Конституционният съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени. Това каза проф. Янаки Стоилов - конституционен съдия по повод решението на Конституционния съд да отмени съдебната реформа, но да остави орязаните права на президента при назначаването на служебен кабинет предаването "Денят започва" по БНТ.
"Конституционният контрол има дълга история в Европа - около столетие, в нашата история - по-кратка. Може обаче да се проследи тенденция, че ако в първите десетилетия това е преди всичко формален контрол, дали един орган, който не олицетворява първичната учредителна власт е спазил реда за промяна на Конституцията и дали не е надхвърлил своята собствена компетентност. Освен тези ориентири през последните десетилетия установяваме, че все повече се прониква и в съдържанието на Конституционната уредба. Това, което носи различни наименования в практиката на различните юрисдикции - то може да бъде наречено материално или нормативно ядро на Конституцията, ценностен консенсус или базова структура на Конституцията. Българският КС в годините също очертава такава линия. Сегашните промени бяха най-многобройни, защото бяха оспорени в тяхната цялост и трябваше да бъдат прегледани от КС. Понякога се казва, че ако от едно решение не са доволни и двете страни, значи то е намерило необходимия баланс, но аз не бих отнесъл тази квалификация към сегашния общ резултат. Според мен Конституционния съд трябваше да отиде по-далеч, прилагайки един висок, общ стандарт да оцени тези промени", подчерта Стоилов.
"Да отбележа голямата работа, която беше извършена от съда и особено от тримата докладчици - съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова и Соня Янкулова, разбира се мнозина други също участвахме в оформяне на базови елементи в решението в неговата редакция. Нашият стремеж, поне на тези, които поддържахме позицията за противоконституционност и на текстовете, които не събраха необходимото мнозинство, мисля, че е еднаква. Тоест приложен е общ стандарт и съответните критерии към него, така че всеки един трябва да направи своята преценка", отбеляза професорът.
Според думите му решението на Конституционния съд не е забавено, тъй като делото се води от около половин година.
"Искам да отбележа, че най-много бяха промените в главата за съдебната власт. Дори самата промяна в Конституцията започна с мотива, че трябва да се реформира съдебната власт. Покрай това нещо бяха зададени и други допълнителни теми. Излезе обаче, че това, заради което е започнала промяната остана в минимална степен, а другите въпроси. За редица от разпоредбите в частта за съдебната власт е казано, че те сами по себе си не са проблемни, но поради системната им свързаност с други, които са противоконституционни , те в крайна сметка споделят същата съдба."
