- На този етап колония на Марс, за което работи Илон Мъск, трудно ще се организира.
- Впрочем дипломната работа на Корольов бе марсоход
- Уважавам Илон Мъск и ценя това, което прави
- Фразата ми "Нормално" стана синоним за екстрени ситуации, Рукавишников също спря да използва мекия знак, а на мен той не ми се удаваше
- Рукавишников имаше много трудни полети и се доказа като отличен професионалист, това не значи, че не му е вървяло
- Исках да питам Гагарин красива ли е Земята от горе
- В началото на Международната космическа станция руснаците говореха на английски с американците, а те им връщаха жеста с руски
- Никой не ни е обучавал на хладнокръвие
- Ген. Иванов, когато научихте за полета на Юрий Гагарин, какви мисли прелетяха през главата ви? Искахте ли да се запознаете с него? Какво щяхте да го попитате?
-На 12 април 1961 г. аз бях курсант във Висшето народно военновъздушно училище "Георги Бенковски". Тогава нашият курс бяхме на стаж в завод "Никола Вапцаров" в Плевен. Съобщението, че човек лети в Космоса, изкара всички хора от цеховете в двора на завода - дотогава такъв човешки възторг и радост аз не бях виждал. А ние като курсанти бяхме особено горди, че Гагарин е военен пилот колега.
- Мислехте ли, че един ден някой от вас може да стане космонавт?
-Признавам, че дори не ни е хрумвала мисълта, че българин ще тръгне по неговия път до края на века. Но това изобщо не ми пречеше да се възхищавам от полета на Гагарин. Още повече може би месец след това той дойде в България - в Плевен, и ние бяхме сред най-възторжените му посрещачи. Аз бях сравнително близо и успях да му направя няколко фотографии с моя фотоапарат "Смяна 2".
- Ако имахте възможност, какво щяхте да го попитате?
- Как изглежда родната планета Земя от Космоса и много ли е красива?
- В свои интервюта казвате, че в Звездното градче сте работили с екипа, подготвял Гагарин, и че те са ви разказвали много истории за него. Какво си спомняте от тях? Как е бил обучаван, за да пази такова самообладание?
- Колегите на Гагарин ни обучаваха и нас в Звездното градче през 1978 г. Имам предвид космонавтите Алексей Леонов, Герман Титов, Владимир Шаталов - всички те бяха наши наставници и командири, бяха отлично подготвени и във всеки момент можеха да полетят отново. Гледахме много документални кадри, филми, подготовката на първия отряд е била много сериозна, физическите изисквания са били много по-високи - с по-големи натоварвания от нашите. Всички бяха единодушни, че Гагарин е бил спокоен, имал е невероятно чувство за хумор и това го е направило естествен лидер сред останалите. Това всички го потвърдиха.
- Във вашата характеристика е записано: "Отлично разпределя вниманието си по време на полет. В сложна обстановка взема правилни и бързи решения. Показва творческо оперативно мислене." Можете ли да кажете - тези качества вродени ли са при вас, или са придобити? Ако са придобити, как става това - как се тренират, за да се превърнат в навици и да реагирате правилно дори в критична ситуация, в каквато реално сте били по време на полета.
- Благодаря за вашата оценка, не мисля, че някой ни е обучавал специално на хладнокръвие. Когато си отлично подготвен професионалист, като пилот, когато усещаш самолета като твоя втора кожа, когато действията са се превърнали в механичен навик, тогава човек може да се справи и с най-сложната ситуация.
- Но самолетът е едно, а космическият кораб е друго?
-Същото беше, цяла година изучавахме теориите на полета и тренирахме с командирите ни. Аз бях с Николай Рукавишников, а Александър Александров бе с Юрий Романенко, познавахме се отлично. Бяхме отработили повече от 250 извънредни ситуации. С надеждата, естествено, да не ни се случат по време полет.
Но стана така, че нашата авария се оказа много сериозна и ние с моя командир трябваше да действаме не един път като многоръкия Шива - и макар с резервен двигател, който също бе засегнат, машината не ни подведе и ни доведе до майката Земя.
- Когато стана ясно, че двигателят дефектира, имахте ли ваш план за реакция? От дистанцията на годините човъркала ли ви е мисълта, че е имало сценарий, при който мисията е могла да бъде реализирана в нейната цялост?
- Това не може да се забрави. Отначало полетът ни на "Союз 33" с Николай Рукавишников протичаше по програма. В момента, когато приближихме космическата станция на около 3 км, тогава включихме основния двигател, за да продължим движението и да се стиковаме, но той на третата секунда се самоизключи от така наречените интегратори - автоматиката. С разрешение на центъра за управление на полетите го включихме още пет пъти, но той отказваше да отработи необходимия импулс. В тази ситуация очаквахме решението от центъра, което е било взето много-много трудно. Разбрах подробности за самата авария на нашия основен двигател на кораба 5 години по-късно лично от главния конструктор на корабите "Союз". Реално неговото решение бе за първи път да се измени инструкцията по време на полет. Според нея трябваше да направим опит да включим резервния двигател и да го изключим, а указанията от Земята бяха да не правим пробно включване, а в разчетното време да го включим, за да отработи необходимия импулс за намаляване на скоростта на космическия кораб, за да се завърнем към Земята, и точно това решение спаси нашия живот. След кацането ни в Казахстан главният инструктор Юрий Павлович Семьонов бе получил масиран инсулт, едва го бяха спасили. Така че нямам никакви съмнения, че решението е било правилно.
