Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за такива лидери и партии, според класацията на два мозъчни тръста
По-малко от 20% от българите са склонни да подкрепят авторитарни популистки партии от десния или левия политически спектър на фона на 26,9% средно за Европейския съюз. И докато в Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша популистките формации имат най-висока подкрепа, либералните партии са най-силни именно в България, Словения и Естония. Това са само част от данните на Индекса на авторитарния популизъм, публикуван от мозъчните тръстове TIMBRO и EPICENTER в партньорство с Института за пазарна икономика.
Въпреки това общият дял на гласовете за авторитарни и популистки партии в България бележи значителен ръст през последното десетилетие. В средата на миналото десетилетие този дял достига почти 1/5 от всички гласове на избори за НС, а през последните години възходът на “Възраждане” носи пореден ръст и така делът на популизма в страната достига 17% през 2023 г.
Подкрепата за авторитарни и популистки партии и формации не бележи ръст от 2019 г. насам. Тоест, макар и да се консолидира,
подкрепата за популистите няма признаци за по-нататъшно разширяване,
сочат данните от доклада.
За ръста на подкрепата за десния авторитаризъм основна роля играят страховете от миграцията. Така Унгария, Италия, Франция, Гърция и Полша имат най-висока подкрепа за популистки партии и са с висок риск от възприемане на популистки политики.
На другия полюс са Малта, Обединеното кралство, Португалия, Люксембург и Хърватия с най-ниска подкрепа за популистки партии. Изводите от доклада сочат, че макар да са евроскептични по принцип, днес по-малко от тях се застъпват за пълно оттегляне от ЕС.
Начело на класацията е Унгария, управлявана от националноконсервативната партия “Фидес” на премиера Виктор Орбан. Според доклада Унгария се превърна в олицетворение на нелибералната демокрация чрез усилията на Орбан да централизира властта, да отслаби конституционния контрол и разделението на властите и да ограничи свободата на медиите.
Подобни опити за централизиране на властта и ограничаване на свободата на изразяване бяха характерни и за наскоро загубилото изборите дeснопопулистко правителство на Полша.
Новото нормално в Европа е авторитарна популистка партия да е в челната тройка по електорална подкрепа в почти всяка страна. Популярността на тези партии често води и до захващане на политическа власт, като повечето европейски демокрации са имали популистки партии в управлението в един или друг момент, посочва Андреас Йохансон Хайно, автор на доклада.
Според него днес популизмът е по-ляв, отколкото преди 20 години, особено по отношение на икономическата политика.
Това е очевидно както по по-протекционистките им позиции за търговската политика, така и по отношение на твърдата защита на голяма и щедра социална държава, допълва още Хайно.
