- Бездомниците у нас са само 447, десетки други отказват помощ и приют
- Всеки пети скитник е висшист
- Общините и държавата помагат с храна, достъп до лекар и вадене на лична карта
Хората с остри психични проблеми, склонни към вандализъм и безчинстване, са около 4000 в Пловдив, сочи справката, получена от "24 часа". Общо на отчет в Психодиспансера се водят близо 11 хил. заедно с пациенти от областта. Като се прибавят и амбулаторните случаи, които не са заведени в лечебното заведение, цифрата може да стигне 14 000, казват психиатри.
Бездомниците в Пловдив пък наброяват около 40 - толкова търсят през зимата подслон в общински социални заведения. Напролет излизат от приютите и осъмват където намерят. Цифрата не е постоянна, тъй като има и гастролиращи от други населени места.
Иначе общо 447 са бездомните хора в страната, които са регистрирани в системата на Агенцията за социално подпомагане. Данните са за първото тримесечие на 2024 г.
Реално обаче броят им е много по-голям, защото не всички бездомници са идентифицирани.
Един от невидимите за системата е 37-годишният мъж, поругал гроба на патриарх Неофит. Той отдавна обикаля в центъра на София - живеещи там казват, че скита по улиците в неадекватно състояние. На моменти проявявал агресия, но само вербално.
Вече обичайна гледка за столицата са несретниците, припознали подлезите за свой дом. През деня по-рядко може да бъдат засечени там, но си стоят леглата им от картони и кашони, в които се сгушват привечер. През студените дни стоят на топло в Централна гара. У едни будят съжаление и те опитват да им помогнат - с храна, дрехи, дребни пари. А у други - отвращение заради миризмата и боклуците, които носят със себе си. Част от тях са агресивни, има и такива с психични проблеми, затова
повечето хора се страхуват. Но полицията няма право да се намеси,
докато общественият ред не е нарушен. А службата за социално подпомагане към общината е с вързани ръце, понеже принудителното извеждане на хора от обществено място би било нарушаване на човешките им права.
Над 20% от бездомниците са висшисти, показа направено преди време проучване. Сред тях има алкохолици, с психични проблеми, изгонени от децата си, загубили жилището си от лихвар или пък жертва на имотна измама. Някои са просто престъпници, други - дошли в град да потърсят по-добър живот.
Какво обаче държавата и общините могат да направят за бездомните?
Първото условие е те доброволно да се съгласят
да получат помощ. Служители на Агенцията за социално подпомагане (АСП) и на общините могат да им предложат няколко вида - ползване на социална, здравна и трудова услуга.
По последни данни 146 бездомни са в социални услуги, а в здравни - 8. Други услуги имат още 12 души, а 16 официално са отказали с декларация да се възползват от каквото и да било.
“Проблемите на лицата, останали без подслон, имат комплексен характер. От една страна, е стремежът да се осигурят подходящи условия за живот - тук ключова роля имат общините и реализираната от тях жилищна политика. От друга страна, усилията са насочени към предоставяне на подходящи форми на услуги, включително социални, здравни и услуги за заетост, които да подкрепят бездомните и да насърчат социалното им включване”, обясняват експертите от АСП.
В страната има само 5 приюта
с около 130 места. Те са във Варна (50 места), Горна Оряховица (15 места), Добрич (15 места), Пазарджик (24 места) и Пловдив (25 места). Центровете за временно настаняване пък са 15, като местата в тях са 715.
Обичайно повечето бездомници нямат лична карта, а без документ не могат да се обърнат никъде за здравна помощ или работа. Служителите на АСП могат да им съдействат за получаване на еднократна помощ за издаване на лична карта.
Друг вид подкрепа е еднократна помощ за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности. Тя се отпуска след извършена социална анкета.
Подкрепа, до която при определени условия достъп имат и бездомни хора, е заплащане на разходите за диагностика и лечение в болници (по програмата за хората, които нямат доход и лично имущество). Те може да бъдат включени и в програмата “Топъл обяд”.
Столичната община има 3 центъра за временно настаняване на хора, останали без дом - “Свети Георги” в “Красна поляна” с капацитет от 120 места, “Света София” в “Захарна фабрика” със 120 места и “Свети Димитър” в “Люлин” с капацитет от 270 места. Обикновено се пълнят 80%. Работят целогодишно, а през зимата се осигуряват пакети с храна за настанените там. Служителите им оказват съдействие и за получаване на други социални или здравни услуги и търсене на работа през бюрата по труда.
