Вестник "24 часа" става на 33 години. Преди време за годишнините на вестника сме канили нашите връстници - родени на днешната дата 18 април 1991 г. Тази година решихме да дадем думата на т.нар. пета генерация журналисти, които работят в "24 часа". Защо 5-а? Защото статистически е прието да се смята, че всяко ново поколение идва след 7 години. "24 часа" бе създаден от хора, които на Запад наричат "бейбибумъри", с активната подкрепа на т. нар. ексдженерейшън. Минаха още няколко генерации, от които произлязоха умни и активни журналисти, които днес са навсякъде по българските медии.
Сега е периодът, в който във вестника работят все повече джензита. Тоест представители на поколението Z. Да, тези същите, дето били мързеливи и безотговорни, но всъщност впечатленията ни от тях са за едни чудесни, умни млади хора. Преброихме в тази пета генерация умни журналисти поне 10 имена и им дадохме думата те да кажат какво е за тях "24 часа", появил се на пазара 10 години преди повечето от тях да са били родени.
Виктория Костова, на 25 г.: Още първия ден – разговор с Богдана и Камен Воденичаров
Защо обичате София? Кое е любимото ви място в града? Тези въпроси зададох на Богдана Карадочева, Тончо Токмакчиев и Камен Воденичаров половин час след като за първи път влязох в редакцията на вестника. В първия ми ден като стажант удобно се настаних на едно диванче в отдел “Оживление” и очаквах да разглеждам вестници и да се адаптирам в обстановката. Да, ама не. Веднага ми дадоха задача да звънна на почетни граждани на столицата и да им задам няколко въпроса за специално приложение по повод празника на София. Аз не си и представях да познавам някои от гореизброените, нито да си говоря с тях по телефона... Но за да докажа, че искам да съм на стаж там, набрах телефонните номера и се получи. Не беше толкова страшно.
Така от първия ден “24 часа” те потапя в работата. Няма време за губене. И всеки ден научаваш нещо ново и интересно, а динамиката те увлича.
Мая Божинова, на 22 г.: С приятелска подкрепа и различна задача всеки ден “24 часа” стана мой втори дом
Преди малко повече от две години за първи път прекрачих прага на “24 часа”. Оттогава редакцията се превърна за мен в нещо като втори дом, защото, освен че голяма част от времето си прекарвам там, част от живота ми станаха едни от най-стойностните хора, които съм срещала - колегите. Някои от тях чувствам като ментори, които ме насочват в професията и ми помагат да се справя с трудностите на динамичната (дори понякога хаотична) работа. Други откровено мога да нарека приятели, и то близки.
Няма да забравя вълнението от първото интервю, първото събитие, първата командировка извън страната. Но хубавото на професията всъщност е, че вълнението винаги го има, защото всяка задача всеки ден е различна. Подкрепата обаче е константа - винаги я срещам, когато ми трябва.
Това е смисълът - колегите, с които споделям ежедневието си - те са пулсът на една неуморна медия, която вече 33 г. доказва, че у нас има качествена журналистика. След 11 години 22-годишното мое аз ще бъде на 33 (поне до май месец), а след 24 ще бъде на 44 - пожелавам му поне още 55, че и повече. Честити 33, “24 часа”!
Деляна Къркеланова, на 25 г.: Хвърлиха ме в дълбокото, днес смело казвам: Мога да плувам
Започнах като стажант във вестника през oктомври 2022 г. Месец по-късно чух думите: “Ще отразяваш работата на парламента”.
Изпитах истински ужас, защото за мен беше нещо ново и абсолютно непознато. Тогава си казах: “Ето какво значело скок в дълбокото, и се страхувах, днес вече съм благодарна и смело казвам, че съм се научила да плувам.
Работата във вестника е интензивна, трудът е 24 часа, а удовлетворението от всичко това остава трайно.
Заразително е да гледаш колко отдадени са всички на професията и с каква лекота преминават през всяка трудност.
В “24 часа” работят изключителни професионалисти, от които е чест да черпя знания.
