Освен медиите големият потърпевш ще е спортът
Предложените и набързо гласувани промени в Закона за хазарта не са нищо друго освен популистки отзвук на обществени дразнения и предизборно „дайте да дадем".
Те не са резултат от анализ, нямат икономическа обосновка и не са подлагани на обществено обсъждане. Но пък ясно личи връзката между скоростното им обсъждане и приемане и предстоящите избори на 9 юни.
Най-впечатляващото от предложените промени се оказа практически почти пълната забрана за реклама на хазарт в медиите и интернет, като на хазартните оператори бе оставена възможността да рекламират чрез билбордове, които са на не по-малко от 100 м от учебни заведения, както и на спортни съоръжения и фланелките на спортистите, стига те да не се ползват от деца.
Промените в Закона за хазарта включват също и забрана за отваряне на игрални зали в населени места под 5000 жители, като подобни обекти може да има и в курортите и в радиус от 30 километра от ГККП.
Новите текстове предвиждат и забрана за игра на нелицензиран сайт, забрана за българските финансови институции да осъществяват плащания към и от нелицензирани сайтове и вменява на българските интернет доставчици задължението да ограничават достъпа до такива сайтове за своите клиенти. Заложени са и нови наказателни мерки срещу нарушителите на новите разпоредби на закона.
Общото между всички предложени промени е, че анализ на съществуващата ситуация не е правен, още по-малко е правена оценка на въздействието им и в крайна сметка никой не казва, а и вероятно не знае, кое налага тези промени в Закона за хазарта. Извън предизборната политическа целесъобразност.
Това, което се знае, е какъв ще бъде ефектът от тези промени. С едно изречение - бой по здравата глава и подарък за незаконния хазарт. Това, впрочем, заявиха с други думи и няколко асоциации на лицензирани компании в сектора, които излязоха с общо становище по повод законопроекта.
В това становище те, съвсем логично, насочиха вниманието към това, че мерките нито ще намалят интереса към хазарта, нито ще ограничат незаконния такъв, а напротив – ще накърнят интересите на лицензираните и плащащи данъци и такси оператори, ще подложат бизнеса им на натиска на незаконните оператори, които няма да спазват закона.
Операторите призовават промените в Закона за хазарта да бъдат предприемани при детайлно познаване и отчитане спецификата на материята, след широка обществена дискусия. Законодателната инициатива следва да бъде икономически обоснована, да защитава обществения интерес и да преследва постигането на подобрения в отрасъла.
Според тях законотворците в предизборен режим ще изложат потребителите на абсолютно ненужния риск да залагат парите си в сайтове без защита срещу измами, с неясни политики за защита на лични данни и финансова информация, без ангажимент към правата им като потребители и без гаранции, че се спазват правилата срещу прането на пари. Защото просто няма да знаят кой е лицензираният оператор и кой не е.
Радиата и телевизиите ще загубят съществена част от приходите си, на които разчитат за да могат да развиват програмите си и да произвеждат и купуват качествена продукция. Но сега ще бъдат наказани заради това. И може да се наложи да предпочетат да не закупуват правата за излъчване на това или онова световно спортно събитие. Кой точно печели от това? Не и потребителите, не и фиска. Освен това, законодателят не се затормозява да мисли как точно телевизии и рекламодатели ще уреждат рязко прекъснатите си търговски взаимоотношения.
Губещи са и спортните клубове и федерации, някои от които се издържат изцяло и само от рекламодатели и спонсори, а много от тях разчитат именно на хазартните компании. Сега, те няма да могат да разчитат на тях или (в най-добрия случай), ще трябва да приемат силно редуцирана подкрепа от спонсорите си.
Забраната за реклама на хазарт обаче не е нито нещо просто, нито нещо лесно. Особено в частта интернет, където по-скоро често, отколкото не, рекламата на сайтовете, които посещаваме не се „сервира" от самия сайт, а от международни рекламни мрежи, които просто ще предпочетат да не рекламират в български сайтове. Честито.
Никой не казва какво точно ще постигне мярката със забрана на игралните зали в населени места с под 5000 жители. Освен, че ще бъдат затворени около стотина зали, някакви хора там ще останат без работа и поминък и бюджетът няма да печели от приходите им. И защо точно 5000, а не 10 000, както предлагат ИТН или дори 20 000? Или 1000 и 2000, както предлагат самите хазартни оператори? Мистерия.
Да не споменаваме, че според тези промени изведнъж банките и интернет доставчиците ще трябва да се превърнат в някакви пъдари и да поемат върху себе си (и за сметка на своите клиенти) контрола дали някой не достъпва и не осъществява плащания към и от нелицензирани в България сайтове, с всички произтичащи от това рискове.
Казано най-просто, промените в Закона за хазарта, в този им вид ще се спазват само от спазващите закона компании, тоест ще бъдат „бой по здравата глава", за сметка на потребителите и бюджета и няма да решат нито един проблем.
Междувременно, проблемният хазарт (адикция, нелегален хазарт, пране на пари) ще продължава да съществува и да се разраства като проблем, но ние просто няма да го виждаме, а неколцина депутати ще се тупкат в гърдите как са се борили с „тази зараза".
