С ритуала кумичене се слага край на моминските чествания и обичаи за Връбница и Лазаровден
Връбница, Цветна неделя, Вая, Куклинден, а в западните църкви - Палмова неделя. Така се нарича още един от най-големите християнски празници Цветница. Известен е като Вход Господен в Йерусалим в християнския календар.
Отбелязваме го само ден след Лазаровден и седмица преди Великден. На Цветница, няколко дни след възкресението на Лазар от Витания, заедно с най-видните си ученици по време на Пасха Исус Христос влиза в Йерусалим. Чудото, че Лазар се е завърнал от другия свят, се разчува и вдъхва надежда на бедстващите. В гроба той престоява 4 дни. В свещения град Божият син е посрещнат с палмови клонки и цветя, подхвърляни от вярващите.
Няколко са фолклорните традиции, в които българите вярват и които изпълняват по време на религиозния празник. Най-известната е закичването на върбови клонки (на празничната църковна литургия може да вземете и китки здравец и други пролетни цветя). Следват кумичене, приготвяне на обреден хляб и на рибни ястия, хоро с девойките и почитане на мъртвите. (Четете в каретата.)
На този ден празнуват всички, носещи имена на цветя, храсти и дървета.
Закичване на върбови клонки
На Цветница в църквите се отслужва молитва, с която върбовите клонки се благославят. Клончета се раздават на всички вярващи, които задължително ги носят вкъщи и ги закачат на входа на дома си под формата на букетче или венец. Всъщност венеца може да използвате като красив и нежен аксесоар за косата.
Фолклорните вярвания гласят, че върбовите клонки носят здраве и предпазват от зли сили. Те символизират палмовите клончета, с които са посрещнали Исус Христос при пристигането му в Йерусалим.
Кумичене
Вторият най-известен ритуал е кумичене. Това е последният лазарски момински обичай. В неделната сутрин всички момичета, които на предишния ден са лазарували, отново се събират и тръгват към реката, която е най-близо до селото. Според традицията всяка от тях трябва да направи венец от върбови клонки, както и да омеси обреден хляб, наречен още "кукла".
Пристигайки на реката, е време лазерките да се приготвят за ритуала, докато слушат песни и танцуват. Вярва се, че може да долети змей, който да открадне момичетата, докато кумиченето не приключи и не бъде избрана кумица.
На плоско дърво по време на обреда девойките поставят направените върбови венци или късче хляб. Потапят го във водата, а едновременно с това пускат предметите по течението на реката. За кумица на лазарките е провъзгласена тази, чийто венец или кукла изпревари останалите.
Тържествено кумицата е изпратена до дома си от останалите моми. Изпълняват се и други обредни песни и танци. Важна част от обичая е говеенето. Лазарките не бива да говорят в присъствието на кумицата до третия ден на Великден. Избраната за кумица посреща момите вътре в дома си или с трапеза на двора. Всяка една от тях носи хляба, който по-рано е омесила, и го дава на семейството на кумицата. Те го надробяват в чиния и правят попара, с която гощават гостенките.
На третия ден на Великден лазарките пак отиват на гости у кумицата. Носят боядисани яйца и хляб, а домакинята ги посреща с богата празнична трапеза, на която задължително присъстват вече боядисаните яйца. В това време кумицата се прощава с лазарките.
Кумиченето бележи края на моминските чествания и обичаи за Цветница и Лазаровден. По време на обредите момичетата се обличат в празнични народни носии. Според народните вярвания девойка, която не е била част от ритуала, не може да се омъжи.
Приготвяне на краваи и на рибни ястия
Всяка от момите, които ще се "кумичат", задължително приготвят специални обредни хлябове - кукли. Наричат ги още кравай или колак. Върху тях се увива тънък тестен "фитил". Те са част както от пускането на предмети по реката, така и от нагостяването у избраната кумица.
Обредните хлябове лазарките носят на реката, увити в чиста кърпа. Там всяка от тях отчупва по един залък и го поставя на дърво, което се слага във водата и натиска, за да потъне. Така залъкът отплава по течението, а девойките следят коя ще бъде избрана за кумица.
По време на великденския пост християнските практики позволяват консумирането на риба на Цветница и на Благовец. На вечерната голяма трапеза сред ястията задължително присъстват риба и булгур.
Хоро с девойки
В някои райони на Цветница се играе хоро в центъра на селото. Обичаят поставя края на пролетните игри при неомъжените момичета. В Сакар например девойките играят хоро както в центъра на селото, така и в дома на кумицата. Така се нареждат пред останалите в новата възрастова категория моми, които могат да встъпят в брак.
Почитане на мъртвите
Периодът около Цветница е времето, когато покойниците се "разпускат". Тогава те могат да преминат границата между този и другия свят по-лесно. В някои региони вярващите забиват върбови клонки върху гробовете на починалите и палят огън, за да може на мъртвите да им е светло и да се сгреят.
На Връбница на гробището се носят хляб, жито и вино и се раздават. Смята се, че така покойниците се умилостивяват. Събуждат се и силите на плодородието, които са свързани с отвъдното.
Какво се прави на Куклинден
На празничното бдение вечерта в църквата осветете върбовите клонки. На самия празник вярващите идват да се поклонят и помолят, докато в ръцете си държат върба и запалена свещ - така приветстват идването на Христос.
Вкъщи осветената върба се поставя в предния ъгъл зад иконата и се пази до следващата Цветница. Смята се, че тя носи късмет и пази от зли духове. За да има добра реколта върбата от миналата година се засажда на полето. На места върбовите клонки се дават на жени, които искат да станат майки, тъй като се вярва, че те имат лечебни свойства.
Песни и стихове за празника
Редица фолклорни песни и танци се изпълняват на Цветница. Народната музика за Връбница обикновено е игрива, омайна и много разнообразна.
По време на кумичене - докато вървят към реката, преди да започне обредът, прибирайки се към селото с Кумицата и в дома на избраницата, момичетата пеят 4 различни песни. Прието е лазарките да играят народни танци, хора и ръченица.
Сред най-известните песни, с които се отбелязва празникът са "Тръгнала е бяла Дона", "Сяла мома роксан цвете", "Садила Яна ран бял босилек" и "Златно моме".
В народното ни творчество има редица тематични стихотворения, посветени на празника на цветята. Сред най-прочутите са произведенията на Ран Босилек, Иван Цанев, Петко Славейков, Кирил Назъров и Ралица Радева