Столична община има мобилен екип, който реагира на сигнали за бездомни хора
Информира ги за възможностите за настаняване, извозва ги до центровете или до общинските болници при нужда от медицинска помощ. Ако гражданите видят нуждаещи се без подслон, могат да подават сигнали на тел. 112 или в Контактния център на Столичната община - на тел. 0700 17310. Екипите на общината имат готовност и да транспортират бездомниците до най-близкия център за временно настаняване.
През зимата - от 22 декември до края на март, по инициатива на зам.-кмета по социалните дейности Надежда Бачева общината заедно с храма “Света Параскева” раздаваше сандвичи, плодове и топъл чай на бездомни, които отказват да бъдат настанени в общинските центрове. Първоначално инициативата беше до края на 2023 г., но заради големия брой желаещи продължи до края на студените месеци на 2024-а. А до края на настоящия мандат на управление Бачева има за приоритет изграждането на кризисен център за бездомни хора с разширени функции - да дава
не само легло и храна, а и допълнителна психосоциална помощ
Чрез работа със социалните работници и психолозите тези, които имат желание да се интегрират обратно в обществото, но животът ги е поставил в трудна ситуация, ще получават и подкрепа за повторно изграждане на трудови навици. Причина е, че понякога бездомниците имат желание да се интегрират обратно в обществото, но животът ги е поставил в трудна ситуация.
В Кърджали няма скитници
Официална статистика колко са бездомниците липса и в повечето големи общини - Варна, Бургас, Стара Загора и Велико Търново. Приютите там традиционно са пълни през зимата.
В Стара Загора има 10 места в приюта, но по закон не може хората с принуда да се прибират от улицата. Затова и нерешен остава казус, по който преди повече от 2 месеца “24 часа” изпрати сигнал до общината. Бездомник се е настанил на брега на напоителния канал, минаващ през града. Мъжът си беше направил колиба и бе осеял наоколо с боклуци - главно дрехи от контейнерите. Зам.-кметът Радостин Танев отиде при него, изпрати и общинска полиция. На мъжа бе предложена работа в озеленяването, но той отказа - бил болен. Отказа и да го настанят в общинско жилище. “Напоителни системи” още не са изпълнили предписанието да изчистят, защото боклуците може да затлачат канала.
В Бургас бездомниците са около 40 при 30 места в приюта. Във Варна местата са 100. Сред хората има и с диагнози - шизофрения, епилепсия, обгрижваме ги, въпреки че нямаме лекарски персонал. Не сме върнали никого, обясни управителят на приюта Марко Марков. Във Велико Търново са преброили около 130 бездомници.
В Кърджали пък няма нито един. Последният случай е от преди 8 г. Тогава майка и син живяха близо 2 години в двора на бившето спортно училище в центъра и отказваха помощ. През април 2016 г. 43-годишният син почина, а възрастната му майка беше настанена в социална институция.
Само съдът може да настани принудително в психиатрия
Принудителното лечение в психиатрия става само с решение на районния съд по настоящ адрес на болния или на болницата. За първите три месеца на тази година Софийският районен съд е настанил 92-ма в психиатрия, а за същия период на миналата - 114.
Хората, за които се иска принудително лечение, обикновено се тревожат, че ще бъдат “пратени” в клиника за много дълго и молят съда да не отиват там. Това не е така, защото
решението се преразглежда на всеки три месеца,
ако е за по-дълъг период.
Искане за принудително настаняване може да прави само прокуратурата или шеф на психиатрична клиника. Ако роднини подават сигнали да настанят свой близък в клиника, трябва да знаят, че задължително той трябва да е диагностициран, да има опасност да извърши престъпление, да е опасен за себе си и за околните. Така например един от настанените от съда е момче, запалило дома си.
Делото се разглежда в открито заседание в 14-дневен срок, а седмица преди това човекът получава искането и може да посочи доказателства. Задължително е участието на адвокат, който представлява болният, прокурор и психиатър, както и изготвянето на експертиза. Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния.
