България и всички страни членки от Централна и Източна Европа имат силен интерес от гладкото функциониране на единния пазар на ЕС, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, който разглежда участието ни в единния пазар на ЕС.
Докладът е изготвен по повод 30 г. от създаването на единния пазар на ЕС и 20 г. от присъединяването на основната група страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). От ИПИ изследват степента на икономическа интеграция на България в рамките на единния пазар и обобщават основните предизвикателства пред конкурентоспособността и конвергенцията.
В доклада се изброяват ползи за страните от ЦИЕ от участието им в единния пазар като постигането на по-дълбока интеграция в европейската икономика, ръст на търговията и по-висок дял на тези страни във вътрешнообщностната търговия, ръст на притока на чужди капитали към тях от големите икономики в ЕС, повишена мобилност на работната ръка и повече възможности за гражданите.
Цитират се данни, показващи по-дълбоката икономическа интеграция на страната ни и устойчиво догонване по основни икономически показатели с присъединяването към единния пазар, предава БТА. Според тях България удвоява своята роля във вътрешната търговия на ЕС в периода на своето участие в единния пазар. Износът на стоки от страната в рамките на единния пазар на ЕС достига 31 млрд. евро през 2022 г. Делът ни във вътрешната търговия на ЕС се увеличава от 0,34 процента през 2006 г. до 0,73 процента през 2022 г. Към 2022 г. преките чуждестранни инвестиции у нас от страните от ЕС възлизат на 40 млрд. лв., като това са близо 75 процента от всички чужди капитали в страната. България достига най-високата си точка в показателите за конвергенция. Фактическото индивидуално потребление на човек от населението в България, изразено в стандарти на покупателна способност, се увеличава от 35 процента от средните нива за ЕС преди участието на страната в единния пазар до 69 процента през 2022 г., се отбелязва в доклада.
България и страните от ЦИЕ трябва да следват национални политики, които да им помогнат да бъдат успешни в рамките на единния европейски пазар, но и да провокират въвеждане и поддържане на общоевропейски политики, които подкрепят функционирането на единния пазар и повишават конкурентоспособността на европейската икономика като цяло. В дългосрочен план развитието на единния пазар е от фундаментално значение за успеха на страните от ЦИЕ, обобщават от ИПИ.
От ИПИ посочват, че основните предизвикателства в навечерието на третото десетилетие от членството на страните от ЦИЕ в ЕС са свързани с геополитическата ситуация и голямата неизвестност относно резултата от руската агресия в Украйна, политическата нестабилност в някои държави от ЦИЕ, липсата на достатъчен напредък по отношение на върховенството на закона и корупцията. На фона на тези предимно политически рискове, икономическите политики в отделните държави членки и на равнище ЕС са от ключово значение за бъдещето на региона. Страните от ЦИЕ трябва да се стремят да останат най-бързо развиващата се част от Европа през следващото десетилетие, отбелязват от ИПИ.