Няма как да не отбележа и радостта си от това, че присъствам на трансформацията на медията. С цялата отговорност заедно се опитваме да стигаме до читателите с най-бързото и качествено отразяване на новините у нас и по света. Освен сайта, който се чете от почти 2 млн. души, работим и усърдно върху създаването на различни видеа, подкастове, а вече можем да се похвалим и със собствено предаване. Днес е ден да празнуваме и да си припомним, че 33 години сме най-добрите.
Честит рожден ден “24 часа” и благодаря!
Весела Бачева, на 22 г.: И 18 часа в парламента си струват, ако новините са първо тук дори нощем
Малко над 18 часа - това е личният ми рекорд за време, прекарано в парламента. Толкова откарах там на 1 декември 2022 г., когато депутатите прекроиха Изборния кодекс и върнаха гласуването с хартиени бюлетини. Помня го като вчера - как колегите журналисти намаляваха все повече, как депутатите се редиха на опашки за кафе, а и не само, как успях дори да се разболея и как късно вечерта се просеха цигари, защото всички бяха изпразнили кутиите. А някои вече бяха минали и на пури. В полунощ пуснаха химна и всички станаха на крака. Тогава очаквах, че така тържествено може и да сложат “край на агонията”. Но те бодро продължиха да се карат още три часа. При един безкраен председателски съвет с колеги и депутати се бяхме събрали пред кабинета на Вежди Рашидов и чакахме решението нервни, но пълни с адреналин - ще прекратят ли заседанието? Тогава един депутат, който се суетеше наоколо, каза притеснен: “Нищо не се чува оттам. Нито разговори, нито наздравици. Да не са заспали?”. Аз обаче го успокоих: “Важното е, че не се чува хъркане!”. Оттогава заедно с политическата криза продължават и дългите работни дни, но нищо не може да се сравни с удоволствието да научаваш новините първи и да ги превеждаш на разбираем език за читателите.
Константина Костова, на 25 г.: 3, 2, 1, камера работи... и вестникът вече има видео предаване
Три, две, едно, начало, камера работи. Тези думи кънтят в главата ми, докато тя се пълни с кръв при всеки запис на предаването на “24 часа”. Звучи странно, че вестник продуцира видео предаване, но е факт.
От декември миналата година стартира “Кое от двете” - предаване за изборите, които правим всеки ден. В него различни гости сравняват нещата от живота от едната и от другата страна. По време на запис аз и сестра ми Виктория (виж вляво), забравяме част от сценария, импровизираме, гости закъсняват, пренареждаме студиото и се случват куп други малки “пречки” за заснемането на идеалния епизод.
Именно това ни кара да се стараем повече за всеки следващ. “24 часа” не е само вестник, а всичко в едно - сайт, подкаст, предаване и най-важното - достоверна информация.
Евита Смилкова, на 22 г.: Уча се от най-добрите, имам щастието да раста пред очите им
Ако преди 3 г. някой ми беше казал, че ще имам възможността да работя с едни от най-известните и доказани журналисти в България, вероятно щях да му се изсмея в лицето. Ето ме обаче тук - с над 2 г. трудов стаж в професията.
Тези 2 години не бяха лесни. Свързвам ги с много вълнения, уроци, безсънни нощи, упорит труд и жертви. Разбира се, предизвикателството бе голямо, тъй като все още съм студентка, а и това е една от най-отговорните професии, за която далеч не бях подготвена.
Намерих обаче най-добрите учители. Хора известни и способни, но не се бият в гърдите с таланта и професионализма си. Съхранили са в себе си всяка добродетел. Дават, без да чакат в замяна, показват ми пътя без задна мисъл. Просто защото така е редно, защото искат младите да могат, да разбират и да участват във вземането на важните решения. А когато за първи път изпаднах в беда, осъзнах, че това не са просто колеги, а семейство. От всекиго съм взела по нещо.
Те ме мотивираха да не се отказвам и да полагам усилия. Не е лесно, но пък за времето в “24 часа” израснах, открих себе си, уверих се, че за мен няма невъзможни неща.
Калина Костова , на 26 г.: От “Ужас, планьорка!” до “Аз ще отида”
“Може ли някой да отиде на планьорка?” Това беше най-плашещото за мен изречение. Особено когато си репортер на 3 месеца. Първата ми планьорка - не знам къде да седна. Внезапно се озовавам до главния редактор - Борислав Зюмбюлев, отсреща са издателката Венелина Гочева и първият зам. главен редактор Юри Велев.
