В последните няколко години официалните данни за помилваните лица стават все по-оскъдни и неинформативни. Липсват анализи. Това казва доц. д-р Ива Пушкарова от Катедра по наказателноправни науки към Юридическия факултет на Софийския университет пред БТА.
Тя посочи, че отчетите на Комисията по помилването са кратки и в основната си част възпроизвеждат старите аналитични доклади.
Лично аз не се ориентирам в стандартите за вземане на решенията, тъй като помилването изисква индивидуален подход, а в отчетите всичко е едно и също. Описанията на случаи на помилване са схематични и неясни, а в някои от тях изключителността нито е очевидна, нито е обоснована, каза Пушкарова.
Във времето до 2016 година хората проявяваха съпричастност и удовлетвореност при помилване на осъдени, упреците бяха по-скоро в посока, че броят им е малък. Помня случаи на силен обществен натиск за помилване на лица, на които то бе отказано въпреки това, посочи тя.
Според Пушкарова политиката в тази посока не е прозрачна и обществото не бива информирано регулярно и честно за нея, така че е нормално да се очаква повишаване на обществената подозрителност и чувство за застрашеност, а те от своя страна могат да породят претенция правото, което не се упражнява разбираемо, да не се упражнява изобщо.
След 2016-2018 г. официалните данни стават все по-оскъдни и неинформативни. Липсват анализи. Отчетите на Комисията по помилването са кратки и в основната си част възпроизвеждат старите аналитични доклади. Лично аз не се ориентирам в стандартите за вземане на решенията, тъй като помилването изисква индивидуален подход, а в отчетите всичко е едно и също. Описанията на случаи на помилване са схематични и неясни, а в някои от тях изключителността нито е очевидна, нито е обоснована.
Съставът на комисията не е ясен. Държавният глава не дължи мотиви при помилване и е наказателно неотговорен.
Единствената гаранция, че правото няма да се прилага произволно и извън обществен контрол е наличието на експертно-консултативен орган, който носи пълна отговорност за препоръките, които отправя. Неговите членове следва да са известни.
С усилията на поредица комисии преди мандатите на сегашната президентска двойка бяха развити устойчиви стандарти на упражняване на правото, които осигуряваха неговата предсказуемост.
Тези стандарти, подробно изложени например в публичните месечни и годишни доклади и анализи на старите комисии, получиха признание като най-добра европейска практика. Сред тях са например правила за установяване на изключителност на случая, преценка на рецидивни и други публични рискове, на напредъка в поправянето на осъдения, на тежестта на репресията, на приложимост на алтернативни институти за нейното облекчаване, на въздържане от ревизия на съдебни актове и пр. Бих казала, че при тяхното спазване помилването се упражнява разбираемо за обществото, а осъдените и техните близки са наясно кога да го търсят. Във всички случаи, няма установени критерии, при удовлетворяването на които президентът да е длъжен да помилва, но когато помилва, той е длъжен да не нарушава правила и принципи на правната система и да не навлиза в изключителни правомощия на други власти.
