Харизматичен, носещ своя ореол на земен човек, казва за австралиеца преместеният в старозагорския затвор от британския "Белмарш" българин
Дълго време светът се вълнуваше от 14-годишната сага с правосъдието на САЩ и Швеция на австралиеца Джулиан Асанж. Съоснователят на информационната банка за секретни данни "Уикилийкс" прекара 6 г. в посолството на Еквадор в Лондон в опит да се скрие, а през 2019 г. бе арестуван и задържан в най-строго охранявание затвор на Острова "Белмарш".
Там остана почти 5 г., като през цялото време се бори срещу възможността да бъде екстрадиран в САЩ.
Зад океана бе обвинен в нарушаване на Закона за шпионажа, след като "Уикилийкс" през 2010-а публикува хиляди секретни американски документи. Това събитието беше определено за
най-големия теч на секретни документи в историята на САЩ
В крайна сметка Асанж сключи сделка с американските съдебни власти и през юни т.г. излезе от затвора в Лондон. След някои юридически хватки се оказа, че повече няма да стои зад решетките и си замина за родината като свободен човек. Приспаднаха му времето, прекарано в "Белмарш".
За поддръжниците си Асанж е борец за свобода. За противниците - търсещ известност. Биографите му го определят като интернет активист, програмист, журналист. Пишат за него като за противоречива личност, която показа на света силата на информацията.
Но какво мисли за него един българин от Хасково?
Неочаквано в затвора "Белмарш" се срещат австралиецът и българинът, и двамата се сприятеляват.
През 2017-а там попада хасковлията Емил Христов, известен като Емо Фешъна. През март 2018 г. той е осъден от лондонски съд на доживотен затвор за убийството на съгражданина му Димитър Петров, по прякор Жабата.
По това време Христов е на около 40 г., а жертвата е на 29 г. Двамата били съквартиранти в Лондон, но се познавали от родния си град, където били известни на полицията заради побоища, кражба и наркотици.
Момчетата се скарали на 20 август 2017 г. Според сайта Haskovo.Net кавгата била заради пари и амфетамини. И двамата извадили ножове - след убийството на Жабата порезни рани имало и по тялото на Емил. Сайтът цитира английската полиция, че
убитият бил намушкан 18 пъти, като 4 от
проникванията са през сърцето
Задържан няколко часа по-късно, Фешъна признал за убийството, но настоявал, че Димитър го атакувал първи и било при самозащита.
В Англия съдилищата не бавят присъдите при убийство и след разследване и двумесечен процес Емил Христов бил осъден. Доживотният му затвор е с право на замяна, но след като осъденият излежи най-малко 21 г. от присъдата си според решението на съда.
Въпросът за бъдещата свобода на Фешъна ще се решава вече на българска територия, защото той бил преместен да изтърпи присъдата си в старозагорския затвор.
Този затвор е мястото, където от години лишени от свобода издават със собствени сили и материали първия у нас затворнически вестник. Днес той се нарича "Надежда", първият му брой е от 1995 г. Този вестник е наследник на вестник "Прелом", започнал да излиза в Стара Загора още през 1960 г.
Тъкмо в "Надежда" в броя му от февруари 2021 г. Емил разказва за запознанството си с Асанж и споделя впечатленията си от него. Колкото и да е редактиран текстът, личи, че хасковлията е интелигентен човек. Прави впечатление, че определя убийството като "тежък инцидент".
Драги читатели, благодарен съм, че имам възможност да бъда дебютен гост на новата рубрика на вестник "Надежда" - "Отворени врати".
Моята история, както на повечето от вас, е дълга, криволичеща и многолика. В моя разказ ще ви опиша само част от преживяното по време на престоя ми в затвора "Белмарш". Искрено се надявам това четиво да бъде интересно и полезно за вас. И така...
Всичко започна през август 2017 г., когато след тежък инцидент попаднах в затвора "Белмарш", който е с най-високо ниво на сигурност в цяла Европа. Бях под наблюдение първите 3 месеца.
С мен работиха социални работници, персонал и емиграционни служби. Така
на база поведение бях прехвърлен в друг корпус на затвора
Администрацията ми предостави възможност да работя в кухнята, а след това започнах работа в здравния център. Същевременно покрих трето ниво на английски език.
Когато не работех, пребивавах в единична килия, като мога да кажа, че в този момент единствено четенето спаси живота и психиката ми.
Последните 3 месеца преди да бъда репатриран за България, бях преводач в затворническата библиотека.
Там през 2019-а се запознах с едно от най-нашумелите имена през последните години - Джулиан Асанж. Среден на ръст, с леко дълга прошарена коса, той е австралиец по произход,
обявен през 2011 г. за един от най-влиятелните хора в света от вестник "Таймс"
- журналист, програмист, основател на интернет платформата "Уикилийкс". Джулиан Асанж се укрива дълго време, търси убежище в посолствата на редица страни, а впоследствие и арестуван за разпространение на класифицирана информация.
Изключително харизматичен, носещ своя ореол и в затвора, което обаче не му пречи да бъде нормален, земен човек. Неща, накарали ме да се замисля още при първата ни среща, че никой не е застрахован от това да попадне в затвора.
Неговата ерудиция и интелект, приятелското му отношение към мен и вижданията за света като цяло ми позволиха всеки път при нашите срещи да му цитирам думите на Нелсън Мандела:
Човек трябва да се научи да вижда извън бетона и желязото, което го обгръща в затвора
Думи, които той приемаше с усмивка и одобрение, споделяйки с мен, че животът е едно приключение, в което търпението е ключът за всички изпитания.
Срещи, които ще помня винаги, дали ми сили и кураж далече от България в най-строгия европейски затвор.
Уважаеми читатели, тук, вече в моята родина, се надявам да продължат нашите срещи във вестник "Надежда". Пожелавам на всички успешна и ползотворна година и запомнете - затворът взема, но и в същото време дава много - стига всеки от нас правилно да подреди своите приоритети. Нека ви топли мисълта, че след всеки залез идва изгрев.
Това е написал Емил Христов преди 3 години и половина. Като журналист поисках да се срещна лично с него, за да ми разкаже отново своята история с Асанж.
От затворническата управа обаче обясниха, че среща на този етап е невъзможна, тъй като Емил бил изпаднал в психическо състояние, което не му позволява да разговаря адекватно с репортера на "24 часа".
Отец Йордан Карагеоргиев, който от години служи в затворническата черква и познава почти всички зад решетките, сподели, че напоследък Емил много рядко идвал и на църковните служби.
"Измислил си е собствен свят и се е затворил в него, търси своя начин да оцелява", коментира свещеникът.
