Обжалването на екооценки отново пред две съдебни инстанции, така строежът на магистрали и новите ядрени блокове може да се отлага с години
Предизборната борба между ГЕРБ и ПП-ДБ върна в последните минути на 49-ото Народно събрание зеления рекет над големите инфраструктурни проекти.
На извънредното заседание във вторник парламентът не успя да отхвърли ветото на президента Румен Радев върху Закона за насърчаване на инвестициите. А през преходните му разпоредби бе направена и промяна в Закона за опазване на околната среда, с които се връщаше обжалването на екооценки само на една инстанция - пред Върховния административен съд. Режимът се отнасяше за държавните обекти от национално значение.
За да се преодолее ветото, трябваха 121 гласа “за”. Подкрепа обаче дойде само от 99 депутати от ГЕРБ и ДПС. Това означава, че от юли се връща двуинстанционното обжалване за строежите на магистрали, пътища, новите реактори на АЕЦ “Козлодуй” и др. Така те могат да бъдат забавени с по 8-9 години заради проточили се обжалвания.
Ветото дойде след жалби именно на екоорганизации до президента. “Нито един не каза, че текстовете са лоши. Точно обратното. От “Промяната”, без “Зелените”, и от “Възраждане” казаха, че текстовете са в правилна посока, защото трябва да облекчим процесите, за да започне да се прави нещо в тази държава. Десетки предприятия са рекетирани от зелени организации. Как може да твърдите, че е крайно време да се сложи край на зеления рекет и накрая с пръстчето да сложите червения знак. Още много време няма да има магистрала “Струма” и тунел под Шипка”, заяви Делян Добрев от ГЕРБ по време на обсъждането в пленарната зала.
Йордан Иванов от ПП-ДБ обоснова отказа на двете партии да отхвърлят ветото с това, че текстовете в закона не са в първоначалния вид, а са изменени между двете четения.
“Никога няма да чуете да кажа, че не съществува зелен рекет, несериозно е човек да го отрече. Зелен рекет обаче се бори чрез върховенството на закона. Най-вероятно има хора и сдружения, които злоупотребяват с права, но това не се решава чрез препятстване на достъпа до правосъдие”, допълни Иванов.
Промените за обжалването пред една инстанция и за двойно съкращаване на сроковете за екооценка бяха внесени от ГЕРБ и ДПС между първото и второто четене.
Новите текстове предвиждаха и срокът на действието на вече издаден ОВОС да се увеличи от 5 на 10 години.
“С какви законови средства смятате, че трябва да се реши това, ако не с такива”, опонира на Иванов Радомир Чолаков от ГЕРБ. И даде за пример Германия, където бързо се случват най-големите инфраструктурни проекти, и Нидерландия, която е построила магистралите си.
10 фирми искат да правят трасе на “Струма” извън Кресненското дефиле
10 фирми са подали оферти за изработване на прединвестиционно проучване и проектиране на трасе на магистрала “Струма” извън Кресненското дефиле, съобщиха от пътната агенция.
Прогнозната стойност на обществената поръчка е 1 млн. лв. без ДДС. Избраният изпълнител ще трябва да даде варианти за дублиращо трасе на сегашния път в посока Гърция и на друго към София. Прогнозната дължина на всяко е 20-25 км, като те ще преминават в близост до Симитли, Черниче и Кресна.
Дублиращото трасе условно ще започва северно от пътен възел “Симитли”, където завършва изграденият лот от магистралата между Благоевград и Крупник, а краят му ще е при пътен възел “Кресна”.
Другото платно ще започва при пътен възел “Симитли”, а краят му ще е при обходния път на Кресна.
Срокът за изпълнение на прединвестиционното проучване и проектиране е 180 календарни дни.
Трасето на “Струма” е емблематичен пример за проточило се строителство с години заради протести на екоорганизации. Първоначалният план беше да се прокопае най-дългият шосеен тунел в Европа - близо 20 километра. Оказа се, че е твърде скъп и сложен за изпълнение и поддръжка.
След това проектното трасе през дефилето бе променено и предвиждаше в посока Гърция колите да се движат по досегашния път, който да се реновира, а в обратна посока да се направи източен обход на Кресненското дефиле с пет тунела и 12 моста.
За това платно вече са избрани строителни фирми, но подписването на договорите се забави заради оспорването в съда на ОВОС от екологични организации. В крайна сметка съдът отхвърли жалбите им.
Миналата година възникна идея целият път през дефилето да се изостави като възможност и второто платно също да се изнесе извън него, както настояват еколози. Според запознати до идеята се е стигнало именно след преговори с екоорганизации, които иначе били готови да оспорят в съда всяка друга алтернатива.
Това е причината 25 години след първата копка на “Струма” тя все още да не е завършена. Така трафикът все още минава по сегашния двупосочен път през дефилето. Платното бе разделено с колчета, за да не може да се изпреварва, след като в участъка през годините непрекъснато ставаха тежки катастрофи.
От пътната агенция посочват още, че са отворени и две оферти за 4-годишен мониторинг на 4 вида влечуги в участъка на Кресненския пролом. Това са шипобедрена и шипоопашата костенурка, ивичест и леопардов смок. Индикативната стойност е 400 хил. лв.
