Признанието е важно за всеки един човек, за да придобие самочувствието да бъде успял
Той e преподавател по геология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, учен и полярен изследовател. Председател на Българския антарктически институт и директор на Националния център за полярни изследвания. Ръководител e на 32 български антарктически експедиции. Автор e на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Пимпирев връх на о. Александър, Пимпирев ледник и Пимпирев бряг на о. Ливингстън в Антарктида носят неговото име.
Интервюто е част от специалното издание на „24 часа" и TREND „Мъжете. Главна роля", част от поредицата за успели личности с визионерски нюх. Новият брой е посветен на онези мъже, които взимат важни и трудни решения всеки ден, на лидерите, които утре ще сочат посоката в бизнеса, технологиите, ценностите и стремежите на съвременния човек. „Мъжете. Главна роля е издание за търсещите и за смелите, за хората с вроден усет към промените и със здрав гръб за отговорността на растежа.
- Кой изигра първата главна роля във вашия свят?
- Първата най-главна роля в живота на всеки човек се пада на неговата майка. Без нея той няма как да се появи на този свят. Най-ранните спомени от моята майка са грижата, любовта и песните и приказките, които ми разказваше преди сън.
- Влияехте ли се от възрастните около себе си като дете, или бяхте строго изявен индивидуалист?
- От една страна, бях индивидуалист, който бяга от тълпите и най-вече от строгите възрастни, но също така обичах и игрите с децата от махалата.
- Какво беше вашето детство и по какво се различава от това на децата днес?
- Моето детство, както и това на децата от моето поколение се различаваше коренно от това на сегашните деца. Тогава улиците на София бяха тихи, почти без автомобили, и ние спокойно ритахме топка, играехме на „Стражари и апаши”, събирахме се на банди в разградените дворове, живеехме заедно с децата от квартала и тези от училище, защото и те бяха като нас.
Нямаше привилегировани училища и всички деца от махалата учихме в най-близкото школо, без записвания, чакания на ред и търсене на връзки.
- Кои са най-важните крачки от живота на един мъж, за да се превърне в успял човек?
- В детството и юношеството най-важно е човек да се научи на честност и трудолюбие и да живее повече време самостоятелно и без опеката на родителите. Лично на мен спортът ми даде много. Научи ме да бъда самостоятелен, да се боря за победа, но също и да помагам на отбора да печели като част от един екип.
- Представяли ли сте си някога, че ще сте в светлината на прожекторите? Важно ли е признанието за вас?
- Никога не съм си представял, а и не съм се стремил да бъда в светлината на прожекторите. Признанието е важно за всеки един човек, за да придобие самочувствието да бъде успял.
- Коя е най-хубавата възраст до този момент и защо?
- Няма хубава, по-хубава или лоша възраст. Всяка е красива, в зависимост от това как човек е успял да изгради живота си.
- Доколко късметът е чертал пътя ви до този момент?
- Аз мисля, че човек се ражда с предначертана съдба, дали ще я наречем късмет, или карма, е въпрос на думи. Просто трябва да следваме пътя на мечтите си.
- Кога и как беше посято зрънцето на приключенския дух у вас?
- Човек се ражда приключенец, със свободен дух, готов да среща и преодолява трудностите. Аз съм се родил именно такъв.
- Кой седи на първите редове на вашето лично представление? Слушате ли го, съобразявате ли се с него, защо ви е важно мнението му?
- Аз нямам лично представление. Всичко, което правя, го правя за хората, за близките и приятелите си, а не за собствено удовлетворение. Не сме в театър или киносалон, за да делим публиката, която седи на първите или по-задните редове. Всички са хора и трябва да бъдат уважавани, а не разделяни.
- За какво се говори най-често на семейната ви трапеза вечер?
- На трапеза със свещи, с вкусно ястие и бутилка вино с любимия човек се говори единствено за любов.
- Какво бихте искали да си кажат хората, след като са изгледали вашата главна роля?
- Нека си помислят, че биха могли да сбъднат поне някои от мечтите си.
- Кое е нещото, което ви връща всяка година обратно в Антарктида?
Антарктида е кауза. Антарктида е бъдещето на нашите деца, на техните деца и внуци. Там ме връща девствената красота, колективният дух и радостта от живота заедно със съмишленици.
Липсата на пари и паспорти и разбира се, неистовото притегляне от новата България, която сме изградили със собствените си ръце.
- С какво е по-различна последната експедиция от останалите?
- Всяка една експедиция има своята специфичност, оригиналност и строго определени задачи. Тя винаги се различава от предходните. През последната – XXXII експедиция, завършихме окончателно сградата на новата, модерна научна лаборатория, в която ще работят изследователите и през XXII век. Завършена е и работата по 12 научни проекта с международно участие. От полева геоложка група бяха намерени останките на аржентински самолет, разбил се в планината Бърнард преди почти 50 години. Това
предизвика огромен отзвук и благодарности от страна на аржентинското правителство и близките на загиналите единадесет полярници. Изключителна помощ за провеждането на цялата експедиция оказа второто плаване на военния научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий” до Антарктида и обратно.
Може да намерите „Мъжете. Главна роля" на местата за продажба на списания в цялата страна.
