Очаква се от 3 до 7 на сто поевтиняване на парното
Отлагането с година на новия механизъм, при който правителството ще определя тарифите, спести голямо поскъпване
Oт 1 юли токът поскъпва. Мекият вариант е увеличението да е до 4%, но скокът може да стигне и 10 на сто.
Задаващото се увеличение бе потвърдено и от служебния министър на енергетиката Владимир Малинов. Има сериозен потенциал за поскъпване на тока за домакинствата заради 450 млн. дефицит във фонд "Сигурност на електроенергийната система", заяви той в неделя в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Към края на юни те щели да са към 550 млн. лв.
Цените за домакинствата за периода от 1 юли 2024 до 1 юли 2025 г. ще бъдат определени отново от КЕВР, защото депутатите отложиха с година пълната либерализация на пазара на едро.
Кой вариант за поскъпването ще избере регулаторът, ще зависи от това дали ще признае дефицит от 550 млн. лева във фонда за енергийна сигурност. Засега мнението било, че КЕВР няма да го признае и поскъпването на тока ще е в рамките на 3-4%.
От енергийния регулатор официално отговориха, че с всички свои досегашни действия КЕВР е доказала, че защитава обществения интерес въз основа на консервативен подход и търсене на балансирани решения, се казва в отговора на комисията.
А за въпросния дефицит се водели разговори с Министерството на финансите. Търсели се варианти тези 550 млн. да се покрият с пари от бюджета.
Имало и втори вариант - да се върне таксата “задължения към обществото” за всички потребители - от бита до индустрията. Нейният размер е сметнат на 18 лв. за мегаватчас. Това означава, че върху цената на тока за домакинствата ще трябва да се добавят 1,8 ст. на киловатчас, което пък ще доведе до поскъпване с 10%, без да се смятят другите разходи на енергийните предприятия.
Ако обаче депутатите не бяха отложили с една година либерализацията на пазара на едро, цените за домакинствата щяха да се вдигнат с повече от 15%. Първоначално бе предвидено новият механизъм за смятане на цените да влезе в сила от този 1 юли. При него енергото купува тока от борсата и го продава на домакинствата по пределни цени, определени от правителството. Ако на борсата котировките са по-високи, енергийните фирми получават компенсации. Но тъй като в него парите не стигат, цената на тока трябваше да се вдигне от 115,80 лева на 133,56 лв., каквато е средната на борсата от началото на тази година.
След последните промени в Закона за енергетиката либерализацията на пазара на ток на едро се отлага с една година за юли 2025-а. Дотогава цената ще се определя от енергийния регулатор, а НЕК ще продължи да прави микса на енергии, които ще продава на крайните снабдители - дружествата на “Електрохолд”, “Енерго-Про” и ЕВН.
На 1 юли ще има и нови цени на парното и топлата вода. За сегашния регулаторен период, който приключва на 30 юни 2024 г., цената на газа, която прогнозира КЕВР, се оказа доста по-висока. А от газа зависят около 70% от цените на парното. Така че има надвзети от потребителите пари, които ще им се върнат с новите цени, а и прогнозата за газа е за надолу.. Енергийни експерти коментират, че поевтиняването ще е между 3 и 7%.
Рекорден срив в износа, падна с близо 2/3 от началото на годината
Произведената електроенергия от големи солари нарасна двойно за сметка на въглищата
Със 79,62% по-малко е износът на ток от 1 януари до 12 май тази година в сравнение със същия период на 2023 г. Това показва справка на Електроенергийния системен оператор. За този период на миналата година зад граница са изнесени 1,55 млн., а сега - 316 658 мегаватчаса.
Сривът на износа е още от 2023 г. и се дължи на намаленото производство и високата цена на тока от тецовете, които направиха бума в износа при кризата с електроенергията в Европа, когато енергията бе скъпа - стигаше и до 1000 лева на мегаватчас. Сега в региона около нас има ток на по-ниски цени, което е причина и за внос.
Въпреки това България продължава да е нетен износител на електроенергия, но загуби ролята си на доминантът в региона.
Към 14 ч в понеделник например към Сърбия се изнасяха 263 мегавата, към Северна Македония - 155, към Гърция - 89. В същото време вносът от Румъния беше 205 мегавата.
В този час 41,17 на сто от производството на ток беше от фотоволтаици - 1730 мегавата, 1002 мегавата беше ядрената енергия, 456 мегавата идваха от въглищните централи, което е 10,18 на сто, 403 мегавата бяха от вецовете. Топлофикациите на газ даваха 7,23 на сто от електроенергията в държавата.
Спад има и в производството от 1 януари до 12 май - с 11,73%, а потреблението е намаляло с 4,55 на сто. Всъщност срив има при базовите централи - тецове и АЕЦ, които са свили количествата си с 18,97 на сто.
Ръстът на възобновяема енергия от зелени централи, присъединени към преносната мрежа, е 44,86 на сто, а при соларите увеличението е близо 115%. От малки фотоволтаици също има значително повишение - към 54 на сто.
В дните след спиране на V блок на АЕЦ “Козлодуй” за презареждане с американско гориво производството на ток от слънце дори надмина това на атомната централа в светлите часове на денонощието. В някои моменти дори надвишаваше 50% от производството на електроенергия в страната.
Със сигурност обаче се запази трендът към 30 на сто от тока от 11 до 16 ч да е от фотоволтаици.
Бумът на излишна електроенергия доведе до там, че 50% от смущенията в енергийната система на Европа през миналата година са заслуга на България. В първите три месеца на 2024 г. страната ни запазва този дял. Причината е не толкова във фотоволтаиците, а в липсата на балансиращи мощности, заяви в интервю за “24 часа” изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.
