След 29 и 30 дни говеене празникът е единственият ден, в който не е разрешено да се пости
Рамазан Байрам е празник, който ознаменува края на 29-или 30-дневното говеене между изгрев и залез по време на месец Рамазан. Прави се в първия ден на месец Шаууал и продължава обикновено още 2 или 3 дни. У нас празникът е
познат също и като Шекер Байрам, а арабското му име е Ид ал фитр
Този религиозен празник е единственият ден, в който на мюсюлманите не е разрешено да постят.
Децата поздравяват своите родители и роднини и искат прошка от тях, а вярващите се поздравяват един друг с думите: "Ид мубарак!", тоест честит празник Рано сутринта се казват общи молитви, последвани от проповед на имама. Но преди да се отиде на общата молитва, мюсюлманите закусват.
Свещеният Коран задължава да се говее през целия месец Рамазан по календара на хиджра, който се съблюдава от мюсюлманите още от времето на пророка Мохамед. Това е деветият месец на годината по хиджра, която се основава на лунния календар. Всеки месец започва с
появата на хоризонта на новата луна при заник-слънце
Това е феномен, който се повтаря на всеки 29 или 30 дни. Годината има кръгло 354 дни.
Християнската година е слънчева и според Грегорианския календар има 365 дни. Ето защо според християнския цикъл всяка година месец Рамазан започва с 11 дни по-рано от предишната. Въпреки това е възможно да има разлика от един ден между източните и западните страни. Тя се дължи на различното време на поява на първата лунна четвърт за всяка отделна страна. Различните фази на Луната се образуват по време на обиколката около Земята, която също се върти. И съответно може да се случи така, че появата на първата лунна четвърт да е посред бял ден. И тъй като Луната няма да се види тогава, новият месец на това място ще започне един ден по-късно, тоест на следващия ден след теоретичната поява на първата фаза.
Тъй като няма пълно съвпадение, ислямът не задължава всички мюсюлмани да започнат говеенето в един и същи ден по едно и също време. Говеенето включва, на първо място, израз на намерението да се говее и чак след това въздържание от ядене, пиене, пушене и полов контакт от зазоряване до залез-слънце.
Между залеза и зората удовлетворяването на човешките нужди и желания е позволено,
в това число влиза и интимният живот.
При залез се препоръчва нормално хранене, което се нарича ифтар, а преди зазоряване леко хранене, което се нарича сахур. В навечерието на празника се раздава зекят, тоест милостиня. Целта на тази практика е да събуди състрадание.
Това се прави индивидуално, като трябва да е лишено от всякакво самохвалство.
Децата, които не са навлезли в зрелост, и немощните са освободени от говеене.
Ако немощният е богат, той трябва да храни по един беден за всеки говян ден
Извън тези изключения всеки мюсюлманин, мъж или жена, е задължен от религията да говее всеки ден от месец Рамазан. Болните и пътниците имат право да отложат говеенето, докато трае болестта или пътят им. Жените не трябва да говеят по време на своите месечни цикли и в следродилния период, както и по време на кърмене, ако това ще навреди на бебето. Те ще изберат други дни в годината, за да се издължат. В нормални условия говеенето не променя с нищо всекидневните задължения, нито може да служи като претекст за тяхното избягване. Ислямът не одобрява и не изисква да не се спи през цялата нощ, а
следващия ден да премине под знака на умората и леността
Ако някой забрави, че говее, и приеме храна или вода, това не накърнява валидността на говеенето, стига да не е направено умишлено и човек трябва тутакси да преустанови приемането на храна или вода и да продължи да говее. Умиването, обливането с вода и изплакването на устата не нарушават говеенето. Но когато преди молитва например устата се умива с вода, тази вода не бива да се преглъща.
Рамазан Байрам, както и следващият по-голям празник - Курбан Байрам или както е познат на арабски Ид ал адха, са повод мюсюлманите да покажат благодарността си към Аллах.
Какво представлява говеенето
Всяка вечер ритуалното отговяване започва с чаша вода и една фурма и една маслина
Говеенето, или мюсюлманският пост, е периодично всекидневно гладуване. То напомня най-много на така популярния напоследък здравословен режим на хранене, който се използва и за отслабване, наречен фастинг. Тоест мюсюлманинът не приема никаква храна или вода в светлата част на денонощието от около 3 призори до залез слънце, но по времето в Саудитска Арабия.
То няма много общо с християнския пост,
който е отказ от определени храни - месо, мазнини, сладко, алкохол, като символ на разкош и разточителство, с които се показва смирение. Християнинът се подлага на пълен глад и жажда само на Разпети петък. Докато мюсюлманите всекидневно, макар и не през цялото денонощие, по време на свещения месец Рамазан не приемат никаква храна или вода.
Затова всяка вечер мюсюлманите отговяват по време на тържествена вечеря ифтар. Тя винаги започва с чаша вода, последвана от една фурма и една маслина. След което се вечеря нормално обилно без ограничения на вида храна, например само постно, без животински мазнини и прочее.
Най-голямото изпитание за мюсюлманите от умерените ширини е отчитането на времето по слънцегреенето в Мека. Това изискване силно затруднява мюсюлманите например в Швеция, защото там климатът и съответно циркадните ритми на местните жители са коренно различни от тези в Саудитска Арабия.
С помощта на съвременните технологии мюсюлманите по цял свят получават
незабавен сигнал за настъпилия залез в Мека и тогава стартират ритуалните си вечери
От друга страна, непиенето на вода през деня е по-тежко изпитание за хората от по-топлите страни.
У нас краят на говеенето се белязва с обичай наречен Песмет екмек. През който се раздават мекици на близките - роднини, съседи, а децата целуват ръка на приятели и роднини, за което биват възнаграждавани с пари - обикновено по 50 лв. На следващият ден е същинския байрям - празникът. Тогава вярващите мюсюлмани след обща молитва пред джамиятасе черпят със сладкиши - баклава, локум, шоколадови бонбони.
