Лео ди Каприо и Кейт Уинслет се отървали невредими, защото не били по това време на снимачната площадка
“Всички се лутаха наоколо. Някои се смееха, други плачеха, трети повръщаха. В един момент се чувствах добре, в следващия изпитвах такава огромна тревога, че ми се искаше да дишам в плик. Камерън се чувстваше по същия начин.” Това си спомня актьорът Бил Пакстън за нощта, която се превръща в една от най-големите мистерии в историята на киното, останала неразгадана вече 28 г.
На 8 август 1996 г. екипът на филма “Титаник” завършва последния снимачен ден в Нова Скотия, Канада, преди да се премести в Мексико, където го чака огромна реплика на легендарния лайнер и където трябва да се снима най-трудната част – трагедията с потъването. Работата продължава до късно и някъде около полунощ продукцията прави пауза за вечеря. Сервират им супа – по-късно някои от потърпевшите твърдят, че е била от миди, други – от омари. “Беше невероятно вкусна. Хората се връщаха за втора купа – разказа пред изданието “Вайс” през 2017 г. художничката Мерилин Макавой. – И мисля, че това беше част от проблема. Ядохме много повече от обикновено.” Това, което се случва след това, звучи толкова невероятно, че някои и до днес смятат, че става въпрос за измислица и градска легенда.
“Не, чиста истина е”, отвръща режисьорът Джеймс Камерън. Минути след гощавката 80 души от екипа започват да се чувстват зле. Сред тях е и самият създател на филма, който отива да повръща,
убеден, че става дума
за хранително отравяне
от невротоксин в морската храна. Когато се върнал, “стоях до мониторите, близо до камерата, а стаята беше празна. Беше като зоната на здрача”, спомня си пред “Венити феър” великият кинаджия.
В стаята няма никой, защото кой с каквото може се е юрнал към болницата в Дартмут. Скоро тя се изпълва с истинска тълпа от неконтролируеми пациенти, които правят конга влакче в приемната на спешното отделение и започват да се веселят неистово. Някой от персонала забива химикалка в лицето на Камерън, а “аз кървях и се смеех”, признава впоследствие режисьорът. Според свидетели той тичал и крещял: “Има нещо в мен. Извадете го!”.
Изпълнителите на главните роли Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо, които се превъплъщават във влюбените Роуз и Джак, са пощадени от масовата истерия, защото изобщо не участват в снимките в Нова Скотия, те се присъединяват към останалите в Мексико. Но Бил Пакстън, който играе търсачът на потънали съкровища Брок Ловет, си хапва солидно. Пакстън почина през 2017 г. заради усложнения след операция, но през 2015 г. той разказа всичко, което помни от паметната вечер, пред Лари Кинг. “Всички бяха откачили, бяха в еуфория”, твърди актьорът.
“Озовахме се в болницата в 1 часа сутринта. Докторите не знаеха какво да правят с нас. Стана доста хаотично. Накрая настаниха всички ни в онези кабини със завесите наоколо, но никой не искаше да остане в кабината си. Всички се лутаха навън по пътеките и скачаха в кабинката на някой друг. Хората имаха много енергия. Някои седяха в инвалидни колички и летяха по коридорите. Искам да кажа, всички бяха надрусани!”, продължава разказа си за събитията и Мерилин Макавой.
Надрусани, да. Защото подозрението на докторите се оказва истина. След токсикологични анализи е установено, че сервираната на екипа супа е била
солидно подправена
с фенициклидин,
халюциногенна дрога, известна с популярното название ангелски прах. Кристалното вещество, което се разтваря лесно във вода или алкохол, е било използвано като упойка през 50-те години на миналия век, но е отречено заради страничните си ефекти. То е част от семейството на дисоциативните анестетици, към което принадлежи и кетаминът, познат като котешки валиум. Ефектите на PCP варират от еуфория до паника. При високи дози предизвиква симптоми, подобни на шизофрения. Според The California Journal of Emergency Medicine, ангелският прах може да “доведе до илюзията за всемогъщество, свръхчовешка сила, социална и сексуална мощ”.
Когато установяват причината, от болницата викат полицията в Халифакс. Детективите бързо установяват това, за което мнозина вече се досещат. Става дума за умишлено действие. Някой е изсипал дрогата в супата, за да предизвика масово надрусване. Но кой е злосторникът? Полицията разследва повече от 2 г., прави претърсвания и разпитва всички, които са работили в онзи момент на снимачната площадка, но закрива случая през февруари 1999 г., без да установи извършителя. Най-после през май тази година се очаква докладът от 10 страници да стане публичен. Но ще успее ли той да хвърли светлина върху загадката? Филмовите среди и феновете тръпнат от нетърпение, но дори това да не се случи, много неизвестни досега детайли ще изплуват на бял свят, надяват се те.
В началото е заподозряна една от двете компании, които снабдяват продукцията. За да потуши слуховетe, мениджърът на кетъринга категорично отрича някой от неговите работници да е направил подобно нещо и настоява, че “холивудската тълпа е донесла психеделичните дивотии. Не мисля, че е направено целенасочено, за да нарани някого. Беше направено като парти, което излезе от контрол”.
Джеймс Камерън също има своя теория. “Имахме доста силно подозрение кой е бил, въпреки че никога не бе доказано - посочва режисьорът в интервю за подкаста Q With Tom Power. Според него някой е имал зъб на доставчиците и е искал да ги злепостави. Пред “Венити феър” Камерън казва, че ден преди инцидента е бил уволнен член на екипа, който имал конфликт с доставчиците на храна. “Вероятно планът на този идиот е
бил да си отмъсти на
доставчиците, тъй като
ние ги отстранихме
веднага след инцидента, така че проработи”, разкрива филмовият гигант.
Актрисата Сузи Еймис била от малкото, които не проявили интерес към супата. Няколко години по-късно тя става съпруга на Камерън. “Винаги е била сред първите в списъка ми със заподозрени”, шегува се режисьорът.
В крайна сметка нещата се разминават без сериозни последици. Лекарите дават на именитите си пациенти течен въглен като антидот и ги изпращат да си ходят на следващия ден. Бил Пакстън пък признава, че изпил солидно количество бира и е убеден, че това му е помогнало.
“Титаник” се появява на голям екран през 1997 г. и предизвиква фурор. Филмът е номиниран за 14 награди “Оскар” и печели 11, сред които за най-добър филм и за най-добър режисьор. Навремето това е най-скъпата продукция, правена някога, с бюджет от 200 млн. долара. Печалбите от лентата обаче многократно надминават сумата за заснемането му. Той първи минава границата на приходи над 1 млрд. долара, като достига 2,1 млрд. и е задминат едва през 2010 г. от друг филм на Камерън – “Аватар”. Славата и блясъкът на филма са толкова големи, че нелепият инцидент от август 1996 г. бързо е забравен. Ще избухне ли сега той с нова сила с публикуването на полицейския доклад в средата на май? Криминалният екшън предстои.
