През 2023 г. общите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност в ЕС са били 123,6 милиарда евро, което се равнява на 0,73 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), отчита Евростат. Това е увеличение с 5,3 на сто спрямо 2022 г. (117,4 милиарда евро) и с 54,8 на сто спрямо 2013 г. (79,8 милиарда евро).
През 2023 г. отпуснатите от правителствата средства за научноизследователска и развойна дейност на равнище ЕС са били 275,6 евро на човек, което е увеличение с 53,3 на сто спрямо 2013 г. (181 долара на човек).
Най-много средства са били отделени в Люксембург (646,6 евро на човек), следвана от Дания (552,4 евро на човек) и Германия (529,3 евро на човек).
За сметка на това страните с най-малък бюджет за научноизследователска и развойна дейност са Румъния (21,2 евро на човек), България (33,1 евро на човек) и Унгария (48,1 евро на човек).
Между 2013 и 2023 г. почти всички правителства в ЕС са увеличили бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност като съотношение евро на човек. Най-големите процентни увеличения са регистрирани в Латвия (+291 на сто от 16 евро на човек през 2013 г. до 62,6 евро през 2023 г.), Полша (+147 на сто от 37,8 евро до 93,3 евро) и България (+133 на сто от 14,2 евро до 33,1 евро). Унгария е единствената страна в ЕС, която е регистрирала спад (-28 на сто от 66,9 евро до 48,1 евро).
Над една трета от бюджета за научноизследователска и развойна дейност отива в общи университетски фондове.
Най-голям дял от отпуснатите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност през 2023 г. или 35,5 на сто са предназначени за общо развитие на знанието, финансирано основно от държавни субсидии, които висшите учебни заведения получават в подкрепа на дейностите си.
Допълнителни 17,3 на сто от средствата за научноизследователска и развойна дейност от други източници освен общите държавни университетски фондове, следвани с 11 на сто за промишлено производство и технологии, 6,9 на сто за здравеопазване и 6 на сто за проучване и експлоатация на космоса, пише БТА.
