлението на фирмата им „Изамет 1991" е нищожно, съобщава правният сайт "Лекс".
Това потвърди и Софийският апелативен съд (САС) по заведеното от Явор Златанов дело. Миналата година Софийският градски съд прие (СГС) за доказани отрицателните установителни искове, с които Златанов поиска решенията на Общото събрание за завземането на фирмата му от подставеното лице Кристиян Христов да бъдат приети за невзети.
Баща и син Златанови спореха за фирмата, докато през 2019 г. Илия Златанов не потърсил помощ от бившия следовател Петьо Петров, известен като Пепи Еврото. Бизнесменът разказа пред „Антикорупционния фонд" преди 4 години, че вместо помощ, Петров и кръгът около него са присвоили фирмата, парите и злато за над 4 млн. лева на семейството.
Синът му Явор пък разказа, че е бил арестуван и изнуден да се подпише, че се съгласява да приеме за съдружник във фирмата близкия до Петьо Петров – Кристиян Христов, а двамата с Илия Златанов вече да не са управители на „Изамет", а това отново да е Христов. Подписването е станало в болница „Лозенец", където Явор Златанов е откаран от ареста, за да му бъде извършена спешна хемодиализа и подписал под заплаха за живота му.
Именно провеждането на Общо събрание за вземане на тези решения оспорва в съда Златанов, а двете инстанции са категорични, че според събраните доказателства такова събрание реално не се е случило.
Според решенията в протокола от това общо събрание, което Златанов отрича да е проведено, Кристиян Христов е приет за съдружник, променен е адресът на фирмата, капиталът е увеличен от 5000 на 6000 лева, а разпределението на дяловете е 60 дяла от по 50 лева за Илия Златанов, 40 дяла от по 50 лева за Явор Златанов и 20 дяла по 50 лева за Христов. Освен това Златанови са освободени като управители на „Изамет", като Илия Златанов е упълномощен да възложи управлението на Кристиян Христов. Общото събрание е дало съгласие Христов да извършва търговски сделки, спадащи в предмета на дейност на „Изамет" без съгласието на дружеството, както и да участва и да заема ръководни длъжности и в други дружества с ограничена отговорност със сходен предмет на дейност.
Защо събрание изобщо не е проведено?
В исковата си молба Явор Златанов разказа как още през 2019 г. е бил арестуван и му било обяснено, че за да излезе от ареста, трябва да прехвърли дяловете си от „Изамет", а междувременно бил лишен от парите, златните си монети, автомобилите, фабриката, готовата продукция и складовите си наличности за 2 000 000 лева.
Златанов разказва, че след като все пак мярката му за неотклонение била променена Петьо Петров започнал да му изпраща хора с ултиматум да му прехвърли дяловете си. В началото на 2020 г. бил поканен от представител на Петров – адвокат Десислава Коцева, в заведение в София, където на входа трябвало да остави телефоните си. След това тя го заплашила, че ако не прехвърли дяловете си във фирмата на посочено от нея и Петров лице, ще влезе в затвора, а бебето му ще остане без баща. Този разказ Златанов сподели и в интервюто си за „Антикорупционния фонд", като думите му бяха, че „тази жена се държа като най-бруталната мутра, която съм срещал някога в живота си". Адвокатката му обяснила също, че Петьо Петров е много влиятелна личност и му заявила, че докато Иван Гешев е главен прокурор, ще прави каквото му кажат, за да не изчезне.
Златанов отначало отказал, но на 16 март 2020 г. отново бил арестуван и тогава вече имал нужда от хемодиализа, а на 18 март бил откаран в болница „Лозенец".
На 23 март бил вече в изключително тежко състояние, когато му казали, че отпред са се събрали следователи, адвокати, съпругата на Петров – Любена Павлова и баща му Илия Златанов. Адвокатката на Павлова го накарала да подпише документите, докато е в болничната стая, а той твърди, че e подписал, защото не e бил в състояние да вземе адекватно решение и му се наложило да направи труден избор – между кражбата на бизнеса и живота и здравето си. След подписването всички напуснали болницата, а мярката му за неотклонение била променена на домашен арест.
