Инфлацията намаля, финансовите условия се облекчиха и рисковете за перспективите са балансирани. Въпреки това, много страни продължават да се борят с висок държавен дълг и фискален дефицит на фона на нови предизвикателства от високите реални лихвени проценти и замъглените средносрочни перспективи за растеж. Това е записано в пролетното издание на докладите "Фискално наблюдение" (Fiscal Monitor) представени от директора на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд (МВФ) Витор Гаспар по време на пролетните срещи на Световната банка и МВФ във Вашингтон.
"Бюджетните дефицити и дългът отново се увеличават през 2023 г. Дългът е по-висок и нараства по-бързо от прогнозираното преди пандемията. Но глобалните обобщения размиват явните различия между страните. От една страна тенденциите в Китай и САЩ водят до увеличаване на глобалния дълг. На другата крайност, в най-бедните страни белезите от пандемията са по-дълбоки и финансирането за тях е изправено пред повече предизвикателства", каза още Гаспар, цитиран от БТА.
Фискалната политика се измести миналата година към по-експанзионна (такава, която в повечето случаи увеличава бюджетния дефицит - бел. авт.), след като в предходните две години по-скоро наблюдавахме ограничения на тези тенденции. Само половината от световните икономики са затегнали фискалната политика миналата година при спад от около 70 процента през 2022 г., посочи още директорът на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд.
"До 2022 г. фискалната политика в Съединените щати следваше модела, близък до други развити икономики. Но през 2023 г., докато постепенният спад продължи в други страни по света, в САЩ дефицитът се разшири неочаквано по процикличен начин. Занапред се предвижда фискалният дефицит на САЩ да остане висок, което води до все по-високи нива на дълга. Това повишава лихвените проценти и курса на долара, което допринася за по-високи разходи за финансиране в останалия свят. В крайна сметка фискалната политика в САЩ ще трябва да отговори, за да осигури стабилност", добави Гаспар.
Историята показва, че правителствата са склонни да харчат повече и да облагат с по-малко данъци по време на изборните години. Дефицитите в изборните години са склонни да надвишават прогнозите с 0,4 процентни пункта от БВП в сравнение с годините без избори. В тази изборна година, където 88 страни по целия свят ще проведат гласувания, правителствата трябва да упражняват фискални ограничения, за да запазят стабилни публични финанси.
