Износът продължава да се свива заради застоя в икономиките на Европа
Индустриалното производсто в България отбелязва поредния спад през май с 6,3% на годишна база. Тази тенденция продължава вече 17-и пореден месец и
изтри напълно постигнатото през 2021 и 2022 г., когато икономиката се възстановяваше
от пандемията, показват данни на НСИ, публикувани в сряда.
Промишленото производство се свива заради липсата на поръчки от чужбина и страната. Това се отразява и на износа, в който по принцип индустрията заема огромен дял - за периода от януари до края на май износът е с 6,6% по-малък в сравнение със същите месеци на 2023 г., а само през май се е свил с 9,3%.
Най-голям спад бележи добивната промишленост, която се е свила през май с 15,6% в сравнение с година по-рано. Това се дължи най-много на резкия спад в добива на въглища, който се е случил в последните месеци и се оказва, че само през май целият сектор е спаднал с малко над 10%.
Други сектори от индустрията, в които производството пада силно, са електрониката, производството на автомобилни части, на машини и оборудване, но кожи и кожени изделия - всички с над 20% на годишна база.
От негативната тенденция засега не са засегнати производството на химически продукти, на лекарства и на метали, но дори техният ръст не може да компенсира компенсира общия спад.
За месеците от януари до май
България е изнесла стоки и услуги за общо 43 млрд. лв.,
като спадът засяга както износа за страните от ЕС така и за трети страни.
Той се дължи донякъде и на по-ниските цени, както и на намалелите количества горива и ток, които изнасяме, но има и видимо намаление на обемите заради застоя на икономическата активност в Европа.
И при износа спадът е най-голям в преработващата промишленост, като само през май например износът на въглища се е сринал с 56% на годишна база.
Спадът в износа на храни е 25%, но това може да се дължи и на по-ниските цени през тази година в сравнение с миналата.
Строителството у нас напоследък се движи от противоположни тенденции и през май бележи годишен ръст от 4,5% - най-големият от началото на годината. Този ръст обаче не се дължи на жилищното строителство, което е на същите равнища както и миналата година, а на строителството на специализирани съоръжения, инфраструктура и други дейности в сектора.
На този фон единствено туризмът може да се похвали с нарастване на приходите. През май тази година тези на хотелите
от нощувки са се увеличили на годишна база с 32,2% и са 115,9 млн. лв.
Те не само са повече от май 2019 г., считана за рекордна за туризма преди пандемията, но са и много повече от тогава. Според данните на НСИ през май 2019 г. хотелите са спечелили 76,1 млн. лв. от нощувки, т.е. сега са с 51% по-високи.
Ръстът на хотелските цени у нас от 2019 г. до момента е около 30%, т.е. увеличените приходи далеч не се дължат само на инфлацията.