Останалите лица се размиват, но помня, че всички столове в залата са заети. Стъписвам се. “Ами ако се изложа?” Вътрешно съм припаднала, външно - уж се държа на положение. За близо 2 г. житейски път из страниците на “24 часа” и немалко планьорки се оказа, че те не са чак толкова страшни. Все пак не един и два пъти се наложи да се изправя пред страховете си, заставайки срещу всички тези доказали се журналисти.
И ето тук е ключовата роля на “24 часа” - предава ти един и същи урок, докато не го усвоиш напълно. Скачаме в яркосините, друг път в тъмните води на журналистиката, новините и личните истории и вече знаем - само изглежда трудно.
Всеки път, в който чуя тихото подмолно гласче, шептящо ми, че няма да се справя, се потупвам по рамото и си повтарям “Не се страхувай да търсиш, предлагаш, да пишеш”. Защото знам, че зад мен стои още един родител - като “24 часа”, който подкрепя всяка твоя дума. И не ти се сърди много, ако сгрешиш.
Александър Трайков, на 22 г.: Най-доброто място за развитие на един млад журналист
“24 часа” ме учи на дисциплина и любов към журналистическата професия. Постъпих в редакцията преди година и половина с надеждата, че тук, в най-голямата печатна медия в страната, ще се науча на това що е да си качествен и професионален комуникатор. Меко казано, очакванията ми се оправдаха. В “24 часа” всеки е готов да ти помогне и да сподели професионалния си опит, за да вървиш напред в една доста трудна и тежка индустрия.
За малкото време, в което съм част от “24 часа”, имах възможността да се запозная и изградя контакти с множество експерти в областта на медиите, както и да интервюирам водещи учени в областа на науката, технологиите и здравеопазването. Няма да забравя момента, когато ми беше предоставена възможността да проведа разговор с координатора на програмата “Евклид” на Европейската космическа агенция, астронома проф. д-р. Хенк Хоекстра.
Мария Начевска, на 23 г.: Първата ми командировка – в Перник с влак!
Ако някои колеги могат да се похвалят с това, че са ги изпращали в Брюксел, Страсбург или друг европейски град по работа, то аз мога да се похваля с първата си евър командировка – в Перник, и то с влак. Ама с луксозните купета. Поводът беше премиера на филма “Нямаш място в нашия град” на режисьора Николай Стефанов. Лентата разказва за група пернишки запалянковци, за които най-важните неща в живота са семейството и отборът. Някои от феновете и героите също присъстваха на прожекцията и накрая скандираха “Миньор Перник”, помня само, че настръхнах от вълнение. Иначе, да - работата ми е свързана предимно с това да отразявам концерти, премиери на филми и спектакли, изложби. Да си говоря с хора на изкуството, и то с такива, които са ми кумири. Да срещнеш на живо актьори и музиканти, които от дете харесваш, е изключително яко преживяване. Благодаря на “Часовете”, че ми дават възможност да се запозная с някои от тях! ЧРД!
Румина Тодорова, на 22 г.: В онлайн отдела – нащрек денонощно
В къщата на “24 часа” може да се открият различни отдели и най-добрите репортери, а вестникът разполага с най-талантливите и бързи журналисти. В дигиталния вариант на хартиеното издание преминаваме през целия информационен поток. За кратко време динамиката на работата ме превърна от неопитен стажант до онлайн журналист, който умело се изправя пред всяка новина. Научих се да разбирам политическа реч, правни термини и икономика, а от тях да отсявам важната информация и да подхождам с обективност и точност.
Темпото в отдела предполага винаги да сме в готовност, да комуникираме с кореспондентите от цялата страна и да представяме информацията през различните гледни точки. Благодарение на дигитализацията новините се озовават на сайта за броени секунди и по този начин читателите ни научават светкавично важните новини от България и света. “24 часа” ни научи да бъдем нащрек денонощно! Бързината, която работата ни предполага, ни превърна в сплотен колектив. Помежду си ние сме не просто колеги, а приятели, които могат да разчитат винаги един на друг!
