„Отношенията между Китай и Европа са от голямо значение и за двете страни” - с тези думи започва коментара си за КМГ известният български юрист и социолог проф. Иво Христов, съобщава Радио Китай.
„Това е така, защото от една страна Китай има нужда от европейските пазари за своите стоки, Европейският съюз е най-големият търговски партньор на Китай. Китай има интерес и от европейските инвестиции и високи технологии. От друга страна, Европа има нужда от китайските пазари за разрастване на европейските компании”, пояснява известният геополитически експерт.
Така че, доскоро всичко това беше от взаимен интерес и за двете страни. За съжаление обаче, през последните години нещата се промениха и това вече не е точно така, категоричен е професорът.
Той определя и комплексните причини за това, които имат преди всичко геополитически характер, тъй като са свързани преди всичко с изостряне на отношенията между САЩ и Китай, и респективно - въвеждането на ред ограничителни мерки във взаимоотношенията между Западна Европа и Китай.
Китай се превръща в доминираща икономическа сила в света, споделя мнението си проф. Христов.
„Поради тази причина и отношенията между Европейския съюз, и изобщо Европа и Китай, също се променят. От една страна се запазват икономическите отношения, но от друга, имаме изостряне на политическите отношения. Китай постоянно прави всичко необходимо това да не се случва, но ред ограничителни мерки от страна на някои европейски правителства и отделни европейски държави, водят до едно бъдеще, което рязко ще затрудни и ограничи взаимоотношенията между двата полюса – Европа и Китай”, коментира експертът и продължава: „Все още, разбира се не могат да се ограничат тези взаимоотношения, но, според мен, ще влезем в период на - така да се каже - тяхното „замразяване”.
На политическо ниво Китай се опитва да балансира между Европа и САЩ от една страна, и Русия – от друга, специално при украинския конфликт, с избягване на директна подкрепа. Китай се опитва да балансира и чрез дипломатически и чрез всякакви други видове мерки, както и чрез сътрудничеството с Европа в някои части на света, най-вече в район на Червено море в областта на корабоплаването, дава пример професорът.
„Но като цяло, ако можем да говорим ясно и „сурово”, интересите на Европа в Китай, както и обратно – на Европа в Китай, в средносрочна перспектива, диаметрално вече се разграничават!”
На въпрос за евентуална прогноза за бъдещото развитие на тези отношения, която той би направил, проф. Христов отговаря, че на този етап е много е трудно да се прави такава. Той смята също така, че отношенията между Запада и САЩ, от една страна и респективно отношенията между Китай и Европа, също зависят много от изборите в САЩ. „Ако се запази сегашната конфигурация в САЩ, демократите ще балансират в отношенията между Китай и САЩ, също ще направи и Европейският съюз”.