Според показанията на адвокат Коцева тя е пристигнала в болницата заедно с Илия Златанов и Кристиян Христов и е изготвила предварително протокола за въпросното общо събрание, като твърди, че имало предварителни разговори между Златанови. Никой обаче не е виждал Явор Златанов и Кристиян Христов заедно, а и той, и съпругата му заявяват, че двамата никога не са се срещали. В протокола от общото събрание пък изрично е написано, че то е проведено присъствено с участието и на тримата. Освен това от Областна служба „Изпълнение на наказанията" са уведомили съда, че Златанов е бил задържан на 16 март и е бил освободен от ареста на 24 март. За периода на задържането пък, включително на 23 март, той не е бил посещаван нито от баща си, нито от Кристиян Христов.
Заради това и съдилищата приеха, че на 23 март Общо събрание на съдружниците в „Изамет" практически не е проведено, а само са извършени нотариални заверки на протокол от него, но всъщност решенията са взети на друга дата.
В решението си съставът на САС с председател и докладчик Иван Иванов пише, че доказателствената сила на нотариалното удостоверяване на съдържанието на протокола е категорично опровергана, от което следва, че на 23 март 2020 г. не е било проведено общото събрание на съдружниците.
Съдът припомня и практиката на Върховния касационен съд, според която конкретните хипотези на липсващо решение като основание за нищожност са две – когато въобще не е проведено общо събрание на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и не е взето решение на това събрание.
„От установената от доказателствата фактическа обстановка произтича категоричния извод, че в настоящия случай въобще не е било проведено общо събрание на търговското дружество, поради което и атакуваните в молбата решения са нищожни, тъй като са невзети/ липсващи решения. При този извод като несъстоятелно следва да бъде преценявано оплакването на жалбоподателя, че съдът не обсъдил въпроса, че в случая не се касаело за невзети/ липсващи решения, а за взети неприсъствени решения", пише САС.
Без виновни
След отстраняването на Иван Гешев, и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов назначи пълна проверка на всички преписки и досъдебни производства по казуса с „Осемте джуджета", като от прокуратурата разкриха, че още преди три години е била извършена проверка от инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП), която е констатирала „допуснати груби закононарушения" от страна на наблюдаващите прокурори по две досъдебни производства на Специализираната прокуратура, свързани с „Осемте джуджета". Тя е била изпратена на Иван Гешев, като в нея е било обърнато специално внимание на нарушенията при връщането на големи суми пари и злато като веществени доказателства. Последствия обаче нямало.
Във връзка с тези пари и злато, миналата година прокуратурата повдигна обвинения на Петьо Петров, Любена Павлова, както и на прокурор Дилян Деянов. Обвинителят беше обвинен за длъжностно престъпление за това, че е нарушил служебните си задължения, като с постановление от 18 януари 2020 г. върнал иззетите монети на лице, което не е трябвало да ги получи, а Петров и Павлова са обвинени за вещно укривателство, тъй като са укрили златото. Преди месец пък стана ясно, че постановлението, с което Деянов е бил привлечен като обвиняем е било отменено поради липса на доказателства за извършено престъпление. Обвинението на Петров пък е задочно, защото той се укри още в края на май, когато беше обявен за издирване.
През есента на миналата година обвинение за длъжностно престъпление получи и прокурор Константин Сулев. Прокуратурата твърдеше, че той е извършил длъжностно престъпление като нарушил, а също така и не е изпълнил свои служебни задължения, за да набави облага за бившия главен прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медиите, както и с цел да причини вреда на Пепи Еврото и на Кристиян Христов. Това дело обаче беше прекратено от съда, който прецени, че деянието на Сулев не е престъпление.
