Гордея се с единството на българските евродепутати по наистина важните и болезнени за страната ни въпроси, казва представителят на ГЕРБ/ЕНП в Европейския парламент
Андрей Новаков е евродепутат за втори мандат. Координатор е на ЕНП в Комисията по регионално развитие и участва в още три парламентарни комисии - по бюджети, по транспорт и туризъм, по бюджетен контрол. В последните 6 г. участва в преговорния екип на ЕП за годишните бюджети на ЕС. Президент е и на Европейската ЖП асоциация.
Юрист по образование, Андрей Новаков беше включен в категорията "Политика" на Forbes за най-успешните млади хора за 2016 г.
- Г-н Новаков, измина вторият ви мандат като евродепутат. След близо 10 години в Брюксел как оценявате ролята на България в ЕС? Как стоим в Европа?
- Тези въпроси звучат сякаш еднакво, но за мен са съществено различни.
Ролята на България в Европа е ключова за развитието ни и на ЕС изобщо. Страната ни се представя успешно във всички работни формати и в европейските институции, гласът ни се чува и мисля, че имаме силен екип включително от експерти и служители на администрацията, за които навярно обикновеният човек не е и чувал, но ви уверявам, че изнасят огромната работа за България.
А как стоим в Европа, е съвършено друг въпрос. Може да звучи клиширано, но политическите процеси вътре в страната се отразяват пряко на имиджа ни в Брюксел. Ще дам прост пример: България се бори за пълноправно приемане в Шенген и всички наши усилия навън - и на ниво дипломация, и в евроинституциите, са насочени единствено да убеждаваме партньорите, че може да ни се вярва. На този фон излиза един академик и министър-председател и казва на медиите, че държавата, която той реално управлява, участва в схема за наркотици. Как мислите, че изглежда България в Европа тогава? И къде според вас отиват успехите на не едно и две правителства досега? Отиват в коша за отпадъци. Там са и всички усилия досега за привличане на инвестиции, забавените плащания по еврофондовете, там е изгубената преднина, нужна за въвеждане на еврото. Това са само примери, но онагледяват какво имам предвид.
- Ами от ваша лична гледна точка? С какво се гордеете най-много в работата си в ЕП за изминалия мандат?
- В продължение на казаното досега мога да кажа, че се гордея с единството на българските евродепутати по наистина важните и болезнени за България въпроси.
Говоря за единство, основано на националния интерес и което е над партийна принадлежност или личните възгледи. Този баланс е труден, а понякога е още по-трудно да бъде обяснен в България, където политическите противници се отнасят един с друг като с враг.
И тук ще дам пример от личния си опит. Преди повече от година ЕК инициира промени в законодателството за химическите вещества, с което застраши пряко производството на българско розово масло. Излишно е да казвам, че за нас това е ключов отрасъл и въпрос на икономически интерес, но и на национално самосъзнание. Аз не съм ботаник, нито химик, фокусът ми е в други сфери, свързани с европейско финансиране, развитие на регионите, транспорт. Въпреки това в рамките на седмици мобилизирах своите колеги, експерти и представители на сектора, с които заедно
внесохме изменения и се преборихме розовото масло да не попада в обхвата на новото законодателство
Тоест режимът за него да остане непроменен. Чувствам постигнатото като свой личен успех заради първоначалния импулс и интензивната координация, но истината е, че този успех е български и би бил невъзможен, ако за него не бяха работили всички наши евродепутати.
Друг такъв пример са опашките от камиони по границите в ЕС. Борба, стартирала като моя лична кауза, прераснала в петиция с над 44 000 подписа и доведена до победа с решението на Европейския парламент да подкрепи законодателни промени, така че камионите да бъдат проверявани за 1 минута. Когато стартирах тази инициатива, хората не ми вярваха, колегите ми - също. Но въпреки това всеки от тях подкрепи идеята и работи за нея, защото тя е българска и защото нашите шофьори не ни делят, докато чакат с дни и часове в жега и студ, за да свършат работата си.
- И все пак какво остана незавършено? Какво можеше да бъде направено по-добре?
- Много неща. За мен все още липсват достатъчно ясни и точни аргументи защо трябваше производството на двигатели с вътрешно горене да бъде забранено след 2035 г. Тук, разбира се, ще ми противоречат всички активни природозащитници или любители на електрическите автомобили. Аз разбирам добре стремежа за чиста околна среда и даже го споделям. Тук обаче
не става дума само за климат, а за чисто икономически и пазарни принципи
Много въпроси остават без отговор: има ли достатъчно инфраструктура за зареждане на алтернативните превозни средства? Ще има ли време и ресурс всяка страна да изгради такава за 10 г.? Колко струват тези автомобили и дали всички европейски граждани и семейства могат да си ги позволят? Тези автомобили дали са също толкова добри и надеждни като конвенционалните, които ползваме в момента? И най-важният въпрос - икономическите конкуренти на Европа ще се подложат ли на такава забрана? Отговорът на всички тези въпроси е “не”. Но въпреки това Европейският парламент гласува другояче.
Същото е с прекалено амбициозните цели на Зелената сделка, особено по отношение на енергията, придобита от въглища, или непосилните изисквания към земеделските производители и фермерите. Те са много и добре организирани, натискът им се усеща и вярвам, че в следващите години ще бъдем свидетели на известно отстъпление от тези така амбициозно заложени цели.
Друг пример - още през 2014 г. анексирането на Крим и нападението над Източен Донбас трябваше да са ясен и достатъчен сигнал за общоевропейски усилия в отбранителните способности на Съюза. В този ред на мисли още от края на 2019 г. можеше да започнем подготовка чрез законодателство, средства и координация. Следващият мандат на ЕП трябва да поправи този пропуск -
ще бъде ключов за изграждането на отбранителен съюз
- А в личен план? Взехте отпуск, за да отидете в казармата за месец. Какво друго постигнахте или съжалявате, че не успяхте, за изминалите 5 г.?
- В основата на решението ми да стана част от Българската армия стои една-единствена дума. Тя е дълг. Да се закълна, че бих дал живота си за България, е акт, който осмисля самия живот. Службата към България не може да се ограничи само в пленарни заседания и доклади. Ето защо веднага щом сигурността на България е поставена под съмнение, пред мен нямаше друг избор, освен да се подготвя и да съм готов да браня страната си.
