Там, където е въведена, има бум на нелицензирани сайтове, държавите губят милиарди
Под благородния предлог българите да не стават зависими от хазарта депутатите решиха да спрат рекламата му във всички медии - печатни и електронни, включително сайтове, както и на обществени места.
Paзpeшaвa ce peклaмa пo билбopдoвe дo 100 мeтpa oт yчилищa, въpxy cпopтнa eкипиpoвкa, cъopъжeния, зaли, cтaдиoни и бaceйни.
Народните представители така силно се “загрижиха” за хората, че дори се канят на извънредно заседание във вторник да приемат окончателно забраната за реклама. Обосновават се, че това отговаря и на изискванията на европейското законодателство.
Но в ЕС няма единен регулаторен режим. Преди 10 години ЕК издаде указания, че рекламата на хазарта трябва да е отговорна и да не подтиква към залози. На държавите сами е оставено да преценят какво да правят.
Пълна забрана за реклама например има в Италия. В Германия е забранено да се излъчва през деня - от 6 сутринта до 21 часа вечерта. В Румъния също има ограничения рекламата по телевизията и радиото да се излъчва в определени часове.
Нидерландия въведе забрана за реклами чрез повечето медийни канали, включително по телевизията, радиото и печата. А също така и на обществени места. В Белгия също влезе забрана за реклама на хазарт в множество платформи, както и на тези по стадиони.
Рестрикции има и отвъд океана. В САЩ залозите са разрешени в 38 от общо 52 щата. В Канада рекламата на хазарт е забранена по телевизията, радиото, кината, списанията, вестниците, на обществени места, както и в социални медии и сайтове. Aвcтpaлийcкитe власти също възнaмepявaт дa зaбpaнят peклaмaтa нa xaзapтa дo нaчaлoтo нa 2026 гoдинa.
Примерите от тези държави обаче показват, че въвеждането на забрана за реклама води до процъфтяване на нелегалния хазарт.
В Италия в. “Газета дело спорт” съобщи наскоро, че след рестрикциите 75% от залозите се правят в нелицензирани в страната сайтове. Пазарът там се оценява на 25 млрд. евро годишно. А загубите за държавата от несъбрани такси и данъци са над 1 млрд. евро на година, твърди изданието.
В Германия наскоро бе публикувано изследване на Лайпцигския университет, което показва, че там 50% от залозите се правят през нелицензирани сайтове. Нидерландският регулатор Kansspelautoriteit обяви, че масово в страната нелицензирани оператори публикуват реклами, които насърчават потребителите да използват техните онлайн услуги.
Още един пример, но от САЩ - там за последния Супербоул са направени онлайн залози за 5,4 млрд. долара. От тях само 1,6 млрд. са минали през лицензирани оператори, останалата сума е заложена през сайтове, които нямат разрешение да работят легално в САЩ.
Всичко това показва, че там, където се въведат рестрикции за рекламата на хазарта, избуяват нелегалните залози. А потребителите по никакъв начин не са защитени, защото законът не ги пази, когато са направили залог през такива сайтове. В същото време страда бизнесът на лицензираните оператори, а от това има преки загуби на приходи за бюджета.
Напълно неясен остава и въпросът, ако се приеме пълната забрана за реклама, кой ще следи дали тя се спазва. У нас контролът на хазарта е поверен на НАП. Данъчните са затворили досега 3280 нелегални хазартни сайта. Но това не означава, че те спират да работят - само променят домейна си и продължават. Дали НАП има ресурс да проследи всички сайтове и какво се публикува в тях, също е доста спорно. И ако банер реклама може сравнително лесно да се засече, дали това се отнася и за съдържанието на публикациите.
Друг доста съмнителен момент - в сайтовете влизат реклами и от различни платформи като “Гугъл” например. А ако сред тях има такива на хазарт, кой ще носи отговорност, защото сайтовете нямат контрол над тези реклами.
Няма спор, че хазартът може да доведе до пристрастяване и че рекламата трябва да е отговорна - да не е насочена към подрастващи и да съдържа послания за отговорно поведение. Само че въвеждането на забрани не води до търсения ефект, а точно до обратното.
Депутатите очевидно забравят, че хазартният бранш прие саморегулации. Сред тях са излъчване на реклами в определени часови пояси и в рамките на 10 минути преди, след и по време на прякото излъчване на спортни събития. Не участват в реклами лица, които не са навършили 23 години или са герои и образи от филми или програми, чиято основна аудитория са деца.
Освен това зад всяка тотална забрана се намират вратички. След забраната за реклама на цигари върху колите от Формула 1 цигарени спонсори изписваха имената на пилотите с шрифта на съответната марка. Или слагаха името на компанията производител, а не търговската марка на цигарите.
Радиа и телевизии искат дискусия с депутатите
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, подкрепя мотивите на приетите на първо четене промени в Закона за хазарта, но настоява за незабавна дискусия с депутатите и представители на хазартната индустрия и медии. Така ще се намери най-точният и ефективен начин за ограничаване на рекламата на хазарт преди окончателното приемане. Това се казва в официална позиция на организацията.
От там са категорични, че пълната забрана няма да е ефективна. Дори обратното - участниците в хазартни игри ще преминат към незаконни доставчици, които не спазват правилата и при които няма гаранции за защита на потребителите.
От АБРО уточняват, че рекламата на хазартни игри трябва да бъде ограничена и отговорна. В същото време тя дава финансова устойчивост и независимост на медиите, което е гаранция за свободата на словото. Поради това към ограничаването ѝ следва да се подхожда много внимателно и отговорно, а целите на законопроекта могат да бъдат постигнати с по-строга и детайлна регулация на съдържанието на рекламните съобщения.
Промените удрят фатално по спорта
Ако станат факт, промените могат да ударят сериозно по българския спорт. Причината - държавният хазартен оператор е приравнен на всички останали.
Забраната за рекламата на хазарт ще нанесе щети на държавния оператор - тотото. От него се “хранят” спортните федерации и клубове.
Всяка година средства от тотото се отделят и за българската култура. За миналата година отбеляза исторически рекорд, като отдели за спорт и култура 97 млн. лв.
Над 200 млн. лв. в печалби е изплатило тотото за 2023 г. Най-голямата единична в историята е 9,69 млн. лв., спечелена през септември в Козлодуй. За сравнение, през 2022 г. общата сума, спечелена от участниците в игрите на тотализатора, бе 176 млн.
Тотото още не е обявило приходите си за 2023 г., но към деветмесечието те бяха 287 млн. лв., което е с 37 млн. повече от същия период на м.г.
Дължавният оператор е длъжен да връща като печалби на участниците в числовите игри поне 50% от постъпленията. Специално в най-предпочитаните игри (“6 от 49”, “6 от 42”, “5 от 35” и “Джокер”) са раздадени над 101 млн. лева печалби, което също е рекорд.
Моментните лотарийни игри, които станаха държавен монопол през 2020 г., пък са върнали на участниците още над 94 млн. лв.
Като се прибавят също спортните залози и промоционални кампании, общо наградите надхвърлят 200 млн. лв.
Ако депутатите гласуват закона и на второ четене, със сигурност ще намалеят и спонсорските договори на отборите. Те вече получиха един удар след вдигането на таксите, което най-вероятно ще доведе до ликвидирането на баскетбола в “Левски” и ЦСКА, които не могат да си запълнят бюджетите.
