Единната подкрепа на Европейския съюз (ЕС) за Украйна по всички направления трябва да продължи и да бъде устойчива, предвидима и навременна. Това каза заместник-министърът на външните работи Иван Кондов, който участва днес в редовното заседание на Съвет “Външни работи” на ЕС в Люксембург. Това съобщиха от Министерството на външните работи (МВнР) на сайта си.
Външните министри на държавите членки започнаха работата си с обсъждане на руската агресия срещу Украйна с участието на украинския първи дипломат Дмитро Кулеба. Той ги запозна с актуалната ситуация и конкретните нужди на страната в контекста на продължаващата руска агресия.
Българският заместник външен министър даде висока оценка на провелата се в Швейцария Среща на върха за мир в Украйна, която е потвърдила необходимостта от постигане на справедлив и траен мир на основата на международното право и Устава на ООН. “Единната подкрепа на ЕС за Украйна по всички направления трябва да продължи и да бъде устойчива, предвидима и навременна”, допълни заместник-министър Кондов.
Министрите обсъдиха основните аспекти на общата подкрепа при отчитане на спешните потребности на място с фокус върху операционализирането на Фонда за подпомагане на Украйна по линия на Европейския инструмент за мир, финализирането на документа относно гаранциите за сигурността на Украйна, продължаване на хуманитарната подкрепа и др.
Съветът обсъди и актуалната ситуация в Близкия изток. Върховният представител Жозеп Борел запозна министрите с хуманитарната ситуация в Газа и региона, възможностите за възобновяване на дейността на EUBAM Rafah, когато условията за това са налице, усилията на ЕС в подкрепа на Палестинската власт и Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). “България е силно загрижена от тежката хуманитарна ситуация в Газа и влошаването на цялостната среда на сигурност в региона. Всички усилия на ЕС следва да са насочени към деескалация на напрежението, освобождаване на заложниците и подкрепа за пътната карта, предложена от президента Байдън, отбеляза в изказването си заместник-министър Кондов, цитиран от МВнР.
Сред акцентите в редовното юнско заседание на Съвета бяха и отношенията с държавите от Западните Балкани. Специално участие в неформален формат взеха първите дипломати на Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Черна гора, Албания, Сърбия и Косово. Фокус на дискусията бяха предизвикателствата, с които се сблъскват партньорите във външнополитическата област и в сферата на сигурността в резултат на коренно променената геополитическа среда и ситуация на сигурност в Европа. Отбелязана беше подкрепата на ЕС за засилване на сътрудничеството в областта на външната политика и сигурността, както и постепенната интеграция, включително с използване на възможностите на Плана за икономически растеж на Западните Балкани. “Сътрудничеството на ЕС с партньорите от Западните Балкани в областта на сигурността има ключово значение за стабилността на региона и усилията в тази насока следва да продължат. Необходимо е също партньорите да се придържат към основополагащите принципи и ценности на ЕС, свързани със съблюдаването на правата на човека, върховенството на правото и добросъседските отношения при добросъвестно и цялостно изпълнение на необходимите реформи по европейския им път”, заяви българският заместник външен министър.
Министрите обсъдиха и влошената вътрешнополитическа ситуация в Грузия в контекста на предстоящите през есента общи избори. Изразено беше силно безпокойство относно приемането на спорния и противоречащ на европейските ценности закон за прозрачност на чуждестранното влияние, въпреки множеството протести в страната, призивите на ЕС и ветото на президента. Външните министри отбелязаха с тревога атаките срещу журналисти, независими медии и представители на гражданското общество, които следва да бъдат преустановени незабавно. Настояха ЕС да продължи да отправя ясни и категорични послания в тази насока към грузинските власти. “Силно сме обезпокоени от развитията в Грузия. ЕС следва да се ангажира с управляващите по проблематичните въпроси, като ги насърчи да се въздържат от подобни неприемливи действия и да се придържат към европейския път на развитие на страната в съответствие с аспирациите на населението на Грузия. Страната има важна роля също за сигурността в региона на Черно море, който е от стратегическо значение за ЕС”, подчерта заместник-министър Иван Кондов. Темата предстои да бъде обсъдена и от Европейския съвет в края на юни.
Съветът обсъди ситуацията в региона на Големите африкански езера и в Тунис, информират от МВнР.
Срещата на върха за мир в Украйна се проведе на 15 и 16 юни в Швейцария. Войната на Русия в Украйна причинява „широкомащабно човешко страдание и разрушение“, но пътят към мир изисква участието на всички страни, се казва в заключителното комюнике на срещата, предаде тогава Ройтерс.
Българският служебен министър-председател Димитър Главчев участва в срещата и направи изказване в рамките на тематичната сесия „Осигуряване на ядрена безопасност и сигурност в Украйна“. Бъдещето на ядрената енергия зависи от нашата споделена отговорност и решителност. Не трябва да позволяваме ядрените технологии да се използват за изнудване и агресия. Трябва да направим всичко възможно, за да защитим ядрената безопасност и сигурност на Украйна, Европа и света - този призив отправи Главчев в изказването си, съобщиха тогава от правителствената информационна служба.
