Епархията се простира от Централния Балкан до Дунав при Свищов и Никопол
20 са манастирите във Великотърновската епархия, която е от Централния Балкан до Дунав при Свищов и Никопол. Край старата столица се намират 12 от тях, сякаш опасали старопрестолния град като духовна защитна стена.
Представяме ви най-интересните и стари обители, посещавани от хиляди миряни годишно.
Само на 7 км от Велико Търново е Преображенският манастир. Той е изграден през XI век, но по време на османското владичество е напълно разрушен. По-късно - през XIX век, е възстановен. Тогава част от сградите, както и т.нар. звънарник с камбаните, са изградени от възрожденския майстор Кольо Фичето.
Манастирът е с уникални стенописи, като особено впечатление прави Колелото на живота, дело на Захари Зограф.
Обитателите му разказват, че през 1991 г. огромна скала се откъсва от скалния венец и пада в близост до църквата. Тогава не са пострадали нито монаси, нито посетители, нито постройките в двора, а част от скалата е там и до днес.
Срещу Преображенския в скалите на другия бряг на Янтра е разположен женският манастир "Св. Троица". Известен е като Патриаршеския манастир заради книжовната дейност на Евтимий Търновски в обителта.
Сега е превърнат в цветен рай от монахините, които ревностно пазят монашеското уединение и отварят вратите за миряни само на големи празници.
Два са манастирите в архитектурно-музейния резерват Арбанаси - "Св. Никола" и "Св. Богородица", които също имат богата история.
В манастира "Св. Богородица" се съхранява чудотворната икона на св. Богородица Троеручица.
Тя се изнася пред вековната църквица само на храмовия празник 15 август, когато целият двор и храмът се пълнят с миряни.
Петропавловският манастир над Лясковец пък е центърът на първата духовна семинария. През 1874 г. Браницкият епископ Климент открива първото българско богословско училище, което по-късно прераства в духовна семинария и продължава дейността си до 1885 г.
Манастирът е изграден през XII век вероятно след преустройството на малка крепост. Според местното предание земите около днешния манастир били владение на братята Асен и Петър. При обявяване на въстанието за освобождаване на България от византийско владичество през 1185 г. те дали оброк, ако въстанието е успешно, да изградят манастир.
В края на XIV век манастирът е разрушен от османските нашественици. Няколко пъти той е възстановяван и отново разграбван и опожаряван. Едно от възстановяванията му е било през 1662 г. с помощта на местното българско население. В този период Търновската епархия, в която се намира манастирът, е била подвластна на гръцката Цариградска патриаршия.
Поради тази причина е управляван от гръцки владика, който гони българските монаси и настанява гръцки игумен и монаси.
Това продължава до провъзгласяването на самостоятелната Българска църква през 1870 г., когато гърците били изгонени.
Манастирът е тясно свързан със забележителни исторически събития от националноосвободителните борби. Сега е женски и е притегателен център за много туристи заради невероятната панорама на изток, която се открива от скалния венец.
Днешният Килифаревски манастир "Св. Рождество Богородично" се намира на около 4 км южно от Килифарево и на около 14 км в същата посока от Велико Търново. Разположен е на десния бряг на река Белица.
Предполага се, че е преместен на сегашното му място около 1586 г. По време на Търновското въстание на Шишман III през 1598 г. в манастира намерили укритие разбитите въстаници, заради което турците убили повечето монаси и опустошили манастира.
Останалите живи се разбягали и едва през 1625 г. някои от тях се завърнали и възстановили манастирската черква и жилищните сгради. По-късно при потушаването на Второто търновско въстание на Ростислав през 1686 г. турците отново разсипали манастира.
Достоверни данни за изграждане на Килифаревския манастир на днешното му място има от 1718 г., когато била построена старата манастирска църква "Рождество Богородично".
По време на кърджалийските погроми около 1800 г. манастирът бил неколкократно опустошаван. За последен път е бил обновен през 1839-1842 г., когато майстор Колю Фичето изградил днешната манастирска църква "Св. Димитър".
Старинната икона на св. Теодосий Търновски е разположена в царския ред на иконостаса на едноименния параклис в новопостроената църква.
Светецът е изобразен с кръст в дясната ръка и ръкопис в лявата, а зад него е светата обител. Монахини се грижат за имота.
