- Изтече срокът, в който водещи юристи и заинтересовани организации трябваше да изпратят в КС своите мнения за промени в основния закон
- Както се очакваше, преобладават критиките
Промените в конституцията са пример за разминаване между добрите намерения и получените практически резултати. Така с извода на проф.
Пенчо Пенев, който е бивш правосъден министър и конституционен съдия, може да се обобщи шестата поправка в основния закон. Тя е в сила от 26 декември миналата година и е най-мащабната от 1991 г., когато беше приета настоящата конституция, но и най-противоречивата.
И за разлика от предишните, още в средата на третия месец показа слабостите си покрай назначаването на служебното правителство с премиер Димитър Главчев. От което пък опозицията и президентът Румен Радев максимално се възползват и непропускат и ден да не натякват за объркването, до което водят последните промени.
Шестата поправка беше изпратена на Конституционния съд както от държавния глава, така и от партиите, които гласуваха против - БСП, “Възраждане” и ИТН.
Разликата е, че докато
опозицията атакува
абсолютно всички промени,
то държавният глава се спира на новия ред за конституиране на парламента и служебното правителство, двойното гражданство на министрите и депутатите, мнозинството от две трети за избор на регулаторите, но не засяга промените в съдебната власт. Всъщност първоначално поправката трябваше да се отнася само до съдебната система. Тя обаче се разрасна до даването право на българи с двойно гражданство да стават министри и народни представители и ограничаване на правомощията на държавния глава по отношение на служебното правителство. Направи и Народното събрание непрекъснат орган. Впрочем по отношение на тази промяна има най-малко критики, защото като парламентарна република е добре парламентът да е постоянно действащ орган, е аргументът на вносителите.
Конституционният съд няма
срок, в който
да вземе решение
Заради това, че делото е тежко, то може да е факт дори през есента. Юристи прогнозират, че по-бързо становище ще има, ако съдът се произнесе дали промените са от компетентността на обикновено Народно събрание и за сроковете. Ако тълкуват текст по текст, ще отнеме повече време.
Според бившия конституционен съдия Румен Ненков делото е добра възможност на Конституционния съд да разсее създаваните с години нагласи в българското общество, че конституционното правораздаване не се основава единствено върху задълбочено, обективно и безпристрастно тълкуване на основния закон, а се влияе и от други фактори като политическа целесъобразност и лични пристрастия.
Миналата седмица изтече времето, който Конституционният съд даде на водещи юристи, съсловни и неправителствени организации, които работят в сферата на правото, да представят своите становища по текстовете. Вероятно, защото много от конституционалистите ги критикуваха, но без резултат още на обсъжданията в парламентарната комисия по конституционни въпроси, не са чак толкова много правните мнения. Свои становища са депозирали професорите Пенчо Пенев, Васил Мръчков, Даниел Вълчев и Райна Николова и гл. асистент Дилян Начев, бившите конституционни съдии Благовест Пунев и Румен Ненков, както и съсловните организации на следователите, прокурорите, съдийската асоциация и Върховната прокуратура, които са заинтересовани страни, и Институтът за правосъдие и демокрация. Първият проблем, който съзира проф. Пенчо Пенев, е бързината, с която бяха извършени промените. Според него тя се е отразила на дълбочината и качеството им.
Припряността, кратките срокове, предпоставените тези, които се налагаха въпреки разумни доводи срещу тях, бяха необичайни и неприемливи за върховен юридически акт, какъвто представлява българската конституция. Едно уважително отношение към нея изискваше друг подход, смята той.
Първоначалните мотиви на вносителите бяха повърхностни и в голямата си част юридически неубедителни и необосновани, допълва професорът, който е бил депутат във Великото народно събрание и един от авторите на настоящата конституция. Впрочем липсата на мотиви беше критикувана и от Венецианската комисия.
За голямо съжаление, много препоръки, направени от представителите на магистратските общности и експертите от Обществения съвет, бяха пренебрегнати без убедителна, а някои и без никаква аргументация, казва още той.
Първият спорен въпрос, върху който разсъждават юристите в становищата си, а той беше и при дебатите в парламента, е дали част от направените промени са от компетентността на обикновено Народно събрание, или е
трябвало да ги извърши
Велико
Например според и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, който е пратил мнение в КС, текстът, в който се казва, че обвинител №1 “представлява и ръководи Върховната прокуратура, противоречи на основния закон, защото може да бъде приет само от Велико народно събрание”.
