Върховният административен съд отхвърли като неоснователно искането на Андрей Гюров за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на решение № 340 от 16 юли 2024 год. на Управителния съвет на БНБ, с което е отстранен от длъжност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, като делото с номер 7373 от 2024 г. предстои да бъде разгледано по същество на 2 август, петък от 11 часа.
Върховните магистрати приемат, че спирането на изпълнението на правомощията на подуправителя по силата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро от Закона за БНБ по своята същност представлява временна мярка, която се налага по изключение при определени предпоставки и за определен период от време – след влизане в сила на обжалвания административен акт и изпращане на компетентния орган по чл. 12 за предсрочно освобождаване, до приемане на решение за освобождаване, по аргумент чл. 14, ал. 2, изр. 3-то вр. чл. 12, ал. 2 ЗБНБ -1997 г. С тези разпоредби законодателят защитава обществения, респективно държавния интерес при изпълнение на правомощията си членовете на управителния съвет да отговарят на изискванията за заемане на длъжността и в този контекст предотвратява настъпването на вреди при прието от органа несъответствие с изискванията по ал. 1 на чл. 14 от закона. Настъпилите вреди от решението на УС на БНБ или евентуалното им настъпване в бъдещ период, претендирани от жалбоподателя, са пряка последица от оспорения акт и не са противопоставими на защитения от закона обществен интерес, който е вложил законодателят като е възприел разрешението в чл. 14, ал. 2 от ЗБНБ-1997 – „Членът на управителния съвет, чието освобождаване се предлага, спира да изпълнява правомощията си от деня на решението на управителния съвет" и съответно не почиват на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Евентуално накърнени лични или имуществени интереси не са от естество да обосноват спиране на действието на обжалвания акт.
За да постанови предвиденото в чл. 166, ал. 4 от АПК спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение следва да се противопоставят реципрочни причини, като освен твърдение за вреди, следва да бъдат представени и доказателства, че изпълнението на решението на УС на БНБ би могло да причини на жалбоподателя обозрима (количествено, стойностно или по друг признак) значителна или трудно поправима вреда, тоест в тежест на жалбоподателя е да обоснове наличие на свой интерес, равен по значимост на държавния или обществения и той следва да докаже, че са налице посочените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение. Волята на законодателя за "спиране изпълнение на правомощия от деня на решението на управителния съвет" в случая е категорично доказателство за приоритет на обществения, респ. държавния интерес пред интересите на оспорващата страна, били те политически, икономически, юридически, търговски или професионални.
При преценката си за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът не може да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то свързани със съществото на спора. Съдът не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното решение.
В тази връзка доводите, които са свързани с обстоятелствата дали Андрей Гюров отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения, или е признат за виновен за извършено сериозно нарушение по смисъла на чл. 14, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка следва да бъде преценено при разглеждането на спора по същество, защото тази преценка на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. Предметът на спора по исканото спиране на предварителното изпълнение е различен. Спрямо искането за спиране са относими други предпоставки, респ. обстоятелства.
В искането на Андрей Гюров не се съдържат твърдения, които да обосновават значителна или трудно поправима лична или имуществена вреда за адресата от акта в резултат от неговото предварително изпълнение по силата на чл. 14, ал. 2, изр. 2-ро ЗБНБ – 1997 г. От наведените доводи и представените доказателства не се установява да е налице опасност от настъпване на вреди, противопоставими на бранения от законодателя обществен интерес и респективно обосноваващи необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. При липса на твърдения в тази посока, не може да се направи преценка нито за характера на значителните и трудно поправими вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение на решението, нито за техния мащаб.
На следващо място, наведените в искането доводи се отнасят до потенциални, неопределяеми по размер и значимост вреди от отстраняването на подуправителя и ръководител на управление „Емисионно" за дейността на БНБ и нейният управителен съвет. Аргументите, изложени за институционалния риск, който се твърди, че се създава с отстраняването на члена на управителния съвет на БНБ още от датата на решението за установяване основанията за това, обаче са ирелевантни в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК и са непротивопоставими на охранявания с прилагането на мярката обществен интерес. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗБНБ – 1997 е изрично предвидено, че управителният съвет на БНБ определя заместник на подуправител, който да изпълнява правомощията му при негово отсъствие.
Върховните магистрати приемат, че не на последно място, в рамките на настоящото производство не могат да бъдат обсъждани наведените доводи във връзка с прилагането на принципа на ефективност, изведен в практиката на Съда на Европейския съюз, относно спазването на изискванията за ефективна защита на правата, гарантирани от правния ред на ЕС, включително изследването на всички относими факти и обстоятелства и спазването на процесуалния закон относно събирането и кредитирането на доказателствата в производството, доколкото това касае съществото на производството по обжалване на процесното решение на Управителния съвет на БНБ.
