Мохадес Мирзаи е бежанка, намерила закрила в България. Тя се опитва да изгради живота си наново. Идва от Афганистан, където талибаните забраниха на жените да учат и да работят. Не се знае какво щеше да се случи с нея, ако не беше избягала, защото е първата жена-пилот в гражданската авиация на Афганистан.
„Усещането да летиш е свобода. Преди самолетът да се отдели от пистата, в главата ми се случват много неща. Когато съм в небето, всичко е толкова красиво, всичко е толкова малко. Няма неща като дискриминация, бежанци, проблеми, трафик. Когато се издигнем всичко спира и сме само аз, самолетът и красивата природа. Едновременно съм горда и смирена, защото осъзнавам колко сме малки на фона на всичко останало", каза Мохадес Мирзаи.
Тя идва от Кабул, Афганистан. Тя е първата жена пилот на самолет в Афганистан. Отскоро лети и в България. В началото всички я спирали, обяснявали й, че това не е работа за нея. Чувала често: „отиди извикай брат си".
Мохадес отива в Канада и там завършва училище. „Когато си взех изпитите, отидох в Афганистан. Отидох в летателната компания и казах: „Здравейте, искам да летя". Казаха ми: „Пак ли ти? Нее". Обаждах им се всеки ден в продължение на пет месеца. Те се умориха от мен, накрая ме поканиха на интервю и започнах обучението си. Трябваше да работя два пъти по-усърдно от колегите си само за да ги убедя, че съм на същото ниво. След няколко месеца работодателите ми се довериха и ми казаха: „Ти си пилот, не жена-пилот, а пилот", разказа Мирзаи.
След месеци, когато тя е на върха на кариерата си, в страната идват талибаните. Тя се затруднява да говори за това. На 15 август 2001 г., когато имала полет до Истанбул, тя пожелала лека нощ на семейството си. Талибаните напредвали бързо, превзели града. гейтовете били затворени, всички били уплашени. „Бях объркана и се озовах пред един от самолетите. Помагах на колегите си за евакуиране на хората. Когато приключихме, казах на колегите си „довиждане", каза Мирзаи.
Те я попитали къде отива, тя обяснила, че се прибира в дома си. „Талибаните вече бяха на летището. Помня как колегите ми ме издърпаха и казаха: „Идваш с нас". Това беше решение, взето за 2-3 секунди. Представете си, че вашата мечта е станала реалност. И изведнъж трябва да изоставите всичко, за което някога сте си мечтали", допълни първата жена-пилот на Афганистан пред NOVA.
