Страните от Европейския съюз днес са приели облекчени правила относно допустимите нива на бюджетен дефицит и държавен дълг, която всяка държава от ЕС трябва да спазва. Това са потвърдили пред ДПА няколко дипломати.
Новите правила дават по-голяма свобода на отделните страни от Евросъюза при определянето на фискалната си политика. Предвижда се при определяне на мерките за намаляване на прекомерния държавен дълг и на бюджетния дефицит да се взема предвид в по-голяма степен индивидуалното икономическо състояние на всяка страна от Евросъюза.
Същевременно новите фискални правила въвежда ясни минимални изисквания за намаляване на съотношенията на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) за страните от ЕС, които са най-сериозно задлъжнели.
Днешното решение е последната стъпка от реформата на фискалната политика на Европейския съюз, след като през миналата седмица тя беше одобрена от Европейския парламент.
Досегашните фискални правила се разглеждат като ключов фактор за гарантиране на стабилността на еврозоната, но редица страни ги определят като твърде сложни за администриране и налагане, посочва ДПА.
Те изискват бюджетният дефицит на всяка от държавите от ЕС да не надвишава 3 процента от брутния й вътрешен продукт (БВП), а публичният й дълг да е под 60 процента от БВП. Държавите, при които той е по-висок, трябва да намалят нивото му до поне 60 процента от брутния си вътрешен продукт в рамките на 20 години.
Реформата на фискалните правила, приета днес от ЕС, се състои от две части.
Индивидуалното икономическо състояние на всяка страна ще има по-голяма тежест при определянето на мерките за намаляване на прекомерния държавен дълг и на бюджетния дефицит.
Същевременно новите правила въвеждат ясни минимални изисквания за намаляване на съотношението на държавния дълг към БВП за страните от Евросъюза с най-големи задължения. Тези, които са с нива на дълга от над 90 процента от брутния вътрешен продукт, трябва да намаляват съотношението на дълга си към брутния си вътрешен продукт с по един процентен пункт годишно. Страните, при които то е между 60 и 90 процента от БВП, трябва да го снижават с по 0,5 процентни пункта годишно.
Ако дадена страна от Евросъюза представи реален план за реформи и за привличане на инвестиции, които ще подобрят условията за растеж на нейната икономика, то може да бъде удължен периодът, в който тя трябва да намали държавния си дълг, гласят новите правила.
През миналата седмица европейската статистическа агенция съобщи, че през 2023 г. в 13 страни от ЕС съотношението на държавния дълг към БВП е било над 60 процента. Най-значително подобно съотношение е регистрирано в Гърция (161,9 процента от БВП), Италия (137,3 процента от БВП), Франция (110,6 процента от БВП), Испания (107,7 процента от БВП) и Белгия (105,2 процента от БВП).
Най-ниските съотношения на държавния дълг към брутния вътрешен продукт през миналата година са имали Естония (19,6 процента от БВП), България (23,1 процента от БВП), Люксембург (25,7 процента от БВП), Дания (29,3 процента от БВП), Швеция ( 31,2 процента от БВП) и Литва (38,3 процента от БВП), съобщи БТА.