С друга поправка пък се стигало до положение, при което е “налице преструктуриране на прокуратурата по начин, който не съответства на структурата на съдилищата, като същевременно е извършено и “свиване” на нейната правозащитна функция само до един от способите ѝ - наказателния”.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която по силата на тези промени вече се нарича Висш прокурорски съвет, се спира на орязаните правомощия на президента по отношение на указите за назначаване на шефовете на ВКС и ВАС и на главния прокурор.
В предишната редакция на конституцията се казваше, че президентът може да откаже да подпише указа за тяхното назначаване, като няма срок, в който да го направи. А при повторно предложение - подписва. Например Румен Радев отказа да подпише първия път както за шефа на ВАС Георги Чолаков и така и за Иван Гешев като главен прокурор.
Сега вече, ако президентът не издаде указ в седемдневен срок, то “лицето се счита за назначено, съответно освободено”, а предложението на Висшия съдебен съвет или Висшия прокурорски съвет се обнародва.
“Така приетите от Народното събрание текстове противоречат на принципите за разделение на властите, тъй като отнемат правомощието на президента да назначава или освобождава “тримата големи” и нарушават баланса и установеното до момента взаимодействие между конституционно определени органи”, смята прокурорският съвет. Той, за разлика от съдийския, е изпратил становище до КС.
Тази промяна трябва да се направи от Велико народно събрание, смята Висшият прокурорски съвет.
Според него
има различия при начина
на сформиране на състава
на кадровия орган за съда
и на този за прокуратурата
“При съдиите е установен превес в броя на членовете от професионалната квота, което убедено подкрепяме, докато за прокурорите броят на избраните от действащите прокурори е изключително редуциран - до двама техни представители”, отбелязват кадровиците. Този текст събра много критики още при обсъждането, защото се смята, че така парламентът, който ще прати шестима в съвета, ще кадрува в прокуратурата. Любопитен детайл е, че заради него Бойко Рашков, който е от ПП-ДБ, не подкрепи промените в конституцията.
“Стремежът за ограничаване правомощията на главния прокурор, разписан в мотивите на законопроекта, чрез намаляване на професионалната квота блокира работата, която следва да изпълнява кадровият орган, тъй като действащите прокурори са само трима, а следователят един”, смятат кадровиците.
Съдебната власт, сиреч цялата съдебна власт, е независима. Съдиите, прокурорите и следователите са еднакво независими и подчинени само на закона. Независимостта няма степени “най независими” и “по-малко независим”, посочва проф. Васил Мръчков.
За двойното
гражданство -
гастрольори
може да станат
депутати и
министри
Юристите, които са изпратили правни становища до КС, се обявявят против депутати и министри да стават хора и с друго гражданство освен българско. Специфичната особеност на тази поправка е, че депутатите трябва да са живели последните 18 месеца у нас, което не важи за министрите.
“По темата не само не беше проведена широка обществена дискусия, която да покаже обществената подкрепа за конституционната ревизия в тази част, но такава дискусия не беше дори инициирана”, отбелязва проф. Даниел Вълчев.
Той посочва и че не докрай изяснени са останали мотивите на Народното събрание. Прибавя и “отворения въпрос за рисковете от това едно и също лице да се кълне във вярност на две различни държави”.
Бившият конституционен съдия Благовест Пунев пък обръща внимание, че “притежаването само на българско гражданство от кандидатите за народни представители и министри представлява гаранция за тяхната лоялност към българската държава”.
Според него има съмнение, че кандидатите с двойно гражданство “само ще гастролират” в управлението, без действително да се ангажират с проблеми, като изхождат не от българския публичен интерес, а от своя или от чужд политически интерес.
За служебния
премиер -
без шефа на
Сметната палата в
“домовата книга”
От конституционно гледище само председателя на Сметната палата и неговият заместник са спорни в “домовата книга” като кандидати за служебен премиер, смята Благовест Пунев.
“Това е така, защото функцията им на одитори на публичните финанси влиза в противоречие с качеството на министър-председателя, който макар и служебен, е главен разпоредител с тези средства при изпълнение на разходната част на държавния бюджет”, обяснява той. Според него това положение би могло да се запази само ако след като вече е бил служебен премиер, шефът на Сметната палата не се връща обратно на поста.
В тази посока е и становището на Румен Ненков.
“Вярно е, че те упражняват ръководни функции в независим колективен орган, който се отчита пред Народното събрание, но по конституционен замисъл специалната функция на този орган е да одитира държавния бюджет и следи за ефективното, ефикасното и икономичното управление на публичните разходи”, отбелязва той.