Обикновено практиката е следната. Когато състоянието на човека се влоши и той се държи опасно за околните и за себе си (така е формулировката в закона), се вика психиатричната Бърза помощ, може и полицията, но и тя ще се обърне към спешните психиатри. Те откарват болния в клиника, която иска от съда принудителното му настаняване за по-продължително лечение, което продължава от месец до няколко месеца.
“Правилният подход е за хората с ментални проблеми, които са имали обществено опасни действия, да се води регистър, до който имат достъп само определени специалисти. И тези хора да се проследяват активно”, казва д-р Христо Кожухаров. Той е началник на Втора психиатрична клиника към болницата във Велико Търново.
Такъв се поддържаше до 2000 г., но отпадна заради правата на личността, тъй като беше приет като стигматизация. Големият проблем бил, че е
загубена връзката между стационарното и амбулаторното лечение
Не се проследява дали пациентът продължава с лечението.
“Психично заболяване” е твърде общ термин, тъй като в него се включват всички разстройства в Международната статистическа класификация на болестите. Това означава, че не може да бъде изграден такъв регистър, който да е актуален и да обхваща цялото население”, обясниха от здравното министерство за “24 часа”.
“Оставено е на самия пациент и близките му, нещо като максимата на Илф и Петров “Спасението на давещия се е дело на самия давещ се”, тоест поведението на психично болните пациенти трябва да е проактивно - те сами да продължат да се грижат за здравето си, а те обикновено не го правят, особено по-тежките случаи - шизофрения, биполярно разстройство. Когато острата фаза приключи и те излязат от болницата, спират да взимат медикаменти и бъдещето им зависи от доброто желание на близките да ги водят отново по лекари”, казва д-р Кожухаров. Зверствата с психично болните пациенти пък бяха забранени с промени в Закона за здравето, които минаха на първо четене в парламента. Депутатите записаха, че се забранява и използването на хирургични методи за промени в нервната система на пациентите с цел постигане на определени психични характеристики.
За нарушение вече ще се смята и поставянето на пациентите в лоши битови условия, без храна, дрехи, отопление или осветление, както и продължителната им изолация без възможност да общуват. Друг проблем са и недостатъчните места в центровете за резидентни грижи. Сега са 1928, а за настаняване чакат 2401 души.
273 души лежат в държавни психиатрични болници, без да имат нужда от лечение, понеже болниците се ползват като социални домове за хора, които няма къде да отидат.
Бездомник в инвалидна количка бе спасен от служител на Агенцията за социално подпомагане
Бездомен мъж на 58 г. в лошо здравословно състояние и в инвалидна количка бе спасен от Виолета Благоева - главен социален работник от отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и социални услуги" на дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив. От близо 23 г. тя работи с изключителна всеотдайност, проявява висок професионализъм и притежава умения и знания, допринасящи за качественото обслужване и оказване на социална подкрепа на уязвими групи хора от обществото. Тя е и служител на месеца за януари на Агенцията за социално подпомагане.
Виолета Благоева полага огромни усилия за спасяването на 58-годишния мъж, чието име се пази в тайна. Той живееше в чужда собственост без разрешение, след като родителите му са починали, а жилището им е продадено. Съседите проявиха милосърдие, като му носеха храна, даваха му дрехи и дори му предоставиха рингова инвалидна количка поради затрудненията му при ходене. Въпреки тези жестове, състоянието му продължи да се влошава поради отказа му да приеме помощ от социални услуги, финансирани от държавата.
"Редовните проверки от районния инспектор от МВР обаче разкриха постоянна негативна промяна в здравословното състояние на мъжа. Той имаше проблеми с мобилността и не можеше да изпълнява основни дейности сам. След поредица от разговори и срещи, проведени от инспектора и Виолета Благоева, мъжът в крайна сметка променя решението си и се съгласи да използва социални услуги", обясняват от АСП.
Виолета Благоева работи неуморно, за да събере необходимите медицински документи, включително медицински удостоверения. С помощта на общностен член, който съхраняваше пенсията му, тя успя да гарантира, че документите ще бъдат попълнени навреме. След като ги събира ги предава на мъжа. Той в крайна сметка се съгласява да бъде тестван за чревни паразити и да получи медицинско свидетелство, че не е в контакт със заразно болни. С тези документи Виолета Благоева се свърза със социалната услуга, където мъжът в крайна сметка е настанен.
