Заради задълбочаващата се конфронтация със Севера, Сеул откри ниша, попълвайки глобалния недостиг на оръжия
От Сеул първо дойде бляскавият танцувален кей-поп. След това прочувствената сапунена кей-драма. А сега според корейския президент Юн Сок Йол е време за ново „кей" наименование с оглед на новата песимистична ера - страната с неудържима глобална марка завзема нова процъфтяваща ниша на износ - оръжията.
„Подкрепям смелото предизвикателство на кей-отбраната", написа Юн в книгата за гости при посещението си през декември в офисите на „Ханхуа Аеороспейс", една от изтъкнатите компании на шеметно развиващата се южнокорейска отбранителна индустрия. Президентът Юн позира замислено за снимка, докато се любува на тежки авиационни двигатели, изложени в „Пангьо техно валей" - лъскавата индустриална зона в покрайнините на столицата, дом също така на и технически гиганти като „Нейвър" и „Какао".
„Някои хора считат отбранителната индустрия за военна такава и са настроени негативно към нея", гласи посланието на Юн. „Всъщност, защитната индустрия е мирна индустрия, която споделя нашите ценности в глобалната система за сигурност, като същевременно гарантира безопасността на нашите съюзници и хората, които уважават международното право".
Износът на Южна Корея се състои предимно от полупроводници, коли и момчешки групи. Но в последните години компаниите ѝ в сферата на отбраната, чиито умения са усъвършенствани по време на седемдесетгодишния конфликт със Северна Корея, укрепиха своя глобален профил чрез подписване на значими сделки.
По време на събитието в "Ханхуа" Юн заяви, че силната защитна индустрия би допринесла както за националната сигурност на Южна Корея, така и за икономиката ѝ посредством разкриване на работни места.
Присъствието на президента на събитието – стратегическа среща за износ в сферата на отбраната, на която участваха официални представители от правителствения, военния и частния сектор – демонстрира нарастващата значимост на индустрията и близкото сътрудничество между правителството и бизнеса при проектирането ѝ в чужбина.
Вече утвърдена като мощен център за технологии като чипове и батерии, Южна Корея е понастоящем деветият най-голям износител на оръжия в световен мащаб, като обемът на нейния износ нараства до 74% от 2018 г. до 2022 г. Като през 2022 г. президентът Юн обяви своята цел страната да достигне четвърто място в света до 2027 г.
Враговете наблизо
На родна почва, индустрията по отбраната на Южна Корея се корени в необходимостта от защита срещу тежко въоръжения съсед Северна Корея. В допълнение на арсенала си от ядрено оръжие, под управлението на водача Ким Чен Ун, Северът тества все по-нови и по-усъвършенствани оръжия. Миналата година той пусна първия си разузнавателен сателит в орбита. През януари 2024 г. Северна Корея обяви също, че успешно е изпитала нова ракета на твърдо гориво със среден обсег, насочена чрез хиперзвукова бойна глава, и че е тествала система за подводни дронове, способна да носи ядрена бойна глава.
В лицето на тази заплаха Южна Корея развива огромна инфраструктура за разработка на оръжия, която все повече се ориентира към бизнес възможности в чужбина и полага усилия да изгради репутация на система, способна да изпълнява поръчки бързо в момент на изоставане в други части на света.
Тъй като войната в Украйна води до глобален недостиг на артилерийски снаряди, поръчките към южнокорейски компании нарастват с цел попълване на запасите, изпратени към Киев.
„Южнокорейските компании прокараха ниша, в която осигуряват материали, които не са непременно на най-високото технологично ниво, но на по-достъпни цени", твърди Юън Греъм, старши анализатор в Австралийския институт по стратегическа политика, пред „Никкей Азия".
„Страната разполага с индустриална инфраструктура, поради което бързо може да осигури оръжие на държави в нужда, и от гледна точка на отношението цена-качество купуването от Корея е добра политика", казва Греъм.
Клонът по отбраната на конгломерата „Ханхуа" произвежда артилерия, бронирани превозни средства, системи за противовъздушна отбрана и амфибии. През декември „Ханхуа Аероспейс" подписа сделка на стойност над 2,6 милиарда щатски долара за доставка на 152 самоходни гаубици K9 за Полша до 2027 г.
При обявяването на тази сделка полското правителство заяви, че руската агресия в Украйна го е насърчила да укрепи военната си мощ: „Единствено героизмът на войник, оборудван с модерни, ефективни оръжия, е в състояние да спре руската имперска амбиция".
Тази сделка е част от рамково споразумение, подписано през 2022 г., за доставка на 672 гаубици K9 и 288 ракетни установки „Чунмуу" за полската страна.
„Корея Аероспейс Индъстрис" е също така водеща в сектора, като наскоро компанията подписа споразумение на стойност повече от един милиард щатски долари за доставка на атакуващи хеликоптери на южнокорейската армия. Компанията се подготвя също така да започне производство на изтребителя KF-21 тази година, като част от 10-годишен проект за разработка на стойност около 178 милиона долара.
