Баща ѝ казал: "Никога не забравяй това име - България!"
На кой ли свят съм бил тогава, когато от последния ред на препълнената зала “Диана” в Ямбол за първи път видях Лили Иванова. Аплаузите кънтяха из целия парк. Неспирно. Никой не искаше тази магия да свърши.
Не знам как, увлечен от тълпата почитатели, изведнъж се оказах срещу нея. С черно-бяла картичка в ръце и надпис: “Лили”.
Години след това отново бяхме един срещу друг. Аз, вече журналист, с касетофон и бележник, тя с леко любопитство, очакваща моите въпроси. След час, на улицата, вече бях почти сигурен: Не, това не се е случило, това е било сън. Такова бе вълнението ми.”
Ден-два след публикацията във вестник “Стандарт” ми се обади Лили Иванова. Беше кратка:
- Искам да напишеш книга за мен...
Тогава срещите ни зачестиха.
Лили се оказа чудесен разказвач. С прекрасно чувство за хумор. Умееше да се надсмива и над себе си, и над легендите, които следваха трънливия й път. Когато всички пресмятали каква милионерка е, тя и съпругът й Иван Пеев били принудени да търсят пари назаем, за да си купят кола.
На фестивал
в Токио, в който
участва и Майкъл
Джексън, песента
“Панаир” печели
голяма награда
На Лили като изпълнител и на Тончо Русев като композитор предлагат да останат няколко дни, за да направят студиен запис с голям оркестър , който да влезе в диска на победителите. Пари за хотел обаче нямат. Връщат се и така един голям шанс е пропилян.
С особена носталгия Лили разказваше за родния Кубрат. За майка си Мария и баща си Иван, в чийто камион често е била единственият и най-важен пътник. Както и за онази цигарена кутийка, върху която пишело: “България”, и думите на баща си:
“Никога не забравяй това име. България!”.
И явно малкото момиче добре е запомнило това, защото след години в, Париж, когато генералният директор на френската телевизия й предлага да емигрира и да се превърне в невъзвращенец, тя категорично отказва.
Дали Лили Иванова щеше да
стане световна звезда, ако
беше напуснала България?
Никой днес не може да
отговори на този въпрос,
но една случка предполага
някакъв отговор
На Летния фестивал в чилийския курорт Виня дел Мар тя омагьосва тридесетхилядната публика с изпълнението си. Печели си прозвището “Звероукротителката”. За нея вестник “Ел Сигло” пише:
“Лили Иванова показа своята голяма класа. Тя е най-добрата певица на фестивала.”
След този триумф един млад испанец се приближава, за да я поздрави. Не крие възторга си от таланта й. Той е никому неизвестният тогава Хулио Иглесиас. След години те отново се срещат, вече в София: “Помня те от Чили - каза й Хулио. - Феноменален глас.”
Човек трябва добре да опознае живота на Лили Иванова, за да разбере, колко несправедлива е завистта, която като лепкава мъгла я преследва цял живот.
Да. И вчера, и днес тя е на върха. Висота, недостижима за никой друг от нейните колеги. Но задава ли си някой от завистниците въпроса как се стига до там. До Еверест няма асфалтов път. До там се стига с трудни, бавни крачки, със стиснати зъби и с воля, която не се калява сред омаята на благия живот.
Всеки аплауз, всяко
цвете и
награда са изстрадани,
преди да са извоювани.
Започнах книгата си “Един живот една съдба” с тази случка: В дискотеката “Линдеркорсо” в Берлин един мъж идвал минути преди Лили да излезе на сцената и си тръгвал веднага след последната й песен: “Камино”. И това всяка вечер, докато работила там.
Диригентът на берлинския “Риас оркестър” Хорст Янковски също не криел възторга си:
“Като теб няма друга певица в Европа. Ти си смесица от Барбра Стрейзънд и Уитни Хюстън.”
Никой от нашите музикални специалисти не е казал такива неща за най-голямата ни звезда. Явно приказката за пророка и родния край си е напълно вярна.
В живота на Лили Иванова има много по-важни неща от това на колко е години, колко пъти се е женила и с кого се е карала.
“Такава певица се ражда веднъж на сто години”, казва един от героите в книгата ми.
Самата тя никога не е твърдяла подобно нещо, но цялото й житие показва, че пеенето е нейна съдба. Чула го е от пророчицата Ванга: “Цял живот ще пееш. Ти си като слънцето. На всички даваш, за всички светиш.”
В свой репортаж след три поредни концерта на Лили Иванова в зала “Универсиада” журналистката Дарина Герова разказва странна случка. Мъжът до нея не откъсвал очи от сцената, но въобще не реагирал. Не танцувал като всички останали, не ръкопляскал.
На въпроса: “Не ви
ли хареса нито една
песен, той дал да се
разбере, че е глух:
“Исках само
да я видя!”.
Шаблон е да се каже, че България би била друга, ако имаше още като Лили Иванова. Но пък е истина. Колцина са тези, които са ни дарили с толкова много радост и спечелили толкова много любов? Малцина са изпълнителите по света с такава бляскава кариера.
Вече никой не се изненадва от факта, че билетите за концертите на Лили Иванова са продадени месеци преди датата, на която ще бъдат изнесени. Българите искат да я виждат и слушат. Още много и много. За обикновените хора Лили се е превърнала в икона.
Неотдавна деветстотин души, не само българи, стояха на крака в престижната зала “Флаже” в Брюксел, възхитени от таланта й. Нарекоха я българската Тина Търнър. Кметът на града й връчи почетна награда. От страна на родния политически елит реакцията бе ... оглушителна тишина. Нито поздравление, нито цвете. Сякаш всеки ден в Брюксел дават по някоя награда на българин. Иначе всеки от “богопомазаните” се радва да иде на концертите й. Но само ако получи безплатна покана.
“Какво да се прави, тогавашни нрави” е казал по въпроса големият Валери Петров. Е, има някои, макар и рядко, които им изменят. Премиерът Димитър Главчев е първият, който е поздравил Лили Иванова за рождения й ден. Ще си помислим, че властта се очовечава.
Дай, Боже, това да й се случва много по-често!