Деканът на Юридическия факултет на Софийския университет Даниел Вълчев пък застъпва виждането, че този текст трябва да бъде изцяло отменен, защото “ограничаването на правомощията на президента със сигурност би довело до промяна на формата на държавно управление”. А КС вече е казал, че тази промяна може да се извършва само от Велико народно събрание.
За двата съвета
и квотите -
остава
влиянието на
политиците
Създаването на два отделни съвета - на съдиите и на прокурорите, променя радикално структурата на съдебната власт, смята проф. Пенчо Пенев. Той припомня, че забраната за промени във формата на държавно управление на първо място се отнася до закриването на конституционни органи.
Такъв е случаят с Пленума на ВСС, който с последните промени беше премахнат и на негово място се създаде Общо събрание, което е “необичаен правен субект, непознат в българските традиции”.
Създаването на две колегии с промените през 2015 г. бе на гранично възможния предел за допустимост на вътрешното преструктуриране на ВСС, обяснява още той.
Според него чрез създаването на напълно самостоятелен Висш прокурорски съвет ще се засили още повече политическото влияние в ръководството на прокуратурата.
Това ще стане и с избора на кадровици от парламентарната квота, която трябва да излъчи шестима в прокурорския съвет. Вероятността за навлизане на политическо влияние в прокуратурата е голяма, а от това поне декларативно най-много се боим, обяснява конституционалистът.
За гласовете от 2/3 при избора на
регулатори - не може обикновен
законодател да си играе с мнозинствата
Юристите не одобряват и друг нов текст в конституцията, според който с мнозинство от 2/3 може да се избират членове на органи, ако това се посочи в закон. Според мнозина поправката беше приета, за да се легитимира изборът на членовете на антикорупционната комисия, което по силата на новия закон трябва да става с две трети от гласовете на всички народни представители. Мнението на конституционалистите обаче е, че в основния закон трябва да бъдат изброени органите, които се избират с квалифицирано мнозинство, а това може да направи само Велико народно събрание.
Според проф. Пенчо Пенев не може обикновен законодател чрез приемането на обикновен закон да си играе с мнозинствата конюнктурно.
Това е въпрос на конституционно, а не на законово регулиране. Различни мнозинства може да се предвиждат само в конституцията и по отношение на конкретно посочени в нея органи”, смята той. Подобно мнение застъпва и Благовест Пунев.
За прокуратурата -
кой ще защитава
държавния
интерес
С промените в конституцията беше закрита Върховната административна прокуратура и беше премахнато участието на прокурора в административния контрол. Тази промяна мина между другото и не се разбра много от широката аудитория.
Народното събрание е отстранило възможността да се защитят правата и интересите на държавата или общините при мълчалив отказ на административния орган, когато предмет на производството са интереси, свързани с държавна или общинска собственост. Зачеркнато е и участието на прокурора в административния контрол в областта на местното самоуправление и местната власт относно прилагането на Закона за устройството на територията, Закона за общинската собственост, Закона за приватизационен и следприватизационен контрол, обръща внимание проф. Райна Николова в своето правно мнение.
Тя пояснява, че прокурорът вече няма да може да иска възобновяване на административни производства по издадени индивидуални или общи административни актове.
“По този начин се отслабва държавността и не се защитава общественият интерес”, добавя тя.
За указите на президента за
тримата големи - излиза,
че досега е бил недобросъвестен
С промените в конституцията беше даден едноседмичен срок на държавния глава, в който той трябва да подпише указите за назначаването на шефовете на ВКС и ВАС и главния прокурор, а ако не го направи, предложеният човек се смята за назначен.
Тези разпоредби предполагат, че президентът ще действа в нарушение на конституцията и няма да изпълни възложените му от нея правомощия при назначаване и освобождаване на най-висшите трима ръководители на съдебната власт, смята Благовест Пунев. Той припомня, че съществува презумпция, че институциите действат добросъвестно, а когато има нарушения, държавният орган понася последици от своето неправомерно поведение. Вместо това с предвиденото изменение направо се отнемали правомощия на президента. Той е на мнение, че в съдебния закон трябвало да се предвиди такава процедура, която да включва няколко кандидати за истинска конкуренция и състезателност между тях, а не само на практика участие на един кандидат, чието избиране е предрешено с оглед на необходимото мнозинство и предварителното договаряне на избора.