LIG Nex1, друга голяма отбранителна компания, ще изнася ракети земя-въздух със среден обсег (M-SAM II) за Саудитска Арабия като част от сделка на стойност 3,2 милиарда долара, обявена през февруари тази година. LIG Nex1 неотдавна обяви и споразумение с Hyundai Rotem, друга местна компания, за споделяне на данни с цел спечелване на повече договори в Близкия изток.
Такива компании работят в тясно сътрудничество с правителството, като Министерството на националната отбрана често обявява подробности за задгранични сделки.
Ефектът „Украйна"
Профилът на оръжейната индустрия на Южна Корея нарастна на фона на нахлуването на Русия в Украйна. Преди войната, твърди военният анализатор Ким Де Йонг, отбранителните компании бяха фокусирани върху вътрешния пазар, където търсенето намалява. „Но от началото на войната в Украйна възприятията на местните отбранителни компании се промениха, – заяви Ким пред „Никкей Азия", – и тези компании бяха съживени".
Европейските съюзници на Украйна нямаха запаси и промишлен капацитет за бързо попълване на снаряди. Това създаде възможност за Южна Корея да предостави боеприпаси, които се озоваха в Украйна чрез споразумение за обратен канал със САЩ.
Конфликтът в Украйна осветлява ключово усложнение в усилията на Южна Корея да се превърне в сила в отбранителната промишленост: законът за външната търговия на страната забранява износа на оръжия, които ще бъдат използвани във военни зони. Законодателството е прието през 1957 г., когато Южна Корея се възстановява от Корейската война от 1950 – 1953 г. Като сравнително малка икономика, ориентирана към износ, Южна Корея през цялата си история се е страхувала от потенциалната негативна реакция, до която може да доведе вземането на страна в конфликт.
Внимателната позиция на Южна Корея по Украйна, избягва провокирането на Русия. През първата година от войната в Южна Корея предостави на Украйна помощ на стойност около 100 милиона долара, включително генератори и медицинско оборудване. Но Сеул отказа да предостави военни средства, като противотанкови и противовъздушни оръжия, въпреки директните искания на украинския президент Володимир Зеленски по време на обръщенията му към Националното събрание на Южна Корея.
В началото на февруари руският посланик в Сеул, Георгий Зиновиев, заяви в интервю за местни медии, че продължаващото въздържане на Южна Корея от предоставяне на смъртоносна помощ на Украйна е ключово за това, двустранните отношение да не достигнат „ново дъно".
"Тази позиция на Южна Корея е много важна", каза Зиновиев, „тъй като Корея се придържа към тази позиция, ние сме в състояние да поддържаме двустранните отношения на това ниво."
Посредством този подход „Южна Корея технически не въоръжава Украйна, но чрез попълване на запасите на САЩ тя позволи на Украйна да остане в битката", казва анализаторът Греъм. „Южна Корея е много полезна във войната в Украйна, защото има значителна промишлена инфраструктура за производство на боеприпаси, за разлика от много страни от НАТО, които позволиха инфраструктурата им да се влоши", добавя той.
Ролята на Сеул във войната в Украйна подчерта потенциала му като бърз и надежден износител на оръжие, каза Оскар Петревич, старши анализатор в Азиатско-тихоокеанската програма към Полския институт за международни отношения. „Южна Корея се отличава от своите конкуренти, особено германските, по отношение на скоростта на доставка", каза той пред „Никкей". „За страни като Полша, които са на източния фланг на НАТО и подкрепят Украйна с оръжейни доставки, скоростта на доставка е от решаващо значение."
„Също толкова важна е съвместимостта на южнокорейското оборудване със стандартите на НАТО, тъй като оръжейната индустрия на Южна Корея работи в тясно сътрудничество със САЩ от години."
За да заобиколи местното ограничение на износа, Южна Корея сключи споразумения, чрез които изпрати голям брой 155-милиметрови снаряди на САЩ, позволявайки на САЩ да попълнят собствените си запаси и да доставят снаряди на Украйна за използване в битка. Сеул се придържа към позицията си да предоставя само несмъртоносна помощ на Украйна, отчасти поради съображения за бизнес интересите си в Русия, където оперират водещи компании като Samsung, Hyundai Motor и LG Electronics.
Въпреки предпазливата позиция на Южна Корея по отношение на Украйна, напрежението между Москва и Сеул ескалира през последните месеци, тъй като Русия и Северна Корея увеличиха военното си сътрудничество. Русия е използвала севернокорейски балистични ракети на бойното поле в Украйна в най-малко два скорошни случая. Значимите военни запаси, които Югът и Северът са натрупали в очакване на потенциален конфликт помежду си, сега се използват за снабдяване с оръжия на противоположните страни във войната Русия-Украйна.
Висшите дипломати на повече от дузина страни, включително САЩ и Южна Корея, излязоха с изявления в началото на годината, в които осъдиха "по възможно най-категоричния начин" закупуването от Русия на севернокорейски балистични ракети и използването на тези ракети в Украйна.
