Обектът е публична държавна собственост, предоставен на общината
Едно от най-значимите световни открития - Варненският некропол, буренясва, вместо да привлича туристи от цял свят и да носи славата на морската ни столица. По тази причина археолози от историческия музей във Варна решиха до обявят кампания за набиране на средства, за да могат да продължат работата по изследване на артефактите. (Още за некропола виж в карето по-долу.)
Като начало трябва да се съберат 50 хил. лв., необходими за един месец разкопки.
"В бюджета на общината за тази година няма
заложени пари за некропола
Имахме среща с председателя на общинския съвет Христо Димитров, надяваме се при актуализацията през лятото да бъдат гласувани пари и за нас.
В участъка, който в момента е ограден, имаме работа за месец и половина. После трябва да се пренесем в северните участъци. Ако гробовете излизат на плитко, ще ги изкопаем бързо. Като цяло около 6 месеца би трябвало да стигнат за изучаване на източната половина на некропола в държавния участък, който ни е предоставен до края на 2026 г.", обясни за "24 часа" ръководителят на проучванията д-р Владимир Славчев, който е част от екипа на музея.
От общината отговориха, че не е постъпвало искане за финансиране на разкопки.
В първия сезон бяха проучени 10 гроба, във втория - 5, а през последния - 11.
От 1991 г. на некропола не са правени разкопки
След 30 години прекъсване сдружение "Първи варненски некропол", основано от бившия областен управител Яни Янев, и археолозите от Регионалния исторически музей (РИМ) започват почистването му през 2020 г., от общината помагат, но недостатъчно.
"Беше много занемарено - имаше змии, гущери и оси. Трябваше да се работи със специално облекло. Описахме дърветата, възстановихме старата геодезична мрежа на първите разкопки, правени от Иван Иванов, за да може да се изгради новата", разказва Янев.
Владимир Славчев се свързва с фирми от Западна промишлена зона, които се включват с финансова подкрепа. Едни дават за техника за охрана - видеонаблюдение, бариера, интернет, ток и вода. Екипът е от 10-ина археолози и 12 работници изкопчии.
Некрополът е публична държавна собственост, предоставен за управление на варненската община, която сключва договор за стопанисване с РИМ. Държавата е осигурила чрез фонд "Култура" средства само за месец.
"Не можем да разберем богатството под краката ни. Това е една недомислица, която продължава години наред. Абсурдно е да не се разбира, че това е единственото нещо, с което нашата държава е уникална в света", казва Яни Янев.
У нас намереното злато е 6 кг, а в цял свят -
само 700 грама
обработено между V и IV хилядолетие пр. н. е.
"Тук е меката на световната цивилизация. Не можахме да разберем, че настоящето може да печели от миналото. А в момента там няма нищо. Гробовете, които са били разровени и проучвани, са покрити обратно с пръст, за да се запазят. Артефактите са изнесени в музея за изследване.
Пътят до опашките от туристи обаче е дълъг. Студенти от ВСУ направиха брилянтни идейни проекти на потенциалната възможност за социализация на некропола, но до тяхната реализация има още много път да се извърви", каза Янев.
Според него първо трябва да се изработи териториално-устройствен проект, след това да се проведе конкурс за социализация и когато има готови проекти, да се търси и европейско финансиране. Преди това не е възможно.
"В ЕК имаше 70 млрд. евро за историческо наследство,
от които ние не може да вземем и стотинка. Ако сегашната управа разбере значимостта на това, което имаме, и извърви този технологичен проект, който е само в рамките на общината, после ще се търсят пари от Европа", допълни Янев.
"Ангажирани сме да намерим устойчиви източници на финансиране на такъв тип дейност. Затова очакваме съдействие на ръководството на РИМ, което се изразява най-вече в исканията за финансиране чрез бюджета на общината да бъдат подавани своевременно.
Обявената кампания е напълно в рамките на правилника за функциониране на музея. Подкрепяме я и призоваваме гражданите да участват в нея", коментираха от общината.
Варненският халколитен некропол илюстрира първите етапи от зараждане на класово общество, свидетелство за появата на първата цивилизация.
Предметите от злато показват социалния статут на притежателите им, а не са израз на тяхното богатство. Вероятно тук са погребани обитатели на социално-икономическия център на високо развитата общност, населяваща Северозападното Черноморие.
Разкопките на некропола с няколко прекъсвания траят 13 сезона в периода от 1972 до 1991 г. Общо е разкопана площ от 7500 кв. метра.
Комплексът остава сред най-значимите и най-забележителни за праисторията
Варненският халколитен некропол е открит случайно при изкопни работи в Западната промишлена зона на Варна през есента на 1972 г.
Още в първите гробове е намерено невероятно количество златни и медни изделия, което веднага предизвиква медийна и научна сензация в световен мащаб.
Датиран във времето на късната каменно-медна епоха, некрополът разкрива картината на богато общество от членове с разнороден социален и материален статут, със сложна организация и изградени властови структури.
С разнообразието на погребални практики и огромния брой находки от различни материали Варненският халколитен некропол остава най-забележителният и значим паметник за праисторията не само на Балканите и Европа, но и на целия свят.
Експертите са втрещени от мащаба на гробните дарове. 3000 златни предмета с тегло над 6 кг.