- Вие ставате легенда, когато от центъра най-накрая установяват връзка с вас и ви питат как е ситуацията, а вие отговаряте: "Нормално". Фразата става синоним сред въздушните асове, когато са в рискована ситуация с неизвестен край - каква е логиката на тази фраза, защо за вас това опасно стечение на обстоятелствата е било "Нормално"?
- Когато човек тренира, и то до съвършенство, по време на изпитите няма оценка под отличен - не може да има такава. Известно е, че когато в живота се случи нещо неизвестно, човек се стресира, тогава може или да се мобилизира, или да се стигне до паникьосване - тогава възниква рискът от неразумни действия. По време на полета ни с Николай ние успяхме, защото бяхме добре подготвени. По време на тренировките с тренажора с Рукавишников проигравахме различни извънредни ситуации и в най-тежките моменти на въпроса от инструктора методист как сме и двамата отговаряхме: "Нормално". Но аз отговарях на български - без мекия знак, характерен за руския. Не ми се удаваше. В един момент и Николай започна да отговаря без мекия знак и това се превърна за синоним при екстрени ситуации. Нормално.
- С какво бихте сравнили тези 12 инфарктни часа по време на полета, когато медиите тук са имали готови съобщения за успех и за провал - "загинаха при изпълнение на служебния си дълг".
- Лично аз считам, че успешното ни приземяване е моят втори рожден ден.
- По време на първата мисия "Союз-Аполо" през 1975 г. е имало инфарктен момент, когато двата кораба не са могли да се скачат, наложило се е това се направи ръчно. От участник в мисията на Земята знам, че част от екипажа губи самообладание, защото рискът е огромен. Тогава най-възрастният поема управлението и без да трепне нито един мускул по лицето му, успешно реализира скачването. Можете ли да кажете каква е рецептата за подобно самообладание? Как се спират мислите за опасността, за да се насочи цялата концентрация и психическа сила към успешното приключване на задачата?
- Тези факти не са ми известни, но 1975 г. е историческа за световната космонавтика, защото в разгара на студената война между СССР и САЩ двете страни осъществиха успешно първата международна космическа програма. Двата космически кораба "Союз" и "Аполо" бяха изведени на орбита от два континента и се съединиха на 400-500 км над Земята, така създадоха първата международна космическа станция.
Командирите Алексей Леонов и Том Стафорд станаха много близки приятели до края на живота си. Леонов помогна на Стафорд да осинови две момченца от СССР и днес синовете му работят в НАСА. Днес на орбита лети Международната космическа станция - вече 25 години, и вечер може да се види като голяма звезда, която се придвижва от запад на изток. Огромна е, размерът й е повече от един стадион, на нея работят руски, американски, японски, европейски модули, стиковани към нея.
В създаването на програмите на МКС и на самите апаратури участват повече от 16 страни и това широко международно сътрудничество може да служи като пример на политиците на Земята. Там няма проблеми, още от началото на тези съвместни полети разговорните езици са руски и английски. Дори в началото на "Мир" руснаците говореха на английски, а американците - на руски. Такива са законите на Космоса.
- Как мислите - има ли закон на Мърфи? В медиите често се споменава, че на Николай Рукавишников сякаш не му е вървяло особено в мисиите?
- Още Юрий Гагарин бе казал, че пътят към Космоса не е отрупан с рози. Николай е имал много трудни полети и успява да се докаже като отличен професионалист, но това не означава, че не му е вървяло. Напротив, това означава, че му върви. Първият му полет бе с Алексей Алексеев и Шаталов. Съединяват се с първата космическа станция, но не могат да влязат в нея. От Земята вземат решение да се върнат обратно, но стиковъчният възел - станцията не ги пуска. Николай като подготвен инженер успява да отстикова кораба и се завръщат на земята успешно. Вторият му полет е през 1974 г. Тогава провеждат изпитание на стиковащия възел за полета на "Союз" и "Аполо" и той е успешен, защото се създава нов стиковъчен възел. Нещо повече, Николай е инженер физик по образование, от студентската скамейка той отива в конструкторското студио на Сергей Корольов. Всъщност за нашия полет Николай става първият цивилен командир на кораба "Союз", за първи път ние използвахме резервен двигател и слава Богу се спасихме. Но това не означава, че не му е вървяло в Космоса. С такъв човек като него, всеки космонавт би искал да бъде. Освен това, фразата на Гагарин, че пътят към Космоса не е обсипан с рози, важи с пълна сила и днес. За който и полет да започна да ви разказвам, винаги е имало проблеми. Примерно през 1985 г. бе отказала станция "Салют 7" - нямаше ток и екипажът Владимир Джанибеков и Виктор Савиних геройски я спаси. По този случай бе създаден и филмът "Армагедон".
- Какво мислите за усилията на Илон Мъск да демократизира Космоса, вече през няколко дни летят негови апарати в изпълнение на различни мисии?
- Уважавам и ценя това което прави Мъск.
- Какво мислите за идеята му да ни превърне в междупланетна раса в случай, че нещо на Земята се обърка? Или за идеята за колония на Марс?
- Идеята е много смела, но едва ли може да се реализира скоро. Колкото до колония на Марс - засега това трудно може да се организира. Макар че още в началото на космическата ера създателят на съвременната космонавтика Сергей Павлович Корольов е написал дипломна работа на тема бъдещия марсоход.
- Какво мислите за идеята да имаме наш астронавт, лансирана от бившия министър Милена Стойчева?
- Крайно време е да имате не само трети, а и четвърти.
CV
Георги Иванов е роден на 2 юли 1940 година.
През 1978 г. е избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос
Става първият български и балкански космонавт с полета си на 10 април 1979 г.
За подвига си е произведен в чин генерал-лейтенант
Бил е народен представител в Седмото велико народно събрание, в
Осмото и Деветото