„Прехвърлянето на тези оръжия увеличава страданието на украинския народ, подкрепя агресивната война на Русия и подкопава глобалния режим на неразпространение", се казва в изявлението.
„САЩ и техните съюзници също трябва да бъдат загрижени за търговията с оръжие на Северна Корея", каза Лейф-Ерик Ийсли, професор по международни изследвания в университета „Ихуа" в Сеул.
„Пхенян може да продава своите ракети за износ, докато коригира местните си програми, за да се възползва от технологиите, внесени от Русия."
Твърде много, твърде скоро?
Mестни критици също твърдят, че историята на Южна Корея – в частност бруталната гражданска война в началото 50-те години на миналия век, както и продължаващото напрегнато противопоставяне със Северна Корея, правят неуместно страната да се рекламира като производител на оръжия.
„Южнокорейците страдат от последиците от войната вече 70 години и ние помним как войната убива и унищожава поминъка", казва Ким Хан Мин Йонг, изследовател към гражданската група "Пейсмомо", пред „Никкей".
„Трябва да помним тази история и наша отговорност е да спрем войната, защото разбираме какво зло е тя", казва Хуанг Су Йонг, активист от Народна солидарност за демокрация. И допълва: „Нашето правителство насърчава това като „Кей-отбрана", като същевременно използва лозунга „мир чрез сила", но не е реалистично да се очаква, че спомагането на това, държавите да се въоръжат по-тежко, по някакъв начин ще доведе до мир. Мирът се постига чрез диалог и преговори."
Въпреки това не се наблюдава широка съпротива срещу растежа на оръжейната индустрия. Анализаторите очакват Южна Корея да продължи да снабдява Украйна с боеприпаси чрез скрити споразумения със САЩ, като същевременно действа внимателно, за да не нарушава открито вътрешните закони или да антагонизира отношенията с Русия.
„Южна Корея вероятно ще продължи сегашния си подход на продажба на боеприпаси на други държави, които доставят военна помощ директно на Украйна, така че всяка смъртоносна помощ от Южна Корея да остане непряка за украинските военни усилия", заяви Терънс Рориг, професор по въпросите на националната сигурност във Военноморския колеж на САЩ, пред „Никкей".
„Тези продажби ще допринесат за отбранителните усилия на Киев, но без широкомащабна пряка военна помощ от САЩ и Запада, това няма да е достатъчно."
В отговор на запитване от „Никкей", Външното министерство на Южна Корея заяви, че: „Южна Корея предоставя хуманитарна и финансова помощ на Украйна като член на международното общество". Служителят отказа да отговори на въпросите дали Сеул може да отстъпи от позицията си да не предоставя смъртоносна помощ на Украйна. Изглежда, че войната ще се проточи, като Международният институт за стратегически изследвания наскоро оцени, че „Русия ще може да издържи атаката си срещу Украйна при сегашните темпове на изтощение още 2-3 години, а може би дори повече".
Следващата битка за южнокорейската отбранителна индустрия се разиграва в залите на законодателния орган на страната. Сделката за 22 милиарда долара с Полша се забави поради пропуски във финансирането от агенции за експортно кредитиране. Доставките на оръжията започнаха, но изпълнението на част от сделката зависи от заем за Полша от Експортно-импортната банка на Корея. И двете страни заявяват, че са се ангажирали да се справят с финансиране и да изпълнят споразумението.
Оскар Петревич от Полския институт за международни отношения казва, че сътрудничеството в областта на отбраната между Полша и Южна Корея все още е "обещаващо и няма опасения относно прекратяването на договори."
Понастоящем двете основни политически партии в Южна Корея спорят около подробностите относно законодателството, което да улесни отпускането на заеми на купувачите на южнокорейски оръжия и избягването на забавяния. Предложеният законопроект би увеличил размера на заемите, които Експортно-импортната банка на Корея може да предостави на един кредитополучател, като нейните вътрешни банкови разпоредби в момента ограничават до 40% от собствения капитал.
В началото на годината управляващата Партия на властта на народа твърдеше, че законопроектът трябва спешно да бъде приет, за да защити ключовата индустрия, докато основната опозиция, в лицето на Демократическа партия – която имаше мнозинство в законодателния орган – смяташе, че законопроектът може да доведе до прекомерно големи суми държавни средства, които са обвързани с оръжейния сектор.
Партийните кавги забавиха законопроекта, а това забавяне от своя страна породи загриженост относно това дали южнокорейската индустрия може да очаква продължение на периода на бум, започнал с войната в Украйна.
„Естеството на оръжейния сектор е такова, че тъй като сделките са толкова големи, индустрията е много променлива, което означава, че можете да имате наистина добри години, последвани от години на затишие", коментира Ерик Мобранд, професор и експерт по южнокорейска политика в Сеулския национален университет, пред „Никкей".
„Съществуват въпроси относно самия пазар и доколко на него има място за южнокорейските производители в дългосрочен план."
